Решение № 14107 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2014 г.

Решение № 14107 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 4131 от 20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10986/2013 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която е отменен ревизионен акт № К 20001004319/15.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 418/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11091,30 лв. по фактури, издадени от "О. П. Елос" ЕООД и от "Акрю" ЕООД, ведно със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът счита, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в оспорената част и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Р. Л. К. Транспортс" ООД, чрез процесуалния представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения развива в писмен отговор от 25.07.2014 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховен административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 14395 от 01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 4136/2013 г., ВАС - първо отделение е отменил решение № 909/11.02.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3363 по описа за 2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Дадени са указания да бъдат обсъдени всички приложени по делото доказателства свързани с предаването на процесната стока - гориво, като бъде преценена доказателствената им стойност и съответно бъде заявено от съда кои факти приема за установени. При новото разглеждане на делото АССГ е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с доставките на гориво от "О. П. Елос" ЕООД и от "Акрю" ЕООД, включително и заключението на ССЕ. Приел е, че чрез представените по делото товарителници стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Установено е и влагането на горивото в дейността на ревизираното дружество, във връзка с което са представени доказателства за заведени товарни МПС, приложени тахошайби на водачите на МПС, които отразяват пропътувани километри. Съдът е приел за неоснователно възражението на органа по приходите за липса на реално осъществени доставки предвид твърдението за неустановен произход на стоките, тъй като съгласно действащия ЗДДС произходът на стоките не е основание за отказ от право на данъчен кредит. Съобразно тези мотиви, съдът е отменил като незаконосъобразен РА № К 20001004319/15.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 418/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11091,30 лв. по фактури, издадени от "О. П. Елос" ЕООД и от "Акрю" ЕООД, ведно със съответните лихви. Решението в обжалваната част е правилно. В случая спор по фактите не е налице. Спорът е свързан с въпроса отразяват ли процесните фактури, издадени "О. П. Елос" ЕООД и от "Акрю" ЕООД, реално осъществени доставки и съответно налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за ответника по касация. Настоящият състав на ВАС намира, че даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос е правилен. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Съдът е изпълнил задължителните указания дадени в отменителното решение на ВАС, като е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички представени доказателства съпътстващи спорните фактури, както тези свързани с приемо-предаването на стоките, така и тези относно последващата им реализация. Независимо от факта, че документите са частни, обосновано съдът е приел, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са представени още в хода на ревизията и не са оспорени от касатора по реда на чл. 193 ГПК. Заключението на вещото лице е обсъдено при спазване на правилото на чл. 202 ГПК. За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, след обсъждане на установените по делото факти, съдът е направил обоснован извод за това, че доставките са реално осъществени и че стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е съдебната практика, както и приетото от СЕС в Решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 /т. 31 и т. 33/. От друга страна в т. 37 и т. 38 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Посочените две предпоставки са установени. Липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. Също така следва да се отбележи, че изискването за доказване на собствеността на горивото при преките доставчици "О. П. Елос" ЕООД и "Акрю" ЕООД по същество е изискване за установяване на произхода на стоката, който, съгласно непротиворечивата практика на ВАС, не е условие за признаване на правото на данъчен кредит. Наличието на предмета на доставките и доказаното предаване на стоката, както и последващата й реализация обосновават убедително извода на административния съд за реалност на доставките. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не са представени доказателства за сторени такива, въпреки репликата в съдебното заседание на процесуалния представител, че представя списък за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,