Решение № 4293 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2009 г.

Решение № 4293 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Валери Иванов Козаров от гр. Сливен против решение № 105 от 29.07.2009 г. по адм. д. № 106/2009 г. по описа на АС-Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно. Равзива подробни съображения в подкрепа на довода си за необоснованост на съдебния акт с твърдения, че не е извършил вмените му дисциплинарни нарушения и счита, че наложеното наказание не съответства на дисциплинарната простъпка. Моли решението да бъде отменено и оспорената заповед отменена. Ответната страна - Началника на РУ на МВР гр. Котел, редовно призован не изпраща представител и не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 226, ал. 1-3 ЗМВР, във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР АС - Сливен е извършил контрол за законосъобразност на заповед № 18 от 26.03.2009 г. на началника на РУ на МВР - Котел. С заповедта на Валери Иванов Козаров е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца за неизпълнение на служебните си задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изразяващи се в проявена груба небрежност и неизършване на необходимото за установяване на фактическата обстановка по възникнало ПТП и превишаване на служебните правомощия - употреба на физическа сила при спиране и проверка на непълнолетен водач на МПС, без да е необходимо това. Предвид установената фактическа обстановка, която не се опровергава от касатора, съдът обосновано е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Дисциплинарните простъпи са установени по несъмнен начин. За визирания в заповедта период дисциплинарнонаказващия орган е установил, че жалбоподателят е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения, свързани с неизпълнение на Инструкция № Iз 1813/06.10.2006 г - не е изготвен доклад за извършените действия и разпореждане за съхраняване и издаване на веществените доказателства до приключване на проверката и Инструкция № Iз 1171/02.08.2006 г. - превишил е правомощията си, като е употребил физическа сила, в нарушение нормите на Етичния кодекс за поведение. Законосъобразно е прието, че в конкретния случай вмененото деяние, съставлява състав на дисциплинарно нарушение, изразяващо се във формално изпълнение на задълженията по сигнала за извършено ПТП. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателя не е представил доказателства за твърдените от него факти, поради което правилно съдът е приел същите за недоказани. Оборване на установените факти не е било извършено и в съдебното производство. При това положение правните изводи на съда за установеност на действията на жалбоподателя, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 1 от ЗМВР са правилни. Съдът е изложил подробни съображения за наличието на материалноправните основания, обективирали фактическия състав на чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като е извършил обстойна проверка за спазване разпоредбите на чл. 229, ал. 1 и 4, във връзка с чл. 231 и 224, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът се е съобразил нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР във връзка с ал. 2, като е събрал и оценил всички доказателства, включително обясненията на жалбоподателя. Преценката относно вида и размера на наложеното наказание е на наказващия орган и не подлежи на съдебна преценка за законосъобразност. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,