Решение № 10737 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Р. Михайлова, против решение 1482 от 07.03.2024 г. по адм. дело 4768/2023 г. на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на съда за нарушение на чл.6 от АПК при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Е. К. Ш.. Сочи се, че целта на извършеното съкращаване на длъжността е оптимизирането на структурата и дейността на дирекция Отбранително-мобилизационна подготовка при МВР, с което се отрича правилността на изложените от съда доводи за лични мотиви на органа за уволнението на служителя. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Ответникът Е. К. Ш., лично и чрез процесуалния си представител адв. А. Узунова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. К. Ш. против Заповед 8121К-3828/24.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл във вр. с чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с МЗ 8121К-3791/21.04.2023 г. за изменение на щат на дирекция Отбранително-мобилизационна подготовка , утвърден с МЗ 8121К-4924/05.12.2016 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността главен експерт в отдел 02 Мобилизационна готовност към дирекция Отбранително-мобилизационна подготовка /ДОМП/ при Министерство на вътрешните работи, считано от 24.04.2023 г. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в каквато връзка е обсъждано възражението на Ш. за нарушение на т. 9.1.1 от заповед 8121з-214/24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете в МВР и за измененията в тях, което възражение е преценено за неоснователно, тъй като посочената т. 9.1.1 от заповедта е отменена с последваща заповед 8121з-667/19.06.2018 г. на министъра. Във връзка с приложението на материалния закон, съдът е формирал доводи за фиктивно съкращаване на длъжността като е приел, че щатните бройки за главен експерт в отдела са намалени от 6 на 5, но новосъздадената бройка за системен оператор е със същите задължения и функции като на закритата такава. Извън горното съдът е констатирал нарушение на принципа по чл.6, ал.1 АПК за упражняване на правомощията на административния орган добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Сочи се, че извършеното съкращаване не цели подобряване изпълнението на функциите на дирекцията, а е продиктувано от лични подбуди, доколкото между оспорващата и началника на отдела и директора на дирекцията е съществувало неразбирателство и лоши отношения, предизвикани от подавани от нея сигнали с данни за пропуски в работата им. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК, а именно: Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт, който е издаден при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание, както и на съществените административнопроизводствени правила. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите в обжалваното решение за фиктивно съкращаване на процесната длъжност, но изцяло възприема изводите за материалноправна незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с принципа по чл.6, ал.1 АПК и с целта на закона, с оглед на което крайният резултат за отмяна на същата е обоснован и законосъобразен, а съдебният акт - правилен. От събраните по делото доказателства, се установява, че изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл формално са осъществени. Видно е, че Е. К. Ш. е заемала длъжността главен експерт в отдел 02 Мобилизационна готовност към Дирекция Отбранително-мобилизационна подготовка /ДОМП/ при Министерство на вътрешните работи въз основа на заповед 8121К-5991/29.06.2022г. на ВПД административен секретар на МВР; че промените в щатното разписание на ДОМП, респ. съкращаването на длъжността на Ш., са извършени въз основа на докладна записка 11977р-999 от 10.04.2023 г. на ВПД директора на ДОМП, с която е направено предложение да бъдат съкратени от щата на дирекцията и включени в резерва на министерството 2 щатни бройки за държавни служители с висше образование по една от отдел 01 Оперативна готовност главен експерт III младши ранг, и от отдел 02 Мобилизационна готовност главен експерт III младши ранг. С докладна записка с рег. 8121р-8572 от 21.04.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при МВР до министъра, е направено предложение на осн. чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР да издаде заповед за промяна на щата на ДОМП в съответствие с докладна записка с рег. 11977р-999/10.04.2023 г. Следва заповед 8121к-3791/21.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която са съкратени от щата на ДОМП две щатни бройки за държавни служители с висше образование - в отдел 01 Оперативна готовност главен експерт, III младши ранг, бакалавър, ДСВО и в отдел 02 Мобилизационна готовност главен експерт, III младши ранг, бакалавър, ДСВО и са включен в щата на ДОМП две щатни бройки в т.ч. една за държавен служител с висше образование и една за лице, работещо по трудово правоотношение в отдел 02 Мобилизационна готовност системен оператор (военновременни запаси), средно образование, ЛРТП и в отдел 03 Териториален сектор 01 старши експерт (електроинженер), IV младши ранг, бакалавър, ДСВО. С докладна записка с рег. 11977р-1068 от 21.04.2023 г. на Началник на отдел 02 Мобилизационна готовност до ВПД директор на ДОМП-МВР е направено предложение да бъде съкратена от щата на отдела Е. К. Ш. - главен експерт. С докладна записка рег. 11977р-1070 от 21.04.2023 г. на ВПД директора на ДОМП МВР до министъра на вътрешните работи е направено предложение от отдел 02 Мобилизационна готовност от съкратената длъжност главен експерт да бъде освободена от държавна служба поради съкращение в щата Е. К. Ш.. При горните обстоятелства е издадена оспорената пред съда Заповед 8121К-3828/24.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи. По делото са представени поименно щатно разписание рег. 11977р-886/31.03.2023г. на дирекция Отбранително-мобилизационна подготовка , видно от което към 31.03.2023 г., в отдел 02 Мобилизационна готовност е имало 1 щатна бройка началник отдел и 6 щатни бройки главен експерт , както и поименно щатно разписание рег. 11977р-1387/23.05.2023г., видно от което към 23.05.20023 г. в отдел 02 на ДОМП има една щатна бройка за началник отдел , пет щатни бройки за главен експерт и една бройка за длъжността системен оператор /военновременни запаси/, която да се заема по трудово правоотношение. Изводите от събраните доказателства са, че щатните бройки за "главен експерт" в отдел 02 "Мобилизационна готовност" на ДОМП са реално съкратени с една, с което броят на местата от шест стават пет, като не е била налице незаета щатна бройка преди издаването на заповедта. От горното следва, че щатните бройки за процесната длъжност са намалени с една, което безспорно е една от формите на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, т.е. на съкращаване на длъжността по см. на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, както правилно е приел съдът. Необосновани от доказателствата и неправилни са изводите, че новосъздадената бройка за системен оператор е със същите задължения и функции като на закритата длъжност главен експерт . Видно от приетите по делото длъжностни характеристики за длъжността главен експерт в отдел 02 Мобилизационна готовност на ДОМП и за длъжността системен оператор в същата дирекция, която се заема по трудово правоотношение, както и от заключението на вещо лице, няма пълно съвпадение на длъжностните задължения за двете длъжности, като задълженията на системния оператор, свързани с водене на оперативен отчет на военновременните запаси, съвпадат със задълженията на главния експерт в отдел 02, но последният има и допълнителни задължения, свързани с мобилизационната готовност, които отсъстват в длъжностната характеристика на системния оператор. От сравнението с новосъздадената длъжност, следва, че е с различни изисквания за заемане и с различни функционални задължения спрямо процесната длъжност главен експерт и доводите на касатора в изложения смисъл са правилни, както и твърденията за липса на компетентност за съда да упражнява контрол по целесъобразност на извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл преценка на административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Независимо от горното, касационната инстанция счита за правилни решаващите изводи на административния съд за противоречие на обжалваната заповед с принципа по чл.6, ал.1 АПК и с целта на закона. В тяхна подкрепа са приложените по делото писмени и гласни доказателства, с които се установява, че причина за съкращаването на процесната длъжност, заемана от Ш. е личното негативно отношение спрямо нея от преките й ръководители поради подадените множество докладни записки и сигнали за нередности в работата. В съдебното производство са представени докладни записка на Е. Ш. с адресати директора на ДОМП и министъра на вътрешните работи, в които са изложени данни за проблеми и пропуски в дейността на дирекцията / вж. сигнал от 09.08.2022 г. за нарушения на защитата на класифицираната информация в дирекцията, вкл. от директора и началника на отдела; сигнал от 11.08.2022 г. срещу методите и стила на управление -за авторитарно управление на директора М. Б., след който е поискана лична среща с министъра; докладна записка от 30.01.2023г. за проблеми при водене на оперативен отчет на военновременните запаси; сигнал от 07.03.2023 г. за неизпълнение на нормативни задължения от служители на ДОМП за отчет и съхранение на ВВЗ и конкретно от началника на отдела Г. В./, както и данни за неправомерни действия и психически тормоз на директора на дирекцията / вж. докладна записка от 10.04.2023г. с твърдения за заплахи от директора на ДОМП за съкращаване на държавни служители с цел саморазправа с тях/. Съдът е разпитал и свидетелката Д. Б. М., заемала другата съкратена длъжност главен експерт в отдел 01 на ДОМП, която заявява, че на среща при ВПД директора П. П., на която е присъствала и Ш., П. ги е уведомил, че ще има съкращения и ще бъдат съкратени именно те двете във връзка с подадените сигнали, а и поради обтегнати отношения на Ш. с прекия ръководител Г. В., който с показанията си по делото не отрича този факт. Съвкупният анализ на събраните писмени и гласни доказателства обосновава правилността на изложените от административния съд доводи, че извършеното съкращаване на длъжността в случая представлява превратно упражняване на власт, което на общо основание подлежи на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 5, вр. чл. 6 АПК. Последната разпоредба задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, а според чл. 6, ал. 2 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая не е доказано, че структурните промени целят оптимизация работата на администрацията. Обратното, установява се, че извършеното съкращение е продиктувано от лични мотиви и не са преследвани целите, изложени в Докладна записка с рег. 11977р-999/10.04.2023 г. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Не са представени доказателства за значителни промени на законовите и подзаконовите нормативни актове или на функционалните задължения на организационната структура на ДОМП, а освобождаването именно на служителката Ш., която е подавала многократни сигнали срещу началника на отдела и директора на дирекцията, сочи на лично отношение при извършването на съкращението. Аргумент за това са множеството доказателства за конфликтни и обтегнати отношения между Ш. и прекия ѝ ръководител В., както и обстоятелството, че предложението за подлежащите на съкращаване държавни служители /поименно/ изхожда именно от директора на ДОМП, който пред свид. М. е признал личните си мотиви да се освободи от подаващите сигнали лица. От безспорно установената фактическа обстановка следва, че с издадената заповед се цели премахването на предварително определено лице, което противоречи на института на съкращаване на щатна длъжност за оптимизация на работния процес. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства навежда изводи за неправилно приложение на закона и превратно упражняване на власт от административния орган отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 АПК. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспореното решението за отмяна на оспорената заповед, не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 750,00лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,