Решение № 2273 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2015 г.

Решение № 2273 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Професионален баскетболен клуб /ПКБ/ "Академик" ЕАД гр. С. срещу Решение № 6110/15.10.2015 г., постановено по адм. дело № 10692/2014 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. В жалбата си касаторът развива оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, а също и за неизпълнение на задължителните указания в отменителното Решение № 12818/29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 905/2014 г. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките от "Рив 2010" ЕООД касаторът намира, че въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, не е приложил правилно задължителната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС във връзка със сходни казуси. Относно отказаното право на приспадане по фактури за горива и храни/нощувки, касаторът счита, че в решението не са изложени фактически и правни изводи, не са обсъдени аргументите на жалбоподателя и събраните доказателства и по-специално свидетелските показания на мениджъра на спортния клуб; необосновано е прието, че стоките са били предназначени за "представителни и развлекателни цели". Без основание е прието, че е отказано законосъобразно право на данъчен кредит по доставки на горива, защото не било доказано, че предметът на доставките е използван за независимата икономическа дейност на дружеството. Процесните автомобили са били предоставяни на състезатели на клуба, с тях е извършван транспорт на хора, свързан с икономическата дейност на клуба, поради което пир покупката на гориво за тези автомобили клубът има право на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионния акт /РА/, в частта му, потвърдена по административен ред. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Павлова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2141106226/20.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.-град, в частта, потвърдена с Решение № 1532/26.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който за ПБК "Академик" ЕАД са установени задължения за ДДС, както следва: 1. в размер на 40 000 лв. по три фактури, издадени през м. 12.2010 г. от "РИВ 2010" ЕООД за доставка на СМР, ведно със съответните лихви, 2. в размер на 675,31 лв., за д. п. м. 11-2010 г. и м. 12.2010 г. по фактури, издадени от "Л. Б." за доставка на горива, и съответните лихви и 3. за д. п. м. м. 10,11 и 12.2010 г. по фактури за доставки на храна, вода и облекло, ведно със съответните лихви. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е процесуално и материално законосъобразен. Приел е, че доставките на строителни услуги не са конкретизирани в данъчните фактури, защото не е доказана връзката между фактурите и представените приемо-предавателен протокол и опис, а отделно от това, макар да е установено, че на посочения обект в гр. П. са извършени услуги от вида на процесните, не е доказано, че това е станало именно чрез фирмата доставчик, издател на фактурите. Съдът е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите за гориво е отказан законосъобразно, защото е установено, че ревизираното лице използва единствено леки автомобили, а съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, правото на приспадне не е налице, независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 74, когато стоките са предназначени за експлоатацията на леки автомобили по т. 4., какъвто е случаят. Относно фактурите за храна, облекло и напитки с право на данъчен кредит общо в размер на 4 235,79 лв., отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за отделните данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г., ведно със съответните лихви, съдът е приел, че правото на приспадане е отказано законосъобразно, защото само данъчните фактури не са достатъчни, за да се установи какъв е точно предметът на доставките и за кого е предназначен, липсва и доказана връзка между направените разходи и конкретно мероприятие от дейността на задълженото лице. Решението е частично неправилно. Необосновани са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно реалността на доставките на строителни услуги в спортна база, използвана от ревизираното лице. Без основание съдът е приел, че относно тези доставки, документирани с три фактури на "РИВ 2010" ЕООД са представени само фактурите, като при тези фактически констатации от правна страна съдът приел, че правото на приспадане не възниква само поради отразяването на данъка в данъчна фактура. Необосновано съдът е приел и че предметът на доставките не е конкретизиран достатъчно. Още в ревизионното производство на искането за представяне на доказателства от страна на доставчика са представени опис на услугите и приемо-предавателен протокол с достатъчно конкретно описание на извършените услуги, подписан от двете страни по сделката. Представени са също така граждански договори на наети лица строителни работници от страна на фирмата пряк доставчик и фактура за покупка на строителни материали от доставчика. Обстоятелството, че фирмата доставчик не е декларирала тези договори и евентуално не е правила осигурителни вноски за наетите лица, не може да се постави в тежест на ревизираното лице като основание за отказ на данъчен кредит. Изискването за представяне на доказателства, че доставчикът е разполагал със собствена или наета строителна техника е прекомерно по отношение на ревизирания получател още повече с оглед на естеството на услугите, за които очевидно тежка строителна техника не е необходима. Представена е и писмена декларация на управителя на "РИВ 2010"ЕООД/стр. 684 от административната преписка/, съгласно която дружеството предоставя строителни услуги и има материална и кадрова обезпеченост за това. Последните доказателства, макар да са описани в мотивите на административния съд изобщо не са обсъдени от съда, както поотделно, така и във връзка с останалите събрани доказателства и по-специално неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза /установяващо на конкретния обект отлично изпълнение на фактурираните услуги/, което и съдът е кредитирал. Само обстоятелството, че документите са частни не е достатъчно, за да им се откаже каквото и да е доказателствено значение, като се има предвид и че за спорните обстоятелства не могат да се съберат официални документи. Необосновано, при това, съдът е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираните услуги именно от фирмата пряк доставчик. Налице са редовни данъчни фактури, с достатъчно конкретизиран предмет, осчетоводени при доставчика, представил доказателства в ревизионното производство, както за нает персонал, така и за закупени строителни материали; придружени безспорно от плащане; осъществяването на строителни услуги е станало на конкретен обект, ползван от ревизирания клуб, като резултатът от услугите е наличен на обекта. Решението в тази част подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което по жалбата на ревизираното лице бъде отменен РА в посочената част. В останалата част първоинстанционното решение е правилно. По отношение на доставките на гориво по фактури, издадени от "Л. Б."ЕАД, законосъобразно съдът е приел, че за начисления ДДС за доставките на стоки, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (в редакцията в сила до 01.01.2013 г.). По делото не са ангажирани първични счетоводни документи, в т. ч. пътни листа с отбелязани конкретни маршрути, подкрепящи твърденията на жалбоподателя за отчетени разходи, изцяло свързани с основната дейност на дружеството, като въпреки указаната тежест на доказване, жалбоподателят не е поискал изслушване на съдебна експертиза във връзка с горните обстоятелства. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, подробно посочени в ревизионния доклад, с предмет на доставки на храна, вода и облекло, съдът обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено какви храни, напитки и облекло са закупени и за кого са предназначени. Обосновани са фактическите изводи на административния съд, че твърденията на жалбоподателя, че се касае за разходи на спортни организации за спортни срещи и за лагер-сборове, квалифицирани треньори и персонал за провеждане на учебно-тренировъчния процес и за баскетболни срещи на отбора от шампионата и турнирите, тренировъчни терени, места за почивка и спане, както и храна, предоставяна на база разработен хранителен режим при свикване на лагер-сборове, спортно - медицинска помощ и спортно - терапевтично обслужване, екипировка и т. н., не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обосновано съдът е приел, че липсата на данни дали тези разходи са пряко свързани с представяне на предлаганите от лицето услуги в рамките на независимата му икономическа дейност, което е равнозначно на текущи разходи за дейността и следва да се отчитат като такива, обосновава приложението на ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото изначало липсва каквато и да е информация за целта на закупуване на спорните стоки. От друга страна, тази липса не може да бъде компенсирана само със свидетелските показания на мениджъра на клуба, доколкото за доказване на посочените обстоятелства са необходими писмени доказателства, които би следвало да са налице, при редовно водена от ревизираното лице счетоводна отчетност. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 150,83 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение