Решение № 10920 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2013 г.

Решение № 10920 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4883 от 08.04.2013 г. по административно дело № 15107/2012 г. тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Светослав Иванов Василев в частта против заповед рег. № К-11033/03.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи; 2) оставил без разглеждане жалбата на Светослав Иванов Василев в частта, в която се иска възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е прекратил производството по делото в тази му част; 3) осъдил Светослав Иванов Василев от гр. Видин, ул. "Горазд" № 28, вх. Б, ет. 3, ап. 7 да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Светослав Иванов Василев от гр. Видин, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Йорданов. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на решението и на процесната заповед и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоев моли касационната жалба да се отхвърли поради неоснователност, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) пред тричленния състав на Върховния административен съд е била оспорената от Светослав Иванов Василев заповед № К-11033 от 03.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "б" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнение на длъжността. За да не уважи сезиралата го жалба, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваният съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Тричленният съдебен състав коректно е установил фактическата обстановка. Светослав Иванов Василев е държавен служител, категория Г - инспектор II степен, назначен на длъжност старши щурман в база "Гранични полицейски кораби" - Видин към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Със заповед рег. № 3161/02.08.2012 г., изменена със заповед рег. № 3435/23.08.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е назначена комисия за изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, заемана от Светослав Василев. Определен е период на извършване на проверката - не по-малко от една година действително отработено време (м. април 2011 г. - м. юли 2012 г. вкл.). Съставени са протокол рег. № 17187/23.08.2012 г., отразяващ работата по изготвяне на оценката, и карта за оценка рег. № 17185/23.08.2012 г., от която е видно, че назначената комисия е определила крайна оценка 6 точки. Служителят е запознат срещу подпис с изготвената оценка и с правото да направи писмени възражения в 7-дневен срок на същата дата, но не е възразил в срока. С предложение рег. № 44681/25.09.2012 г. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Светослав Василев на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "б" от ЗМВР - поради получаване на най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността. Министърът на вътрешните работи с оспорената заповед № К-11033/03.10.2012 г. е прекратил служебното правоотношение на Василев на посоченото основание, считано от датата на връчване на заповедта. Изводите в мотивите на проверяваното решение напълно съответстват на установените факти. Правилно е прието, че министърът на вътрешните работи е компетентният по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган да издаде процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити и е надлежно мотивирана. В изпълнение на разпоредбата на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР жалбоподателят е запознат с оценката за изпълнение на длъжността, както и с правото да направи възражение в 7-дневен срок. От директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе е изготвено положително становище до директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да бъде направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, поради получена най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността. Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи след направено предложение от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Министърът е констатирал получаването на най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността, като се е позовал на картата за оценка, обективирала заключението на назначената комисия, което по същество съставлява фактическото основание за издаването на заповедта. В заповедта е разпоредено да се изплатят полагащите се на служителя парични обезщетения съгласно чл. 247, ал. 1 и чл. 252 от ЗМВР. Обоснован е изводът, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена при спазване на предвидената в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедура - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР и след извършена оценка за изпълнението на длъжността по реда на чл. 175 от ППЗМВР и утвърдената със заповед № Iз-1831/10.10.2006 г. от министъра на вътрешните работи методика. Противно на твърдяното от касатора, оценката в максимална степен отразява действителния начин на изпълнение на служебните задължения. Конкретният юридически факт, на който се основава прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, се изразява в получаването на най-ниска оценка за изпълнение на длъжността от държавен служител в МВР. Именно при наличие на приложното поле на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР органът по чл. 246, т. 1 от ЗМВР при условията на обвързана компетентност е прекратил служебното правоотношение на държавния служител поради получената най-ниска обща оценка за изпълнението на длъжността (сочеща на обективна невъзможност на Василев да изпълнява задълженията си, тъй като стоящите пред Главна дирекция "Гранична полиция" задачи могат да се изпълняват само от знаещи и можещи служители) следователно процесната заповед съответства на материалния закон и неговата цел, като правилно е преценил и тричленният съдебен състав. Поддържаното и пред първата инстанция касаторово възражение, че при оценяването му не са взети предвид неговите лични теоретични и практически познания и умения, не може да бъде споделено. Видно от данните по делото, комисията надлежно е оценила професионалния опит и квалификацията му, изпълнението на служебните задължения, получените награди, отличия и наказания по утвърдената за това методика, като процедурата по извършване на оценка на начина на изпълнение на служебните задължения е спазена. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя и всички изисквания за законосъобразност на заповедта. Съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, относимите доводи на страните и приложимия правен регламент. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно надлежно се е обосновал. Предвид изложеното, мотивираният извод за неоснователност на оспорването на държавния служител, диспозиран в отхвърляне на жалбата му срещу заповедта на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, е в съответствие с фактически установеното и относимата за случая процесуална и материалноправна уредба по ЗМВР, ППЗМВР и утвърдената методика. С оглед на това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема за правилен крайният извод в проверяваното решение за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез писмени бележки от надлежно упълномощения юрисконсулт Стоев. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на МВР за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,