Решение № 9665 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2009 г.

Решение № 9665 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗВС). Образувано е по жалба на Галина Иванова Чанкова от гр. Силистра срещу Решение по т. 2.5 от Протокол № 13 от 25.03.2009 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което не дава съгласие да й се предостави еднократно финансова помощ в размер на 500 лева от централизирания фонд "СБКО" при ВСС за 2009 г. Излагат се съображения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с доводи за нейната недопустимост и алтернативно - неоснователност. Върховният административен съд счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна срещу административен акт на ВСС, който е неблагоприятен за оспорващата. Не се споделя възражението на ответника, че поради напускането на Чанкова от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Тутракан, за нея липсва правен интерес от обжалването. Съдът съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК е длъжен да извърши преценка за съответствието на административния акт с материалния закон към момента за издаването му, като правните последици при евентуално уважаване на жалбата са без значение. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и осъществи съдебен контрол по реда на чл. 169 от АПК, поради това, че в случая ВСС действа в условията на оперативна самостоятелност, съдът намира жалбата за неоснователна. Решението е прието от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване на процедурата, регламентирана в приетите с Решение на ВСС по Протокол № 50/3.12.2008 г. Правила за формиране и използване на средствата по централизирания фонд СБКО за подпомагане на магистрати и съдебни служители в органите на съдебната власт. Жалбоподателката е подала молба по т. 3 във връзка с т. 2, б. "а" от Правилата, приложила е епикризи и болнични листове, както и фискален бон за заплатени от нея 303.80 лева за втората хигургическа операция, която е претърпяла през месец септември 2008 г.. Налице е мотивирано отрицателно становище за отпускане на поисканата от нея еднократна помощ от страна на административния й ръководител в лицето на Председателя на РС - Тутракан, който е изпратил документите във ВСС съгласно т. 4 от Правилата. Това становище е споделено в доклада на н-к отдел "Счетоводство и методология", той и Главен счетоводител на ВСС, и не е направено изискуемото се по т. 5 предложение за отпускане на помощта от комисия "Бюджет и финанси". Председателят на същата е обосновал на заседанието на съвета съображенията си за това, които са възприети единодушно, видно от резултата при гласуването. При това положение съдът счита, че обжалваният административен акт е законосъобразно постановен, а целесъобразността му не може да бъде предмет на съдебен контрол, тъй като изцяло в правомощията на ВСС е какво решение за вземе - да даде или не съгласие за отпускане на финансовата помощ. В случая несъгласието е надлежно мотивирано от органа, както с подготвителните документи по издаването му, така и с разискванията в заседанието. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесното решение и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение