Решение № 10619 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2020 г.

Решение № 10619 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, гр. Добрич, бул. "Добруджа" № 8 срещу Решение № 10 от 28.01.2020 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 605/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 851 з-68 от 18.07.2019 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, с която е отказана регистрацията на ремарке за лек автомобил "Авондал", с рама SGAS000 AVY000185, собственост на Х. Мемиш.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, счита обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и сочи, че на установеното от производителя място за поставяне на оригиналния номер на рамата такъв не е установен като факта, че липсата се дължи на реда и стандартите, установени за Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Великобритания), е ирелевантен. Неотносимо към предмета на делото счита позоваването от вещото лице на практиката на "Полуремаркета и контейнери" АД, гр. Добрич, тъй като процесното ремарке е туристическо.

Сочи, че чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не обвързва липсата, подмяната, заличаването или повреждането на идентификационния номер с конкретно нарушение или престъпление, а релевантен е единствено установеният факт. Сочи, че липсващият идентификационен номер не може да бъде заместен от наличните вторични идентификационни белези, още повече, че в случая установената табелка не съответства на заводската, като няма разпоредби в закона и в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45).

По отношение на цитираната от съда Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29. Април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37) сочи, че съдът не уточнява "доколко тя е задължителна за Република България" и не посочва дали и кога е ратифицирана по смисъла на чл. 4, ал. 5 от Конституцията. Неправилно съдът на две места визира "машината" и "автомобила", тъй като предмет на отказа за регистрация е ремарке.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Желев.

1. Ответникът по касационната жалба – Х. Мемиш, счита същата за неоснователна. Съдът, с оглед на приетата по делото съдебна експертиза, е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага фактите по делото и заключението на съдебната експертиза и сочи, че безспорно е установено по делото собствеността на процесното ремарке и че изписаният точковиден номер на рамата отговаря на номера на рамата на транспортното средство.

Правилен счита и извода на съда досежно обвързващото значение на свидетелството за регистрация във Великобритания.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П. Маринов, Адвокатска колегия, гр. Добрич.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

1. На 08.04.2019 г. г-жа Мемиш подава заявление за първоначална регистрация на ремарке за лек автомобил, марка, "Авондал", модел "Дарт 515/4 Спешъл". Към заявлението е приложен договор за покупко-продажба, внос от Великобритания, документ за регистрация на каравана с вписан идентификационен номер SGAS000 AVY0001085, дата на първа регистрация 28.07.2000 г.

1. На 17.04.2019 г. комисия извършва проверка на превозното средство като не установява набит номер на рамата, установява в предната част на дясна надлъжна греда метална табелка, занитена за хоризонталната част на гредата, с данни за номер на рама, съвпадащ с отразеното в регистрационните документи, но табелата е асиметрична, позициите на номер на рамата са с отклонения по хоризонтала и вертикала и притежават признаци на ръчно набити, липсват графи за заводски данни.

1. На неустановена по делото дата е образувана прокурорска преписка № 1407/2019 г. на Районна прокуратура, гр. Добрич, във връзка с постъпил сигнал от отдел "Пътна полиция" по регистрация на ремарке марка "Авондал", с номер на рама SGAS000 AVY0001085

1. На 16.05.2019 г. експерти в сектор "Научно-техническата лаборатория" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, установяват, че на превозното средство не е установен поставен (набит) от производителя номер, а установената табелка не притежава признаците на заводска такава.

1. На 07.06.2019 г. прокурор в районна прокуратура – гр. Добрич, отказва да образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 1407/2019 г. във връзка със заявление за регистрация на ремарке марка "Авондал", с номер на рама SGAS000 AVY0001085, поради липса на данни за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от Наказателния кодекс.

1. На 18.07.2019 г., със Заповед № 851 з-68, на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, отказва регистрацията на ремарке за лек автомобил "Авондал", с рама SGAS000 AVY000185, собственост на Х. Мемиш.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че: изписаният точковидно номер SGAS000 AVY0001085 отговаря на номера на рамата на превозното средство, като табелата е по стандарт за Великобритания, който се различава от този в страната; табелата е заводски поставена с изтеглящи се нитове, произведените във Великобритания преди 2000 г. модели каравани не са имали набити номера; табелата е на установеното от производителя място; няма следи от механични въздействия, но не съдържа основните изисквания и данни за идентификационна табела приложими в България, а съдържа тези, изисквани само за Великобритания.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалноправни разпоредби.

Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че установеният точковидно номер SGAS000 AVY0001085, е съответен на номера на рамата на превозното средство, поставен е на метална табела, закрепена с два самоизтеглящи се нитове. Табелата е стандартна за Великобритания, но не и за България, като същият номер е на стъклата и на входната врата на караваната.

Съдът приема, че с оглед на Директива 1999/37 свидетелството за регистрация – част І, хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по аргумент от член 4 на директивата се признава от държавите членки за идентификация на превозното средство. С оглед на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № І-45 свидетелството за регистрация и документът за собственост са сред необходимите приложения към заявлението. Тъй като става въпрос за превозно средство, което вече е било надлежно регистрирано в държава членка, органът е следвало да зачете обвързващата материална доказателствена сила на свидетелството за регистрация - част І.

Поради горното и с оглед на безспорния факт, че караваната не е предмет на международно издирване съдът прави извод за незаконосъобразност на отказа и го отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Безспорно е, с оглед на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, че пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Безспорно е също, че по смисъла на § 5, т. 61 ЗДвП идентификационен номер на превозното средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането, а в § 2, т. 9 на Наредба № І-45 към законовото определение е добавено и изискването да отговаря на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.

Тази нормативна регламентация и доводите на касатора налагат съдът да посочи най-напред следното:

В Европейския съюз съществува хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на приложното й поле – Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива). Съгласно член 3, т. 2 на Рамковата директива за нейното изпълнение се приемат предвидените в приложение ІV, част І директиви или регламенти. Под номер 18а в приложение ІV, част І фигурира регулаторен акт установяващ изискванията относно задължителната табела на производителя и идентификационния номер на превозното средство.

Актовете на Съюза, които регламентират тези изисквания са Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламенти и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (Регламент № 661/2009) и Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставените от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 (Регламент № 19/2011). Видно от посоченото в приложение ІV, част І на Рамковата директива регламентацията относно задължителните табели и идентификационния номер е относима за всички категории превозни средства по смисъла на част А, приложение ІІ на същата.

В изпълнение на член 14, параграф 1 от Регламент № 661/2009 е приет Регламент № 19/2011, който замества отменената Директива 76/114/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 година за сближаване на законодателството на държавите членки относно задължителните регистрационни табели и обозначения на моторните превозни средства и техните ремаркета, тяхното разположение и метод на закрепване (Директива 76/114).

В член 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011 е дадена легална дефиниция на "задължителна табела на производителя" и на "идентификационен номер на превозно средство" (VIN). "Задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет, поставен от производителя върху превозното средство, съдържащ основните технически характеристики, необходими за идентификация на превозното средство, и предоставящ на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние, а "идентификационен номер на превозно средство" (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозно средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство.

В приложение І "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част А "Задължителна табела" са регламентирани изискванията към задължителните табели: 1.) задължителната табела се състои или от правоъгълна метална пластина или от правоъгълен самозалепващ етикет, като металните табели трябва да бъдат закрепени с нитове, а етикетите трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени от неправомерна манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават при опит за отстраняване; 2.) информацията, която трябва да съдържа: наименование на производителя; целият номер на одобрението на типа на превозното средство; идентификационният номер на превозното средство; технически максимално допустимата маса в натоварено състояние; технически максимално допустимата маса в съчленено състояние; технически максимално допустимата маса на всяка от осите, изброени отпред назад, като височината на шрифта на идентификационния номер трябва да не е по-малка от 4 мм., а останалата информация – от 2 мм. Посочено изрично в т. 3. 1. "Ремаркета" е, че "В случай на ремарке трябва да бъде посочена технически максимално допустимата статична вертикална маса в точката на прикачване". В допълнение на приложение І са дадени четири образеца на задължителна табела на производителя, одобрени в съответните държави.

В приложение І "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част Б са регламентирани изискванията към "Идентификационен номер на превозното средство (VIN)": 1.) поставянето му от производителя по уникален и недвусмислен начин, на шасито или на превозното средство, когато то напусне производствената линия, като производителят гарантира проследимост за период от 30 години; 2.) състав на номера с пояснение на значението на отделните сектори и буквено-цифрови знаци, изисквания към вида и големината на буквите и цифрите и разстоянието между тях.

В приложение ІІ "Изисквания за местоположението върху превозното средство", част А, е посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б е посочено, че идентификационният номер трябва са се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден.

Съгласно член 5 от Регламент № 19/2011 регламентът влиза в сила на 01.02.2011 г. като изрично в член 4 е предвидено удължаване на срока на валидност на одобренията на типа, издадени съгласно Директива 76/114.

Видно от съществуващата в Съюза регламентация задължителната табела на производителя и идентификационния номер на превозното средство са елемент на задължителните технически изисквания, на които превозните средства трябва да отговарят. Следва да се посочи, че тези изисквания са съответни на Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания.

Наред с горната регламентация в рамките на Съюза са регламентирани и документите за регистрация на превозни средства. С Директива 1999/37 е въведен единен образец на свидетелството за регистрация. Съгласно член 4 от Директива 1999/37 свидетелството за регистрация, издадено от държава членка, се признава от другите държави членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка.

С оглед на довода на касатора за непосочване от първоинстанционния съд на факта на ратификация на Директива 1999/37 и на основанието за нейната задължителност, следва само да се посочи, че съгласно член 288, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз директивата е акт, който обвързва по отношение на даден резултат държавите членки, а съгласно параграф 2 регламентът е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост, който се прилага пряко в държавите членки. Договорът за функционирането на Европейския съюз е ратифициран със Закона за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, обнародван в Държавен вестник бр. 36 от 04.04.2008 г., в сила от 01.12.2009 г. С оглед на факта, че правото на Съюза е "самостоятелен правен ред, интегриран в правните системи на държавите членки" – решение от 15 юли 1964 г., Costa/ENEL, 6/64, EU: C: 1964: 66, както и с оглед на върховенството му и на директния му ефект, нито директивите, нито регламентите се нуждаят от каквото и да било "ратифициране", за да породят правно действие. Нещо повече. При определени условия адресатът на един индивидуален административен акт може да се позове на правото на Съюза, за да защити претендираните права и законни интереси и когато държавата не е изпълнила задълженията си, произтичащи от това право.

Как се съотнася съществуващата нормативна регламентация към предмета на делото?

Предмет на искане за регистрация е ремарке, произведено от "Avondale Coachcraft", Ltd., фирма със седалище гр. Лийдс, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, модел "Draft 515/" Spesial", с вписан в представения по делото регистрационен документ идентификационен номер на рама SGAS000 AVY0001085 и дата на първа регистрация 28.07.2000 г. От извършения преглед на ремаркето е установено, че върху рамата няма набит идентификационен номер. В предната част на задната надлъжна греда е установена метална табела, занитена за хоризонталната част на гредата, на която с точковидни знаци е вписан номер на рама идентичен с номера, вписан в свидетелството. От заключението на приетата по делото съдебна експертиза е видно, че табелата е оригинална на производителя, без следи от въздействие. Номерът, поставен на табелата, е идентичен с поставения по траен начин номер на стъклата на ремаркето и на входната врата, като в друга оригинална табела са посочени данните за производителя, максималното тегло и максималното натоварване.

При тези данни органът приема, че не може да се установи по безспорен начин, че номерът SGAS000 AVY0001085 е автентичният номер на рамата на процесното ремарке и на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45 отказва регистрацията.

Видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП законодателят в нея установява само правилото, че превозното средство се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Законодателят не сочи, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45 сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, но също не сочи, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата. Този извод не следва и от дефиницията на "идентификационен номер", дадена в § 6, т. 61 ЗДвП и в § 2, т. 9 от Наредба № І-45. Както се изключи факта, че тогава, когато законодателят е дал дефиниция в закона, издадената въз основа на този закон наредба не може да дава отново дефиниция на същото понятие, още по-малко може да поставя допълнителни характеристики към нея, това, което и двете дефиниции сочат, е че идентификационният номер е подредена комбинация от знаци, поставени върху превозното средство от производителя. Следва да се посочи, че въведеното с § 2, т. 9 от Наредба № І-45 изискване за съобразяване на идентификационния номер с БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030 е лишено по правна логика по две причини. Първата, че български държавен стандарт не може да бъде задължителен за субект, който не е под юрисдикцията на българската държава. Това значи, че визираното в българския държавен стандарт досежно идентификационния номер на превозно средство не може да бъде задължително за производител на превозни средства, който не попада под юрисдикцията на българската държава (факта, че посочените български стандарти вероятно са съответни на международни такива не променя извода). И второ. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за националната стандартизация нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване на изискванията на чл. 57 от Закона за националната стандартизация. Отделно от факта, че и тази законова разпоредба, при липса на яснота за съдържанието на понятието "въведен" стандарт, не може да направи общозадължимо правило за поведение акт, който не е надлежно обнародван. Включването на двата стандарта в съдържанието на дефиницията за идентификационен номер ги прави част от позитивното право, но такова те могат да бъдат, с оглед на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, само ако са надлежно публикувани. Двата стандарта не са обнародвани, поради което и не могат да бъдат задължителни за правните субекти. И съдът не може да провери какво съдържат и дали установеното в тях е спазено.

С оглед на това доводът на касатора в касационната му жалба, че единственото "определеното от производителя място за поставяне на VIN е рамата на моторното превозно средство" и то чрез "набиване" е несъответен на нормативната уредба – националната, и на правото на Съюза – т. 2, част Б, приложение ІІ на Регламент № 19/2011, съответно т. 3. 1. от приложението на Директива 76/114.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на която органът не се е позовал в акта си, но на която се позовава в касационната жалба, сочи, че не се регистрира пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, но тя също не ограничава доказването на "автентичността" единствено до установяване на поставен чрез "набиване" на рамата номер. Изводът на органа е несъответен и на т. 2 и 3 от част Б, приложение ІІ на Регламент № 19/2011, съответно т. 3. 2. от приложението на Директива 76/114.

Съгласно т. 3. 1. от приложение І на Директива 75/114, действала към датата на произвеждане на процесното ремарке, видно от свидетелството за регистрация и от самия идентификационен номер 2000 г., идентификационният номер трябва да е маркиран върху регистрационната табела на производителя, а също така и върху шасито, рамката или други подобни структури, от дясната част на превозното средство, посредством набиване или щамповане, по начин, който да не позволява заличаване или разваляне.

В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че идентификационен номер е поставен на оригинална метална табела, разположена на хоризонталната част на гредата, идентичен идентификационен номер е установен на входната врата на караваната и гравиран върху стъклата й, като така поставените идентификационни номера са идентични с номера, посочен в оригиналното свидетелство за регистрация. Органът твърди, позовавайки се на експертната справка, че табелката, на която е нанесен точковидно идентификационният номер била с разместване на пространствената ориентация на символите и различна дълбочина на набиване, както и че липсвали графи "с технически данни за превозното средство, характерни за заводските табели". Видно от т. 4 на приложението на Директива 76/114, действала към датата на производство на процесната каравана, изисквания относно пространствената ориентация и дълбочината на набиване на буквите и знаците, както и относно шрифта на буквите няма. Отделно от това, че сами по себе си тези две обстоятелства – пространствената ориентация и дълбочината на набиване могат да бъдат и идентифициращи производителя обстоятелства, тъй като не е налице нормативно установено изискване.

Що се отнася до извода на органа, възпроизведен от експертната справка, за липса на технически данни, видно от приложените по делото доказателства, в т. ч. и заключението на вещото лице и снимков материал, е че информация относно производителя, минималното тегло на караваната и максималното натоварване (посочени неточно от вещото лице като стойност в кг видно от приложенията към експертизата му снимков материал) е налична. Към датата на производство на процесната каравана в допълнението на Директива 76/114 са дадени образци на регистрационна табела на производителя. Видно от съдържанието на допълнението на български език и на други езици на Съюза – английски, френски, немски, допълнението на български език има различно съдържание от това на другите езици. В другите езици първо, изрично е посочено, че дадените примери не засягат информацията, която действително се вижда на табелата на производителя, второ, посочено е изрично, че примерите са дадени просто като указание, трето, дадени са два примера, но нито единият не е за превозно средство категория О, към което спада процесната каравана, а за такова от категория М1 и N3, и четвърто, изрично е посочено, че допълнителната информация може да бъде дадена отдолу или отстрани на предписаната информация.

Горното сочи, че към датата на производство на процесната каравана не е имало задължителна форма на т. нар. в експертната справка "заводска табелка". Релевантното е нужната информация да е налична, а видно от приложения по делото снимков материал тя е, което оборва и този извод на органа за невъзможност да установи "автентичния" идентификационен номер на караваната.

Следва да се посочи, че съгласно член 4 от Регламент № 19/2011 националните органи продължават да издават разрешения за удължаване на срока на валидност на издадените в съответствие с Директива 76/114 одобрения, което значи, че имат валидно действие и надлежно доказват релевантните факти. Наред с това, видно от представения от собственика документ той е издаден от организацията – Central Registration and Identification Scheme (CRiS), търговска организация, при която всеки производител на каравани във Великобритания регистрира идентификационния код на всяка произведена каравана, поради което тази организация би могла да предостави информация за вида, начина на поставяне и мястото на идентификационния номер на процесната каравана. Що се отнася до мотива на съда за обвързващата сила на свидетелството за регистрация по смисъла на Директива 1999/37 той по принцип е правилен, с оглед на член 4 от директивата, но въпросът е в това дали представеният от собственика документ е такъв по смисъла на приложение І от директивата. Тъй като органът не се е произнасял по това обстоятелство съдът не следва да го обсъжда.

Видно от горното, съвкупната преценка на доказателствата и анализа на релевантната нормативна уредба не дава основание да се приеме за доказан единственият извод на органа за постановения отказ от регистрация – недоказаност на автентичния идентификационен номер на процесната каравана. Това прави извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт правилен. Следва да се посочи, че в диспозитива си административният орган, както и на едно място в мотивите си, неправилно е посочи идентификационния номер на процесното превозно средство – вместо верният SGAS000 AVY0001085 е вписал SGAS000 AVY000185. Той и неправилно е идентифицирал обекта на исканата регистрация, защото искането не е за регистрация на "ремарке за лек автомобил "Авондал", а за регистрацията на ремарке за лек автомобил, марка "Draft 515*4 Special", произведено от "Avondale Coachcraft" Ltd.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, да заплати на касатора направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 26012 от 14.02.2020 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд