Решение № 4019 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 253/2016 г.
ВАСIV отделение03.04.2017 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ф. Б." ЕООД против решение № 897 от 17.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/286/2015 г. ОСЪЖДА "Ф. Б." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., район Красно село, бул. "Е. Т." № 31, ет. ..., ап. ..., ЕИК *********, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 4019 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 253/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Ф. Б." ЕООД със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощника адв. Г. Г. Жалбата е против решение № 897 от 17.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-286/2015 г. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК от страна на "В. Ш." ООД. С жалбата се оспорват изводите на КЗК относно липсата на нарушения по посочените разпоредби. Наведени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно - постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - основание за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение на КЗК вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде установено извършено нарушение по чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК от страна на "В. Ш." ООД. Алтернативно се иска се отмяна на оспорваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от КЗК. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юрк. М. Б., в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли оспорването да бъде отхвърлено. Заинтересованата страна - "В. Ш." ООД, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят "Ф. Б." ЕООД /по чието искане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК е образувано производството пред КЗК/ и заинтересованата страна "В. Ш." ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност на територията на страната, свързана с предоставяне на услугата интернет реклама в онлайн фирмени каталози. Двете дружества са конкуренти на този пазар от месец юли 2012 г., когато "Ф. Б." ЕООД започва дейност на този пазар според негово писмо вх. № КЗК-286/5.06.2015 г. /другото дружество "В. Ш." ООД оперира на този пазар от 2001 г. видно от фактура, представена от него с писмо вх. № КЗК-286/10.06.2015 г./. И двете дружества са развивали тази си дейност и към момента на производството пред КЗК. Това безспорно ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. По относимия конкурентен пазар "Ф. Б." ЕООД развива дейността чрез сайта www. business-europe. bg, а "В. Ш." ООД - чрез сайта www. business. bg. В производството пред КЗК жалбоподателят "Ф. Б." ЕООД е представил с искането си по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК неподписано писмо, което е с логото и от името на екипа на сайта www. business. bg на "В. Ш." ООД. В него са посочени критерии за полезност на рекламата в интернет бизнес каталози в България. Посочени са шест критерия. Освен това в таблица е направена оценка на бизнес каталозите в България според ALEXA и Google. Оценката е от 11.10.2012 г. и според нея сайтът www. business. bg на "В. Ш." ООД е на пето място, а на последно е този на жалбоподателят "Ф. Б." ЕООД - www. business-europe. bg. В производството пред КЗК "В. Ш." ООД е заявил с писмо от 10.06.2015 г., че не е съставител на представеното от "Ф. Б." ЕООД писмо, не е съставител на таблицата към него и не е разпространявал същите. Към това писмо са относими и няколко имейла: 1. от 2.06.2014 г. от Т. Г. с имейл адрес tankobusinessbg@gmail. com до Е. Х. с имейл адрес evelinaevelina1986@gmail. com; 2. от последната е препратен имейла също на 2.06.2014 г. до "Техтрейд" ЕООД с имейл адрес topuredi@gmail. com, и 3. последният получател също на 02.06.2014 г. е препратил имейла до n. krastev@business-europe. biz. И в трите имейла липсва текстово съдържание, обаче към съобщението е прикачен файл с наименование: "BUSINESS. bg
(1). doc" На 25.07.2014 г. от Т. Г. с имейл адрес t. gencheva@business-europe. bg до Г. Ч. с имейл адрес gchaev@gmail. com е изпратено писмо със следното съдържание: "Във връзка с изготвянето на банер, фирма В. Ш./BUSINESS. BG се свърза с нас за изготвяне, впоследствие разбираме имената на фирмата след като платихме. Тъй като те са разговаряли с управителя на дружеството и той знае за нашите бизнес взаимоотношения с вас /BUSINESS-EUROPE/, се оказа, че е подведен от въпросната фирма, че са от BUSINESS-EUROPE. Също така услугата която вече платихме към В. Ш., не е извършена все още и сме разочаровани от това отношение и няма да използваме услугите им и също така ще се информираме малко повече с кого точно разговаряме, за да не позволим повече злоупотреби както с нашите финанси, така и с вашето добро име. Писмото е подписано от Е. С., за която жалбоподателят твърди, че е служител на "Емакс" ООД. Също на 25.07.2014 г. писмото е препратено от електронна поща gchaev@gmail. com на електронна поща gdgeorgiev@abv. bg. С обжалваното решение КЗК е приела, че не са налице нарушения на чл. 30 и чл. 31 от ЗЗК от страна на "В. Ш." ООД. За нарушението по чл. 30 от ЗЗК Комисията е счела, че представените от "Фалкон бест" ЕООД писмо със сравнителна таблица към нея не може да се обоснове, че са съставени и/или разпространени в Интернет пространството от "Вип шоп" ООД. Не можело да се заключи, че описаните по-горе имейли са от настоящи или потенциални клиенти на страните по производството. Нямало представени доказателства, че писмото със сравнителната таблица към него са били прикачени файлове към имейлите. Независимо от това КЗК е анализирала съдържанието на писмото със сравнителната таблица към него. Приела е, че неговото съдържание има за цел осведомяване на настоящи и потенциални клиенти на даден сайт и/или каталог за нивото на ефективността му. Не били събрани доказателства за актуалността към 11.10.2012 г. на изнесените в таблицата данни, както и за действителната конкурентна позиция на онлайн каталога business-europe. bg към него момент. За нарушението по чл. 31 от ЗЗК Комисията е приела, че в хода на проучването за установяване на релевантните факти били изискани информация и доказателства от страните в производството. Но от тях не можело да се докаже авторството на електронното писмо от 25.07.2014 г., както и причинно следствена връзка между поведението на "Вип шоп" ООД и евентуално настъпилата заблуда от "Емакс" ООД по отношение на това кое от двете дружества е доставчик на услугите. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Върховния административен съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Оспорваното решение е постановено също при правилно приложение на материални закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид следното:
Относно нарушението по чл. 30 от ЗЗК.
Тази разпоредбата е озаглавена "увреждане на доброто име на конкурентите" и визира форма на такава. Нормата забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. В случая относимо е увреждане на доброто име на "Фалкон бест" ЕООД чрез твърдение и/или разпространяване на неверни сведения, че бизнес каталогът на "Фалкон бест" ЕООД в неговия сайт www. business-europe. bg, е последен по ефективност в България. Жалбоподателят твърди, че "Вип шоп" ООД е направил това чрез писмо със сравнителна таблица към нея. Това писмо обаче не може да се свърже с "Вип шоп" ООД като негов съставител или разпространител.
Представените имейли за разпространението на писмото са от трети лица, за които самия жалбоподател не твърди, че са от "Вип шоп" ООД. Действително в производството пред КЗК Комисията не е установила лицата между които са изпратени имейлите, описани по-горе относно писмото със сравнителната таблица към нея. Но пък от тези имейли изобщо няма данни писмото да е било част от имейлите. Освен това те не свързват "Вип шоп" ООД с писмото. КЗК има задължение да извърши проучване на искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Но не и тогава, когато искането не съдържа данни за нарушение, какъвто е случаят. Затова са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че обжалваното решение е било постановено при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. Освен това в съдебното производство съдът е указал на жалбоподателя, че е в негова тежест да установи и да докаже обстоятелствата, твърдени в жалбата. Въпреки това не са ангажирани от него никакви доказателства. При това процесуално бездействие неговите твърдения са неустановени.
Освен това писмото не съдържа твърдения на "Вип шоп" ООД за ниска посещаемост на сайта на жалбоподателя. То съдържа сравнителна таблица на сайтовете в България, занимаващи се с интернет реклама във фирмени каталози. Таблицата не е насочена пряко към жалбоподателя, респ. няма данни да се цели увреждане на доброто му име. Данните в нея са към 11.10.2012 г. - две години и половина преди сезирането на КЗК. Основани са на два утвърдени индекса - G. P. и A. R., а не на твърдения на "Вип шоп" ООД за ниска посещаемост на сайта на жалбоподателя. Жалбоподателят не е навел твърдения, че двата индекса не са извършвали оценка на сайтовете или че техните оценки са различни. Няма данни и тази оценка да не е вярна, тъй като тя е към 11.10.2012 г., след като жалбоподателят е започнал дейност на този пазар от м. юли 2012 г. Нормално е три месеца след начало на дейността му той да е на последно място след конкурентите на пазара. Дори от самата сравнителна таблица е видно, че сайта на жалбоподателя /www. business-europe. bg/ е най-скоро създаден. Затова съдът счита, че и от съдържанието на писмото не може да се изведе извод за увреждане на доброто име на жалбоподателя чрез твърдение и/или разпространяване на неверни сведения от "Вип шоп" ООД. С оглед на това не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК.
Относно нарушението по чл. 31 от ЗЗК.
Тази разпоредбата е озаглавена "въвеждане в заблуждение" и визира форма на такова. Нормата забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.
Твърденията на жалбоподателя са, че негови клиенти са били въведени в заблуждение от "Вип шоп" ООД, че договарят с жалбоподателя. Това твърдение се основава на един имейл с описаното по-горе съдържание, от който действително могат да се изведат частично изводи за въвеждане в заблуждение. Този имейл обаче не свързва автора на имейла с "Вип шоп" ООД. Няма данни автора на писмото да е бил клиент на жалбоподателя. Същият и изпратен от Т. Г., която явно не е клиент на жалбоподателя, тъй като негови клиенти на посочени по-горе пазар са фирми. Твърдяло се е, че Т. Г. е служител на "Емакс" ООД, но данни за това няма. Жалбоподателят е могъл най-малкото да представи доказателства, че "Емакс" ООД са били или са негови клиенти, но не е направил това. Така е, защото представените по преписката договори и фактура между жалбоподателя и "Емакс" ООД са без подпис и печат на последното дружество. Жалбоподателят също е могъл да представи доказателства, че "Емакс" ООД е престанал да бъде негов клиент след въвеждането му в заблуждение от "Вип шоп" ООД, че договаря с "Ф. Б." ЕООД. Такива доказателства не са представени и в настоящото производство. Не може да се твърди от жалбоподателя, че има непълнота на доказателствата в производството пред КЗК при посоченото негово процесуално бездействие.
Освен това имейла съдържа само едно твърдение за въвеждане в заблуждение, но няма данни такова действително да е осъществено, при това от "Вип шоп" ООД. Няма данни за сключени договори между "Вип шоп" ООД и "Емакс" ООД, за прекъсване на договори между жалбоподателя и "Емакс" ООД. Няма данни от кои служители на "Вип шоп" ООД е осъществено въвеждането в заблуждение и на кои служители на "Емакс" ООД.
С оглед на това не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК. Решението на КЗК е правилно и в тази му част, поради което жалбата и в тази си част е неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника по жалбата КЗК за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 150 лв., като се определят при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм. обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд - четвърто отделение,