Решение № 13488 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2013 г.

Решение № 13488 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 137/17.01.2013 г. по адм. д. № 2564/12 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен в обжалваната част ревизионен акт № 1625120011/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 871/17.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се отмени РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ПФБ Пресо - Фондал България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Варвара, Област Пазарджик, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА, в частта, потвърдена с решението на ДД "ОУИ" относно непризнат данъчен кредит в размер на 9 294,03 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Уникредит лизинг" ЕООД за периода м. 10.2010 г. до м. 05.2011 г., включително, с предмет вноски по договор за лизинг и продажба на автомобил марка "BMW", модел - X6 xDrive35d. За да отмени РА, съдът е мотивирал изводи за незаконосъобразността му, позовавайки се на събраните в хода на ревизията доказателства, с които се установява, че автомобилът е "товарен", при което незаконосъобразно е постановен отказ за признаване на данъчен кредит при придобиването му. Решението е правилно. В издадения РА основанието за отказ е по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. § 1, т. 18 ДР и чл. 70, ал. 2 на ЗДДС и е обосновано с изводи от съпоставка на техническите характеристики на автомобила и тези по Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите. Позовавайки се на КН, органът по приходите е приел, че в случая се касае "лек" автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, като е допълнил в акта си, че конкретни характеристики по отношение на квалификацията на едно превозно средство като леко или товарно се съдържат в митническото законодателство. В хода на оспорването на РА са поддържани от жалбоподателя твърдения, че процесният автомобил не попада в дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като за същият е представен сертификат за съответствие категория N 1 от производителя, в превод на български, надлежно е регистриран от КАТ - МВР с дата на регистрация на 15.10.2010 г. по издаденото свидетелство за регистрация, приложено на л. 117 от делото, съответно е "товарен автомобил". Изложени са мотиви от съда, че Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите, е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС. В случая, процесният автомобил е закупен в България от дружество-официален представител на марката за България. Изложени са мотиви, че след като не се обосновава хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, не се налага и ДЗЛ да доказва, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност. Не е спорно обстоятелството, че транспортното средство е заприходено като ДМА и е закупено във връзка с транспортирането на алуминиеви изделия, какъвто е предметът на дейност на дружеството "ПФБ Пресо - Фондал България " ЕООД. В тази връзка, изисканите и представени документи от ревизирания субект във връзка със заприходяване на автомобила като ДМА, не са приложени към административната преписка, изпратена до съда. Тези обстоятелства не се оспорват от органа по приходите. Изводите на съда в първоинстанционното решение се споделят изцяло от настоящата инстанция. От една страна, безспорно е, че съобразно представените сертификат за съответствие от производителя към датата на закупуване и издаване на фактурата, съответно съобразно свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, автомобилът е "товарен". След като автомобилът е безспорно установено, че е "товарен", не подлежи на обсъждане допълнителният довод за отказ, че "същият не се използва за извършване на посочените в чл. 70, ал. 2 ЗДДС дейности", които обстоятелства се изследват при твърденията, че автомобилът е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 ДР от ЗДДС. От значение за спора е фактът, че към момента на придобиване на автомобила, същият е от посочената категория N1, видно от сертификата за съответствие и и от регистрацията в КАТ като "товарен" автомобил, а по това, че същият е заведен в счетоводството на дружеството като ДМА, не се спори. Така установените обстоятелства са решаващи за признаване правото на данъчен кредит при закупуване на автомобила, съответно - завеждането му като ДМА. Както е постановил в свое решение от 16.12.2012 г. по дело С-118/11 Съдът на Европейския Съюз: т. 57 " Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно Ч на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15); т. 63 "Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точка 24, както и цитираната съдебна практика)". В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството. Неправилно ревизиращият орган се е позовал и на Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите, тъй като същата е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС, а в случая процесния автомобил е закупен в България от дружество - официален представител на марката за България. При така установените данни, незаконосъобразно ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 18 ЗДДС и е постановил отказ за признаване на данъчен кредит по фактури за покупка на процесния автомобил, издадени за периода 1.10.10 г. - 31.05.2011 г., съответно е коригиран резултат по ДДС и е установено задължение за внасяне по ЗДДС. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение с изводи за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,