Решение № 302 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 888/2013 г.

Решение № 302 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 888/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. Д. Н. против решение № 212 от 21.ХII.2012 г. по внохд № 454/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалба против същото решение е била подадена и от повереника на частната обвинителка К. Р. Д., но с молба, заведена в апелативния съд на 28.I.2013 г., К. Р. Д. я е оттеглила. В жалбата от защитника на подсъдимия, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се иска оправдаването на Н., тъй като вмененото му нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП не е в причинна връзка с настъпилото със съставомерен резултат ПТП. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата. Поверениците на частните обвинителки З. Р. Д. и К. Р. Д., както и представителят на ВКПр искат оставяне на въззивното решение в сила. Повереникът на К. Р. Д. счита още, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на срока по чл. 350, ал. 2 НПК. ВКС установи: С присъда № 70 от 12.IХ.2012 г. по нохд № 839/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Н. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 31.VII.2009 г. в /населено място/ е управлявал моторно превозно средство в нарушение правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, при което по непредпазливост и независимо от поведението на другиго /С. И. Г./ е съпричинил смъртта на 63-годишния Р. Т. Д. и средна телесна повреда на 20-годишния С. С. Ч., за което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. с чл. 58а, ал. 1 /редакция преди изменението, обн., ДВ, бр. 26 от 6.IV.2010 г./ и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК Н. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като сроковете на лишаване от свобода и от правото да се управлява МПС са намалени на по 6 месеца. Жалбата е допустима, а противното възражение от повереника на частната обвинителка К. Р. Д. с твърдение за подаването й след изтичането на законноустановения 15-дневен срок за обжалване на въззивното решение, е неоснователно. Жалбата е изготвена и подадена от защитника на подсъдимия, адв. Г. К., чието самостоятелно право на това процесуално действие е уредено с чл. 99, ал. 1 НПК, а възможността то да бъде ефективно упражнено предпоставя уведомяване за взетото от въззивния съд решение не само на подсъдимия, но и на неговия защитник. Адв. Г. К. е бил писмено уведомен за решението на 11.I.2013 г. /разписка на л. 59 от възз. д./, срокът да го обжалва е изтичал на 26.I., събота и неприсъствен ден, при което заведената в изпращащия съд на 28.I., понеделник, жалба се явява подадена в срок - чл. 183, ал. 2 и 4 НПК. Жалбата е неоснователна. Както по-горе се каза, първоинстанционната присъда е постановена след признаването изцяло от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадено съгласие да не се събират доказателства за тях - чл. 371, т. 2 НПК. Това ще рече, че Н. е признал навлизането с управлявания от него автомобил и с намерение да осъществи ляв завой върху платното за движение на ул. "населено място". Признал е, че предприетата маневра е била в опасна близост с движещия се по същата улица с висока скорост /около 95 км/ч./ автомобил, управляван от С. И. г. Признал е, накрая, че при тази негова маневра и скорост на движение на другия автомобил, ударът между двете превозни средства е бил непредотвратим, настъпил е, и от него са последвали съответно смъртта и телесното увреждане на пътувалите с Г. Р. Д. и С. Ч. Освен от признанието на Н., горните факти са установени най-вече от подробните показания на очевидеца Г. А., от комплексното експертно изследване на механизма, по който се е реализирало пътнотранспортното произшествие и на този, по който са получили травмите си двамата пострадали. И тъй като тези факти повече не могат да бъдат оспорвани, възражението в жалбата е акцентирано върху вмененото на Н. нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП. Това възражение е неоснователно преди всичко затова, защото правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, забраняващо включително на водач на МПС "да създава опасности... за движението", както и "да поставя в опасност живота и здравето на хората", се явява нарушено винаги, когато такива опасности са били създадени и от тях е последвало увреждане на лични и/или имуществени блага.Поведението на подсъдимия, следващо неправилната му преценка за възможността да осъществи безопасно маневра, свързана със завиване наляво и навлизане в друг път, несъмнено представлява именно такова, запретено с посоченото правило, поведение. Възражението е неоснователно и затова, защото поддържането му не е в интерес на подсъдимия. В действителност Н. е допуснал и други нарушения на правила за безопасно движение, но е безпредметно те да се коментират, след като за едни от тях обвинение не е имало, а за други е бил оправдан /с присъдата по нохд № 2946/2009 г./ и срещу това оправдаване не е било подаден протест /по внохд № 283/2011 г./. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС