Решение № 5150 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2020 г.

Решение № 5150 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуалния й представител- гл. юрисконсулт Л. Т., против, Решение № 677/11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 348/2020 г. на Административен съд- В. (АС В.), с което АМ е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата от 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 385 лв. Касационният жалбоподател- Агенция "Митници" твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът в Писмено становище от 16.11.2021 г. поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът- "Милки Груп Био" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЕИК[ЕИК], редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Същият, чрез пълномощника си адв. С. Ж., е депозирал по делото писмени бележки по същество, в които развива подробно доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът, като е уважил предявеният иск, правилно е приложил материалния закон и решението следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд– В. е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството, обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 391/2018 от 15.05.2019 г., издадено от Зам. -директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници", отменено с Решение № 1744 от 01.10.2019 г. по АНД № 2683/2019 г. на Районен съд– В., което е било оставено в сила с Решение № 2289/26.11.2019 г. по КАНД 2936/2019 г. на АдмС– В., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба– 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този правен резултат, Административен съд- В., е установил, че с влязло в сила Решение № 1744 от 01.10.2019 г. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС е отменено Наказателно постановление (НП) № 391/2018 от 15.05.2019 г., издадено от Зам. - директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници", като с Решение № 2289/26.11.2019 г. по КАНД № 2936/2019 г. на АдмС – В. е оставено в сила посоченото решение на ВРС. В. връзка с процесуалното представителство на наказаното лице от адв. С. Ж. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС, по делото на въззивния съд е представен Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2019 г. (лист 7 от АНД № 2683/2019 г. на ВРС). От посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред компетентния районен съд в размер на 360 лв. с ДДС, като е посочено, че заплащането е след издаване на фактура от адвоката. Извършеното плащане се удостоверява от фактура от 3.06.2019 г. Към отговора на "Милки груп био" ЕАД по касационната жалба е приложен Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2019 г., с предмет - изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство на дружеството пред АС– В., като уговореният адвокатски хонорар е в размер на 360 лв. с ДДС, който следвало да се заплати след издаване на фактура от адвоката (лист 11 от КАНД № 2936/2019 г.) На база установената фактическа обстановка решаващият съд е приел за безспорно установено наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това го е мотивирало да определи иска, като основателен и доказан. Освен това съдът е намерил за основателно и искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, когато същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП. Ищецът- ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на търговското дружество, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което незаконосъобразно e наложена имуществена санкция. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. В настоящия случай е доказано от ищeца, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд– В. и Административен съд– В. е представен изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента. Той сочи възмездността на положения от адвоката труд и доказва реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност– чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в уговорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт- чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са твърденията на касатора, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице, представени са своевременно още в съдебните производствата. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд– В. и Административен съд– В. договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път, за което по двете дела са представени доказателства. В съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана от един по– късен момент, считано от датата на предявяване на исковата молба, поради което решението е правилно и в тази част. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и във връзка с размера на присъденото обезщетение. Правилно е преценено като неоснователно направеното от Агенция "Митници" възражение за несъответствие на договорените адвокатски възнаграждения, сега претендирани като обезщетение за претърпяна имуществена вреда, с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА пред първоинстанционния съд. При съобразяване на наложената на "Милки Груп Био" ЕАД имуществена санкция с отмененото наказателно постановление и приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че заплатените адвокатски възнаграждения в размер общо за сумата от 720 лв. са договорени в регламентирания минимум, съгласно посочената разпоредба. По изложените по- горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото са представени договор за правна защита и съдействие (л. 36) и списък на разноските (л. 39) за сума в размер на 360 лв., която е заплатена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд