Решение № 10984 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Василева, срещу решение 2553/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 6022/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена като незаконосъобразна заповед 513з 4609/ 22.05.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ към Министерство на вътрешните работи /МВР/ за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на А. С. А.. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът А. С. А., чрез адв. Алексиева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и необоснованост и незаконосъобразност на решението и предлага да се отмени изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на А. С. А. заповед 513з 4609/ 22.05.2023г. на директора на СДВР към МВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.203,ал.1,т.13, чл.197, ал.1, т.6 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши автоконтрольор I степен в 02 група Спец. група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия към отдел Пътна полиция при СДВР , поради нарушение на т.15, т.18, т.19, т.24 и т.76 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила неспазен срок по чл.195, ал. 2 от ЗМВР и неизискване на обяснения по чл.206, ал.1 ЗМВР. Тези нарушения са квалифицирани като съществени, водещи до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Изложени са и допълнителни мотиви по същество за нарушения на материалния закон липса на убедителни доказателства и съответна мотивировка в заповедта за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във връзка с чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР, което да покрива нарушенияна по т.15, т.18, т.19, т.24 и т.76 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Прието е също, че не е съобразена от административния орган нормата на чл.206, ал.2 ЗМВР, тъй като само формално са визирани тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като мотивите се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, но само в частта за допуснати съществени нарушения по чл.195, ал. 2 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното наказание е наложено с процесната заповед, издадена на 22.05.2023г. при установено нарушение от ДНО на 20.03.2023 г. , когато е входирана Обобщената справка с рег. 513р-28797/20.03.2023г. в деловодството на СДВР, т.е. от тази дата започва да тече двумесечният преклузивен срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и формално той е спазен. По делото обаче е установено по безспорен начин, видно от представените извлечения от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборота, че процесната заповед е регистрирана като документ в системата в 16:14:11ч. на 22.05.2023г, а обсъденото в нея допълнително събрано доказателство-сведение с рег. 513000-34161-22.05.2023г., снето от Б. Д. Н., е със саморъчно поставена дата 23.05.2023г. Този факт компрометира вписаната в заповедта дата на издаването й и сочи на най- ранен възможен момент на издаване на заповедта следващия ден /23.05.2023г./, което сочи на допуснато съществено нарушение по чл.195, ал. 2 от ЗМВР. В тази връзка се явяват обосновани изводите на административният съд, че към 16,14ч., когато е регистриран номера на заповедта в системата, същата фактически не е могло да бъде издадена, тъй като описаните в мотивите на заповедта сведения от Б. Д. Н. все още не са били снети, т.е. налице е и индиция за нарушение на чл.18, ал.1, т.4 от Вътрешните правила за организация на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед 8121з-1013/08.08.2017г. на министъра на МВР. Изложеното сочи на нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Такъв вид нарушение се явява и това по чл. 206, ал.1 ЗМВР, което е безспорно установено, тъй като ДНО не е поканил подведения под дисциплинарна отговорност служител А., след запознаване с допълнително приобщените към дисциплинарната преписка доказателства , да даде обяснения. В тази връзка е правилен изводът на административният съд, че независимо, че жалбоподателят се е запознал с обобщената справка 513з-28797 от 20.03.2023г. и му е дадена възможност да възрази, то това не е крайният акт от дисциплинарната проверка, т.е. допуснато е съществено процесуално нарушение и по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че липсата на отправена изрична покана за даване на обяснения до А. от ДНО не съставлява съществено нарушение на процедурата, тъй като са дадени такива обяснения пред ДРО. Действително съдебна практика на Върховният административен съд приема, че изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР от ДРО не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до ДНО. В случая обаче, след депозиране на писмените обяснения на А. до ДРО, вместо до ДНО, са събрани и приобщени допълнителни доказателства, с които последният не е поканен да се запознае нито от ДРО, нито от ДНО. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи реално направените в касационното производство разноски за адв. възнаграждение в размер на 2000лв. Заявеното от процесуалният представител на касатора възражение за прекомерност се явява основателно, тъй като касационното производство не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от първоинстанционното, в което са присъдени 1000лв разноски за адв. възнаграждение с оглед минимума, визиран в Наредба 12004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. В тази връзка касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника в размер на 1000лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,