Решение № 17086 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2011 г.

Решение № 17086 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Димов Недялков, от с. Стамболово, Хасковска област, против решение № 6 от 13.01.2011 г., постановено по адм. дело № 756/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Хасково не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Георги Димов Недялков против заповед № 3042/09.11.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 13.10.2010 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения и е дал такива. Твърдението на касатора, че в дисциплинарно-разследващия орган са участвали лицата, които са изготвили справката, което е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед, е неоснователно. От една страна нито в ЗМВР, нито в ППЗМВР има изискване лицата, извършили проверката, разпоредена от органа на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, и изготвили справката да не участват в състава на дисциплинарно-разследващия орган, а от друга страна жалбоподателят не е направил искане по реда на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. Заповедта е издадена и в законоустановения срок. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е 13.10.2010 г. - изготвянето на обобщената справка от дисциплинарно-разследващия орган, а заповедта е издадена на 09.11.2010 г., поради което е спазен преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят при управление на МПС на 17.07.2010 г. поради несъобразена скорост е загубил управление на автомобила, напуснал е пътното платно, навлязъл е в крайпътната канавка и се е ударил челно в бетонов мост. Служителят не е изпробван с техническо средство за установяване на наличие на алкохол в кръвта, издаден му е талон за медицинско изследване, но същият е отказал извършването му, с което е нарушил заповед рег. № Iз-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи за търсене на дисциплинарна отговорност от служители на МВР при управление на МПС, след употреба на алкохол или под въздействието на други упойващи вещества. Посочените нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като такива по т. 7, 8 и 17, б. "а" и "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Недялков е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Твърденията на служителя, че автомобила е управляван от приятелката му Камелия Делчева, освен от обясненията на последната, не се подкрепят от други доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи, че автомобила е управляван от приятелката му. Напротив от всички останали събрани по делото доказателства, неоспорени от жалбоподателя, е установено, че автомобила е управляван от последния. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията Камелия Делчева. Служителят е възпрепятствал и медицинското изследване за установяване на алкохол в кръвта и цялостното му поведение правилно е квалифицирано като деяние, уронващо престижа на службата. Следователно законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че Георги Недялков е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Хасково е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,