Решение № 8255 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2020 г.

Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ИД Индъстри ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Крислово, обл. Пловдив срещу Решение 8335/ 23.12.2019 г. по адм. дело 8152/ 2018 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ж-463/ 22.06.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по жалба с вх. Е-12-00-998/ 16.03.2016 г. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, необосновано, неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател излага твърдения, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че достъпът съгласно ЗЕ е услуга от обществен интерес и като такава не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Твърди, че отказът на ЕВН Ер да достави услуга достъп е необоснован, защото не е извършен на законово регламентирано законово основание- чл.73 от Закона за енергетиката. В хода на делото от ИД Индъстри ЕООД е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, подробно изброени в точки т.1- т.12. Ответникът по делото КЕВР в писмена молба моли да се отхвърли искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси подробно изброени в молбата на ИД Индъстри ЕООД. Касационният жалбоподател- ИД Индъстри" ЕООД, в съдебно заседание, чрез управителя Г. Драганов и адв. Милушева, моли да се уважи подадената жалба и отмени решението. Смята за неправилен основният мотив на първоинстанционния съд, поради който същият отхвърля жалбата на "ИД Индъстри" ЕООД, с който се приема, че щом са налице общи условия, дружеството безусловно трябва да сключи договор за достъп, без изобщо да коментира клаузите на този договор. Иска да се присъдят сторените разноски за двете инстанции. Счита за неправилно, че първоинстанционният съд смята, че дружеството не може да уговаря индивидуални клаузи в договора за достъп. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрк. Маринова моли да се отхвърли жалбата на "ИД Индъстри" ЕООД срещу Решение 8335/ 23.12.2019 г. по адм. дело 8152/ 2018 г. на Административен съд- София- град и се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Подробни аргументи в подкрепа на тези искания са развити в представените писмени бележки. Ответникът- "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът- "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Счита постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна и иска същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл.211, ал.1 АПК. В хода на делото от ИД Индъстри ЕООД е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси подробно изброени в точки т.1- т.12. Върховния административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, излага следните съображения по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване: Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл. 628 ГПК. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на конкретна общностна разпоредба. С дефинираните от жалбоподателите въпроси се цели недопустимо тълкуване на национални разпоредби, а не на норми от правото на ЕС. Отговор на поставените въпроси от СЕС не е и необходим. В случая липсва надлежна привръзка на норма от правото на ЕС с предмета на спора. Разпоредбите на националния ЗЕ /Закон за енергетиката/ и ЗЕВИ /Закон за енергията от възобновяеми източници/ са ясни и непротиворечиви относно твърденията на касатора, че в законодателството липсва валидно правно основание за електроразпределителното дружество да преустанови достъп до мрежата. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отхвърли, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Производството пред адм. съд е образувано по жалба на "ИД Индъстри ЕООД срещу Решение Ж-463/22.06.2018 г. на КЕВР. С жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания адм. акт, като постановен в противоречие с материално правните разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. С обжалвания съдебен акт е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на ИД Индъстри ЕООД, срещу Решение Ж 463/ 22.06.2018год. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по жалба вх. Е-12-00-998/16.03.2016 г., с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-12-00-998/16.03.2016/ г. подадена от ИД Индъстри ЕООД, срещу [фирма], в частите относно неправомерно прекратяване от ЕВН България Електроразпределение ЕАД на услугата достъп до електроразпределитената мрежа на ФЕЦ Крислово, неоснователно прекратяване от ЕВН България Електроразпределение ЕАД на изкупуването на произведената електрическа енергия от ФЕЦ Крислово и отказа от страна на [фирма] да изготви и предостави на ИД Индъстри ЕООД нов протокол за енергията, произведена и постъпила в разпределителната мрежа от ФЕЦ Крислово за периода 01.08.2013 г. 31.08.2013г. За да достигне до този резултат решаващият съд е установил, че по предходен правен спор, приключил с влязло в сила Решение 7148/16.11.2016 г. по адм. дело 7039/2016 г. на Административен съд София-град, потвърдено с Решение 3976 от 28.03.2018 г. по адм. дело 1329/2017 г. на Върховния административен съд, бил отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. Е-12-00-998/16.03.2016 г. на "ИД Индъстри" ЕООД - с. Крислово, община Марица, и е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания. След връщане на административната преписка административният орган е постановил Решение Ж-463/22.06.2018 г. След като е изследвал съдебното решение на ВАС и последващия издаден административен акт, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение Ж-463/22.06.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по жалба с вх. Е-12-00-998/16.03.2016 г. Установено е, че ИД Индъстри ЕООД е собственик на ФЕЦ Крислово с инсталирана генераторна (максимална пикова) мощност, отдавана към електроразпределителната мрежа, в размер на 43 kWp, разположена върху покривите на сграда 39918.501.230.3, сграда 39918.501.230.5 и сграда 39918.501.230.6, находящи се в УПИ ХVI-230/ПИ-501.230, кв. 23 по плана на с.Крислово, област Пловдив. Централата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване 146 от 21.06.2012 г., издадено от Регионален отдел Национален строителен контрол, град Пловдив при Регионална дирекция за национален строителен контрол. На 14.08.2012 г. ИД Индъстри ЕООД е сключило с ЕВН Договор за изкупуване на електрическа енергия от ФЕЦ Крислово 815/14.08.2012 г. С писмо с изх. 00756 от 29.06.2013 г. ЕВН е отправило покана до жалбоподателя ИД Индъстри" ЕООД в срок до 01.08.2013 г. да попълни и подпише приложените към писмото проект на договор за достъп при Общи условия и приложените към него документи, след което да посети обслужващия го клиентски център, където да бъдат оформени отношенията между страните за ползване на мрежата чрез сключване на договор за достъп до електроразпределителната мрежа при одобрените от Комисията Общи условия. След последвалия отказ на дружестовото, ЕВН е изразила становище, че няма задължение да изкупува произведената електрическа енергия от производител, който не е сключил договор за достъп при Общи условия със съответния мрежови оператор. С писмо изх. 920 от 13.08.2013 г. ИД Индъстри" ЕООД е уведомено, че временното ограничаване на достъпа на обекта до мрежата ще бъде осъществено на 26.08.2013 г. и ще продължи до окончателно уреждане на взаимоотношенията за достъп и ползване на мрежата от обекта при одобрените от КЕВР Общи условия. На 26.08.2013 г. достъпът до електроразпределителната мрежа за обект ФЕЦ Крислово е преустановен. Според решаващият съд предоставянето на достъп до мрежата е първото и неотменимо условие, от изпълнението на което зависи осъществяването на изкупуването на произведената енергия от ВИ. С оглед липсата на сключен договор за достъп между ИД Индъстри" ЕООД и ЕВН и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЕ, е било отказано да изкупува произведената от ФЕЦ Крислово електрическа енергия. В заключение съдът е намерил, че Комисията е упражнила своите задължения и правомощия законосъобразно, поради което и жалбата е била отхвърлена. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, както и на правилно приложение на материалния закон. Жалбата е подадена до КЕВР, като правилно е приета за допустима и е разгледана по същество. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай. Част от регулаторните функции на КЕВР, включва задължението да разглежда жалби на клиенти по повод изпълнение на задълженията на доставчици на ел. енергия, в т.ч. и тези задължения, които са предвидени в Общите условия, защото в чл. 49, ал.2, т.7 от Наредба 3/ 2013г. е предвидено, че Общите условия са неразделна част от лицензията. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.1 от Наредба 3/ 2013г., като е прекратила образуваната преписка. В случая елекроснабдителното дружество не е неправомерно прекратило предоставянето на услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ФЕЦ Кислово. Сключването на договор за достъп до електроразпределителната мрежа със съответния мрежови оператор, съгласно чл. 116, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, представлява, законова предпоставка за присъединяването на обект на производител на електрическа енергия към мрежата и предоставянето на услугата достъп. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЕВИ - производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. Сключването на договор за достъп до електроразпределителната мрежа със съответния мрежов оператор, представлява съгласно чл.116 ал.1 т.4 във вр. чл.84 ал.2 от ЗЕ , законова предпоставка за присъединяването на обект на производител на електрическа енергия към мрежата и предоставянето на услугата достъп. В случая касаторът е сключил с ЕВН България Електроснабдяване ЕАД Договор за изкупуване на електрическа енергия от ФЕЦ Крислово. Съгласно изискванията на Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3), одобрените от КЕВР Общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им от оператора на електроразпределителната мрежа, най-малко в един централен всекидневник и на интернет страницата на оператора, в срок до 3 дни след съобщаването на решението за одобряването, без да е необходимо изрично писмено приемане от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници - чл. 140, ал. 2 от Наредба 3. След одобряването от страна КЕВР и влизането в сила на Общите условия за достъп на производителите на електрическа енергия от ВИ до електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, дружеството- касатор е следвало да сключи предложения му нов договор за достъп за обект ФЕЦ Крислово, което не е сторено и правилно е прекратено предоставянето на услугата достъп. Несъгласието на мрежовия оператор да приеме предложените от касатора специални условия не съставлява нарушение на изискванията, свързани с лицензионната дейност, тъй като от една страна, съгласно изискванията на чл. чл. 136- чл.141 от Наредба 3 енергийните предприятия не са длъжни да разглеждат искания за прилагане на специални условия, които се предлагат от договаряща страна, като в настоящия случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от Наредба 3, която предвижда подобна възможност само за крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. В чл. 141, ал. 1 от Наредба 3 предвижда, че Общите условия могат да се изменят и/ или допълват с решение на КЕВР по искане на лицензианта или по инициатива на Комисията, като съгласно ал. 2 за изменение и допълнение на Общите условия се прилага процедурата, предвидена за първоначалното им приемане. С оглед липсата на сключен договор за достъп между ИД Индъстри ЕООД и ЕВН България Електроразпределение ЕАД и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЕ законосъобразно ЕВН България Електроразпределение ЕАД е отказало да изкупува произведена от ФЕЦ Крислово електрическа енергия, както правилно е приел съда. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение