Решение № 15209 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2012 г.

Решение № 15209 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби. Националната здравноосигурителна каса, чрез юрк. Тотев, обжалва решение № 56 от 26.01.2012 г. по адм. дело № 30 от 2011 г. на Административен съд гр. Русе, в частта, в която е осъдена НЗОК да заплати на Васил Димитров Георгиев следните суми: сумата 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 14.03.2006 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-26 от 10.01.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 05.05.2006 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1096 от 31.08.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2006 г. до окончателното изплащане на задължението. ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" оспорва решението на Административен съд Русе в отхвърлителната му част. В касационните жалби се развиват доводи по съществото на спора и се обосновават касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното решение, като първият касатор моли за отхвърляне на исковете, поради неоснователност и недоказаност, а вторият - моли за уважаване на исковете до пълния размер на сумата от 14725 лева. Касационният жалбоподател - НЗОК, в писмен отговор, възразява по повод допустимостта на касационната жалба, подадена от Васил Д. Георгиев. Счита, че същата е предявена от страна, неконституирана в производството пред Административен съд - Русе. По същество излага доводи за неоснователност на касационната жалба на Георгиев. Касационният жалбоподател - ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" оспорва в съдебно заседание касационната жалба на НЗОК. Поддържа жалбата си. Моли да бъдат приети писмените доказателства за разноски, които е представил пред Върховен административен съд, а именно две фактури от 09.12.2011 г. и от 14.02.2012 г., приложени с касационната жалба от 16.02.2012 г. Моли за приемане и на другите две доказателства за пътни разноски - пътен билет от 03.03.2013 г., от 21.04.2013 г. и от дата 28.10.2013 г. Касаторът иска да бъде уважена изцяло жалбата му от 16.02.2012 г., исковата молба от 13.01.2011 г., като му бъдат присъдени абсолютно всички разноски по делото, включително пътните разноски и тези за копирни услуги и банкови комисионни. Съгласно справката по чл. 80 ГПК към настоящия момент разноските са в размер на 210,73 лв. за двете инстанции. Моли да бъде отхвърлена изцяло касационната жалба, подадена от юрк. Петко Тотев, неподлежаща на разглеждане и недопустима, съобразно подробните доводи от писмения отговор № 567/28.02.2012 г. По делото е постъпила и частна жалба от Васил Димитров Георгиев срещу определение от 25.04.2012 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 56 от 26.01.2012 г. по адм. д. № 30 от 2011 г. в частта на разноските. Моли същото да бъде отменено поради неправилност. Претендира уважаване изцяло на неговата молба за разноските с вх. № 485 от 16.02.2012 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на НЗОК. Счита, че решението е неправилно, постановено е при неизяснена фактическа обстановка, при нарушени процесуални права на НЗОК - да представи допълнителни доказателства за опровергаване основателността на исковите претенции, липса на произнасяне по твърдението на административния орган за наличие на основанията по чл. 5 от ЗОДОВ, както и едностранна преценка на доказателствата в полза на ищеца. Релевира доводи за неоснователност на касационните възражения относно произнасянето на съда свръхпетитум и във връзка с неправилното конституиране на ищеца. Предвид наличие на основанията по чл. 209, т. 3, чл. 146, т. 2, вр. 59/2/ т. 4 от АПК, счита, че решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане. Поддържа довод, че касационната и частната жалби на д-р Васил Д. Георгиев са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по изложените съображения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на НЗОК се явява неоснователна, а касационната жалба на В. Георгиев - частично основателна предвид следното: С обжалваното решение административният съд е осъдил Националната здравно осигурителна каса да заплати на Васил Димитров Георгиев следните суми: сумата 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК-Русе, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2006 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-26 от 10.01.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2006 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1096 от 31.08.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2006 г. до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приел за установено, че с решение № 106 от 20.02.2006 г. по адм. д. № 61 по описа на Окръжен съд - Русе за 2006 г., влязло в сила на 14.03.2006 г., при повторно разглеждане след съдебен акт на касационната инстанция по адм. д. № 8378/05 г. VI о., е бил отменен индивидуален административен акт на Директора на РЗОК - Русе, писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г., с което на ищеца в качеството на изпълнител по договор за оказване на медицинска помощ са били наложени две санкции от по 160 лв. за две нарушения, въз основа на констатации за установени нарушения във финансов протокол № 2001 от 16.08.2002 г. Като незаконосъобразен акт, постановен в нарушение изискванията по чл. 15, ал. 2 ЗАП с оглед липсата на безспорни доказателства за неизвършване на преглед, е била отменена и заповед № РД-09-26 от 10.01.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе с влязло в сила на 05.05.2006 г. решение № 475 по адм. д. № 79 по описа на РОС за 2005 г. Санкцията в размер на 640 лв. е била наложена заради отчетен и заплатен от касата, но неизвършен съгласно становището на административния орган, профилактичен преглед на лице от пациентската листа на ищеца в ден, попадащ в период на хоспитализация на това лице. Извършена е проверка на 19.11.2004 г. от гл. инспектор - финансов контрол. За констатациите във връзка с процесния профилактичен преглед е съставен финансов протокол № 2423 от същата дата, въз основа на който била издадена и цитираната заповед. Административният съд е установи въз основа на материалите по адм. д. № 724 по описа на Окръжен съд - Русе за 2005 г., че с влязло в сила на 9.02.2006 г. решение № 42 по това дело е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-1069 от 31.08.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе за налагане на санкция в размер на 150 лв. заради неспазване изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 3 НРД 2005 вр. с Приложение 11 поради наличието на 8 бр. лекарствени средства в спешния шкаф на амбулаторията с изтекъл срок на годност. Съдът е приел, че претенциите са предявени при спазване изискването на чл. 204, ал. 1 АПК, налице е хипотезата на чл. 1, ал. 1, предл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП (отм.) с влезли в сила съдебни решения. Според съда съществува и втората предпоставка за присъждане на обезщетение - наличие на вреди - в процесния казус те са определени като неимуществени, проявили се под формата на чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца - отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти. За тези обстоятелства са снети показания на свидетел, имащ лични и непосредствени впечатления. Показанията не са оборени чрез други доказателства по делото. Констатирано е и наличието на причинна връзка между понесените вреди и издадените незаконосъобразни актове. Според съда данни за това се съдържат в гласните и писмени доказателства, сочещи наличието на такава връзка. Относно размерът на дължимите обезщетения за обезвреда, съдът се е мотивирал, че ги определя по справедливост - съгласно общия критерий на чл. 52 ЗЗД и с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 АПК вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното, административният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са частично основателни, уважавайки ги както следва: първия - до размера на сумата от 4000 лв. и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 10 750 лв.; втория - до размера 1500 лв., като е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 2625 лв.; третия - до размера на сумата от 500 лв. и отхвърлил претенцията в останалата част до претендирания размер от 1350 лeва. Относно дължимите разноски съдът е установил, че съгласно актуална справка, (л. 341 от делото), направените от ищеца разноски възлизат на 90,37 лв., от които съобразно уважените размери му се дължат 36,82 лв., а на ответната страна съобразно отхвърлената част по трите претенции и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 599 лв. като възнаграждение за юрисконсулт. Предвид тези съображения АДмС - Русе е осъдил Васил Димитров Георгиев да заплати на НЗОК разноски в размер на 536,18 лева. По касационната жалба на НЗОК: НЗОК оспорва решението на Административен съд Русе в частта, в която са уважени частично исковите претенции на Васил Димитров Георгиев по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с три отменени административни акта. Настоящият касационен състав намира за неоснователна жалбата на НЗОК. Решението в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяването му административния съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административния съд не е допуснал и противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск изисква предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред. Правилно съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на НЗОК, ищецът е доказал наличието на изискуемите предпоставки, съобразно разпределението на доказателствена тежест. След обсъждане на писмените и гласни доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че са доказани претърпени неимуществени вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелката М. Димитрова - майка на ищеца, тъй като същата разполага с непосредствени и лични впечатления за обстоятелствата, които възпроизвежда. Показанията са и конкретни - свидетелката сочи имена на колеги на ищеца, на негови пациенти, логични са, тъй като следват хронологията на събитията, относими към предмета на делото. Същите не са опровергани с други доказателства. Неоснователно е възражението, че в разглеждания казус са налице хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като липсват каквито и да е доказателства вредата да е причинена поради изключителна вина на пострадалия или последният да е допринесъл за настъпването и. По жалбата на Васил Димитров Георгиев, собственик на търговското предприятие на ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев": Неоснователно е възражението на касатора, че съдът трябвало да постанови неприсъствено решение. Както е предвидено в чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди предпоставя преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Справедливо обезщетяване по смисъла на цитираната норма означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, което първата инстанция е съобразила. В т. II от ППВС 4/68 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, като в мотивите на решенията на съдилищата са посочени конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Въпросът е конкретен, фактически въпрос и на него решаващият съд отговаря въз основа на събраните в хода на конкретното производство доказателства. Настоящият състав на ВАС намира за правилно решението в частта относно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отменените заповед № РД-09-26 от 10.01.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе и Заповед № РД-09-1096 от 31.08.2005 г. на Директора на РЗОК - Русе. Обезщетенията са определени съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД при спазване на задължителните указания, дадени в т. II от ППВС № 4 от 1968 г. Касационната инстанция по спора счита, че размерът на обезщетението за претърпените от Георгиев неимуществени вреди по първия иск, касаещ отменен акт - писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК-Русе, е несправедливо определен по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Задължителните указания, дадени в т. II от ППВС 4/68 г. определят, че размерът на обезвредата следва да бъде адекватен на претърпените вреди. Претърпените вреди, изразили се като чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца - отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти не биха могли да се компенсират с присъденото от първоинстанционния съд парично обезщетение. Настоящият състав на Върховния административен съд - Осмо отделение, намира, че следва размерът на присъденото от Административен съд - Русе обезщетение по първия иск, /касаещ отменен акт - писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК - Русе/, да бъде увеличен на 6000 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 14.03.2006 г. до нейното окончателно изплащане, съобразно задължителните указания на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения решението в тази част следва да се отмени и вместо него следва да бъде постановено друго, с което НЗОК да бъде осъдена да заплати на Васил Димитров Георгиев сумата от 6000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - писмо изх. № 29-02-346 от 23.08.2002 г. на Директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2006 г. до окончателното изплащане на задължението, като бъде отхвърлена жалбата в останалата част до предявения размер от 10 750 лева. По частната жалба на Васил Д. Георгиев: С оспореното решение АДмС - Русе е приел, че на ищеца са дължими разноски в размер на 36,82 лв., а на ответната страна съобразно отхвърлената част по трите претенции и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 599 лв. като възнаграждение за юрисконсулт. Предвид тези съображения АДмС - Русе е осъдил Васил Димитров Георгиев да заплати на НЗОК разноски в размер на 536,18 лева. Административният съд е бил сезиран с молба от ищеца за изменение на решението в частта за разноските, в която същият е претендирал да му бъдат присъдени всички направени от него разноски в размер на 90,37 лв. в съответствие с практиката на СЕО, както и да се отхвърлят присъдените на ответната страна разноски в размер на 599 лева. Съдът е констатирал, че представените от ищеца доказателства са относими към заплатени от него суми за размножаване на изготвените от него писмени изявления и приложени към тях доказателства в брой за останалите страни. Съдът при преценка на уважената част от иска и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, е определил суми, дължими на ответната страна по компенсация. В сумата, с която е намален размера на възнаграждението за защита на НЗОК по иск с определена цена, е включена и заплатената от ищеца ДТ от 10 лева. С оспореното определение от 25.04.2012 г. по адм. д. № 30/2011 г., АДмС-Русе е оставил без уважение искането на Георгиев за изменение на решението в частта за разноските. Решението на административния съд в частта относно присъдените разноски на страните, имащо характер на определение, както и оспореното определение, са неправилни, постановени са в противоречие на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, според която ответникът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне и отказ от иска. Когато исковете са уважени частично, както е в настоящия случай, разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част на иска не се дължат. Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална, дерогираща общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Нейната цел, заедно с едновременното въвеждане на проста такса вместо на пропорционална, е да осигури спокойно и безпрепятствено упражняване на правата на гражданите по ЗОДОВ, тъй като определянето на размера на неимуществените вреди представлява затруднение за ищеца в началото на производството и възлагането на разноски съразмерно отхвърлената му част би било неоправдана пречка за завеждане на такива искове. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в опр. № 525/13.10.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. на III ГО на ВКС, решение № 785/02.03.2011 г. по гр. д. № 556/2010 г. на III ГО на ВКС и определение № 1183/20.09.2011 г. по гр. д. № 1751/2010 г. на IV ГО на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд, в частта, в която Васил Димитров Георгиев е осъден да заплати разноски в полза на НЗОК в размер на 563,18 лв. следва да бъде отменено, както и определението от 25.04.2012 г. НЗОК следва да бъде осъдена да заплати в полза на Георгиев разноски за производството пред АДмС - Русе в размер на 90,37 лв., както и разноски за касационното производство - 29.46 лв., или общо разноски 119,83 лева. Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за транспортни разходи. При липсата на легално определение на понятието "разноски", граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват такива разноски. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,