Решение № 5820 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2019 г.
ВАСV отделение20.05.2020 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4067/14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2855/2019 г. от Административен съд София–град. ОСЪЖДА С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" сумата от 100 /сто/ лева, представляващи разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5820 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. от [населено място], против решение № 4067/14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2855/2019 г. от Административен съд София–град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-30-1-3/14.02.2019 г. на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" / ДА ДРВВ3 за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, считано от 15.02.2019 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановения съдебния акт, иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора. Представени са писмени доказателства и подробни писмени бележки по същество /писмена защита/, които се поддържат в съдебно заседание. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответникът – председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, в писмени бележки и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно- да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд София–град е заповед № ЧР-30-1-3/14.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя С. К. на длъжност "вътрешен одитор" в Звено за вътрешен одит при ДА ДРВВЗ при Министерския съвет на РБ с ранг I младши ранг, считано от 15.02.2019 г., поради получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността - "неприемливо изпълнение" - за периода от 05.02.2018 г. до 31.12.2018 г. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е заемал посочената в заповедта длъжност, по което не се спори. По делото са представени индивидуалния му работен план и длъжностна характеристика, като оценяващ ръководител е В. Пенчева – ръководител на Звеното за вътрешен одит, а контролиращ ръководител – председателят на ДА ДРВВЗ. Първоинстанционният съд е посочил, че оценяването е извършено по реда на глава втора от НУРОИСДА, в която са регламентирани условията и редът за оценяване, включващо три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, коригиран през м. юли 2018 г., провеждане на междинна среща на 27.07.2018 г., провеждане на заключителна среща – 11.01.2019 г. и определяне на годишна оценка на изпълнението, които видно от доказателствата са спазени. От формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване съдът е установил, че на 05.02.2018 г. е изготвен индивидуален работен план /ИРП/, съвместно с оценяващия ръководител, като при изготвянето му са формулирани три цели, свързани с дейността на звеното: 1. участие в одитни ангажименти за даване на увереност и консултиране; 2. участие в изпълнение на неофициални одитни ангажименти за консултиране в т. ч. изготвяне на становища и предоставяне на мнение и 3. повишаване на професионалната квалификация, т. е. посочените цели са постижими и не надвишават предвидения максимум от седем цели, посочен е периодът на изпълнение, изискванията, критериите за изпълнение, които са ясни и конкретни и са свързани с текущата работи на служителя. Същият се е съгласил с плана и го е подписал. Съдът е установил, че е проведен и втория етап от оценяването - проведена е междинна среща /в предвидения срок по чл. 12 НУРОИСДА/, а именно на 27.07.2018 г., като оценяващият е отразил отрицателното си становище по изпълнението на ИРП, като е посочил, че оценяваният не постига целите, определени в него, както и по-голяма част от задълженията си от длъжностната характеристика, поради което се налага ИРП да се промени. Формулярът за междинна среща е подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител. Не е подадено възражение. Вторият ИРП е с период на оценяване 01.07. – 31.12.2018 г. с цели: обучение и самообучение за повишаване на уменията и професионалната квалификация; участие в изпълнение на поставените на звеното задачи; участие в изпълнение на неофициални одитни ангажименти, в т. ч. изготвяне на становища и предоставяне на мнение. Оценката на изпълнението отново е негативна. Съдът е установил, че е проведена и заключителна среща, в сроковете по чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, като по подробно изложени мотиви е определена оценка "неприемливо изпълнение". Оценяваният служител е направил коментар с дата 11.01.2019 г., като е посочил, че не е съгласен с оценката и ще подаде възражение, каквото е депозирал на 21.01.2019 г. В него е изложил доводи и е посочил конкретни данни за изпълнение на целите от ИРП, като е цитирал изготвени от него документи по три одитни ангажимента, дадени становища и мнения и невъзможност до участва в обучения не по негова вина. Контролиращият ръководител не е приел възраженията за основателни и е потвърдил оценката - "неприемливо изпълнение", както и заключението на оценяващият ръководител, че неизпълнението на целите е предизвикано от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, а показаните компетентности не отговарят на изискванията за длъжността. Съдът е приел, че оценката се подкрепя от представените по делото писмени и гласни доказателства, които безспорно установяват че по отношение на възложените на К. одитни ангажименти е констатирано затруднение при идентифициране на проблемите, на причините, които ги пораждат, констатирано е също така лошо структуриране на изготвени от касатора документи, пропускане на важни срокове, заложени в индивидуалния работен план, пропускане на обучения по причини на служителя, възлагане на задачи на служителя по 2 от одитните ангажименти за изпълнение от негови колеги, като един от одитните ангажименти изцяло е пренасочен за изпълнение от друг служител. При така установените факти съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Заповедта е мотивирана и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Мотивите се съдържат в изготвения формуляр, като същите са по всички цели, подкрепят се от доказателствата и изводът за крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение" е обоснован. Показаните компетенции не отговарят на изискванията, оценяваният не е изпълнил преобладаващата част от целите на индивидуалния план, по зависещи от него причини. След като е установил наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл, съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Съдът е обсъдил възраженията на страните и ги е отхвърлил като неоснователни. Така постановеното решение е правилно. Постановено е при непротиворечиво изяснени факти, като изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. От изложеното в касационната жалба и допълненията към нея се налага извода, че С. К. обжалва решението на съда от първата инстанция поради наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията са неоснователни. Фактическият състав на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл безспорно изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Обосновано на база на доказателствата по делото съдът е приел, че получената при законосъобразното прилагане на производствените правила и на материалния закон оценка обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. При оценяването на изпълнението на длъжността, заемана от К. са спазени визираните от чл. 8, ал. 1 НУРОИСДА етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, съвместно с оценяващия; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Определените в конкретния индивидуален работен план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба и са съобразени с характера на дейността на структурата, в която работи служителя. Разпоредбите на чл. 12 и чл. 9 от НУРОИСДА изискват определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. И първоначално определените цели, и тези, определени след междинната среща, както обосновано е приел съдът, отговарят на изискванията на наредбата – те са конкретни, постижими, съответни на административното звено, в което работи държавният служител и са измерими по обем, качество и срокове. Доказателства за обратното касаторът не е представил. На междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният са направили преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, на възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя. На междинната среща е констатирано неизпълнение, за което са дадени множество препоръки за конкретни действия и като цяло за подобряване на ефективността и организацията на работа. Оценяващият ръководител е поставил негативна оценка на изпълнението, поради което са променени конкретните цели на ИРП и са възложени други конкретни задачи и действия с цел изпълнението да се подобри. Попълнен е и съответният раздел от формуляра за оценка, подписан от държавния служител без възражения. Що се касае до оценката по същество, същата е по целесъобразност и правилно съдът е посочил, че не подлежи на съдебен контрол. Заключителната среща също е проведена в съответствие с изискванията на чл. 13 НУРОИСДА, като К. е подписал формуляра за оценка с изявлението, че ще подаде възражение, такова е подадено на 21.01.2019 г. Въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител е определил годишната оценка на изпълнението на длъжността като е изпълнил критериите, заложени в чл. 16 - 18 НУРОИСДА. Доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания на чл. 76, ал. 5 и 7 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за законосъобразно осъществено оценяване на служителя, както и на процедурата по НУРОИСДА. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК не са налице. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти. Въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми, поради което решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 108, ал. 1