Решение № 12137 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2018 г.

Решение № 12137 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от К. Хаджиева чрез адв. Тодорова против решение № 2119 от 29 ноември 2017 г., постановено по адм. д. № 2709 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт (PA) № Р-16001615009428-091- 001/7.04.2016 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 435/1.07.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив относно установени данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 21477 лв. и лихва- 8616, 02 лв., вноски за ЗОВ за 2011 г. - ДОО- 2158, 82 лв. и лихва- 1083, 87 лв., ДЗПО-УПФ-843, 29 лв. и лихва- 423, 24 лв. и 30- 1349, 26 лв. и лихва- 563, 91 лв. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА и се присъдят направените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, не се представлява по делото. Постъпила е молба от процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив за даване ход на делото с оспорване на касационната жалба и претендиране разноски в размер на 1 700 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При ревизията е констатирано наличие на недостиг на парични средства за 2011 г. в размер на 220 073, 69 лева. Предвид установеното, ревизиращият екип е приел, че при данни за недостиг на парични средства, ревизията следва да бъде извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Органът по приходите е приложил нормата на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК, като е извършил анализ на всички относими към задълженото лице обстоятелства за ревизирания период, които са посочени конкретно и анализирани в ревизионния доклад, като неразделна част от ревизионния акт и с последния са установени задълженията по ЗДДФЛ и КСО за периодите, потвърдени от горестоящия административен орган. Първоинстанционният съд с оглед събраните доказателства е приел за правилно установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК от приходните органи. Счел е за законосъобразни и изводите на органите по приходите, че не е доказано сочените като заемодатели физически лица: С. Кехайов и Е. Кехайова, и фирми: "Делта стар къмпани" ООД, "Ари Ауто" ООД и ЕТ "В. - В. Христов", действително ли са предали в заем материализираните в договорите суми в заем. Решението е правилно. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. За процесните ревизирани периоди е установен недостиг на парични средства – извършените разходи за периода надвишават получените доходи. Правилни са изводите на съда, че в хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа за установяване на данъчни задължения. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не са представени доказателства за произхода и възможностите на дарителката А. Хаджиева да спести спорните суми, както и че не е установен фактът на предаване на парите и фактическото им наличие при дарителката А. Хаджиева /майка на съпруга на РЛ/ и впоследствие у К. Хаджиева, в непроменен размер. Не са събрани доказателства А. Хаджиева да е разполагала с парични средства в размер на: 9 500, 00 лв. към 2.01.2008 г., 9 000, 00 лв. към 5.01.2009 г., 6 500, 00 лв. към 4.01.2010 г. и 8 700, 00 лв. към 10.01.2011 г., които да дари на К. Хаджиева. Нито един от тези факти не е установен по никакъв начин, с каквито и да било доказателствени средства, както в хода на двете ревизионни производства, така и в хода на съдебното производство. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно непризнатите заемни средства от "Делта стар къмпани" ООД. Видно и от заключението на вещото лице, което не е оспорено, представените договор за заем и разписка не се подкрепят от представения аналитичен регистър на дружеството, в която сметка 151/3 кореспондира със сметка 501 "Каса в лева", а по сметка 501 няма отразени кредитни обороти. По отношение заемодателите "Ари Ауто" ООД, ЕТ "В. - В. Христов", С. Кехайов и Е. Кехайова правилно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на каквито и да било относими писмени доказателства за движение на парични суми по банкови сметки на К. Хаджиева и на сочените като заемодатели физически лица и фирми, както и дали последните действително са разполагали с възможност изобщо да предоставят средствата, основателно органите по приходите не са приобщили към източниците на средства на ревизираното лице сумите по описаните в РА договори за заем. По отношение изтеглените суми от "Макс фреш" назначената счетоводна експертиза е дала заключение за липса на основание за включването им в паричния поток на жалбоподателката, тъй като същите са използвани за плащания по фактури и няма данни сумите да са предоставени като лични средства на жалбоподателката. Предвид гореизложеното, касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил и мотивирано се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателката твърдения и събраните по делото доказателства и в този смисъл съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Въпреки дадените възможности на жалбоподателката да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения, същата не е проявила активност и заинтересованост в хода на съдебното производство. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка за неправилно определяне на основание чл. 124а ДОПК задължителните осигурителни вноски за 2011 г. В съдебното решение въз основа на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че жалбоподателката е получавала доходи по трудови правоотношения с работодател "Мак груп" ЕООД с ЕИК 120611419 за периода 1.01.2010 г. - 30.09.2011 г. От м. 10.2011 г. К. Хаджиева е самоосигуряващо се лице като едноличен собственик и управител на "Мак Фреш" ЕООД и правилно съдът е определил правното основание по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за ДОО и ДЗПО-УПФ и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО за ЗО и изводът, че ревизираното лице е самоосигуряващо се лице, се възприема и от настоящата касационна инстанция. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че самоосигуряващите лице определят окончателния размер на посочените осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО при съобразяване с начина на изчисляването им по чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. В тази връзка правилно съдът е определил, че размерът на осигурителните вноски за довнасяне при определяне на окончателния им размер за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания от лицето осигурителен доход, върху който вноските са внесени, респ. или се дължат, но не повече от максималния праг на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. По същия начин съдът е посочил, че се изчисляват и задълженията за ЗО, поради което правилно и в тази обжалвана част е постановено решението му. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение