Решение № 27 от 23.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2996/2011 г.

Решение № 27 от 23.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2996/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия А. Е. А. против решение № 137 от 27.IV. 2011 г. по внохд № 154/2011 г. на Софийския апелативен съд. Подалият жалбата защитник сочи, че според подсъдимия А. въззивното решение е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, което налага неговата отмяна с оправдаването на А.. В съдебно заседание подалият жалбата защитник я поддържа. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила, тъй като не намира никакви основания за неговата отмяна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 278 от 23.VII. 2010 г. по нохд № 3859/2009 г. на Софийския градски съд А. Е. А. е признат за виновен в това, че за времето от 12.ХII. 2003 г. до 9.II. 2004 г. е използвал издаден в България платежен инструмент-дебитна карта на ПРОКРЕДИТ БАНК АД - без да има покритие за изтеглената сума от 1 119,79 лева, за което и на основание чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 55 НК е осъден на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, на 100 часа безвъзмезден труд в рамките на една година, и на 1 119,79 лева глоба. За същото престъпление /по чл. 249, ал. 2 НК/ са наложени същите наказания /пробация/ още на И. Г. П., В. В. З., К. С. С., Б. В. И. и П. Г. А. с отлика за отделните подсъдими в размер на дължимата глоба: 2 984 лева от И. П., 1 995 лева от В. З., 2 948,80 лева от К. С., 3 300,28 лева от Б. И. и 2 793,20 лева от П. А.. С обжалваното решение горната присъда е изменена, като предвид датата на влизане в сила на чл. 42а НК и липсата към инкриминираната за всеки от подсъдимите дата на извършване на престъпленията на наказание пробация, наказанията им са заменени с глоба от 300 лева за П., С., И. и А., и с глоба от 200 лева за З. и А.; А. е признат за невиновен да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 НК; наложената на А. глоба от 1 119,79 лева е намалена на 894,89 лева. Жалбата е неоснователна. Твърдението, че въззивният съд е нарушил материалния закон не е подкрепено с доводи, сочещи на касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Твърдението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения също не е подкрепено с доводи, позволяващи обсъждането наличието или не на някое от изчерпателно изброените в ал. 3 на чл. 348 НПК нарушения. Твърдението за явна несправедливост на наложената на А. кумулативна санкция е свързана с довода - единствено изтъкнат и при предходните две оплаквания - че не счита да е извършил престъплението, за което е обвинен и осъден, който довод определено не може да се отнесе към справедливостта на наложеното наказание за да се очаква излагане на съображения за или против основателността му. Изчерпвайки с дотук казаното възраженията против правилността на обжалваното решение и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение