Решение № 7871 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2012 г.

Решение № 7871 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Кирил Спасов Танчев от гр. София за отмяна на влязлото в сила определение № 4899/7.04.2011 г. по адм. дело № 4500/2011 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 42 от 28.02.2011 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 37/2011 г. Посочва се като отменително основание чл. 239, т. 5 от АПК, с доводи, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила при постановяване на определение № 42 от 28.02.2011 г. на Административен съд - Перник, довели до лишаването му от пълноценно участие в процеса, поради това, че е лишен от възможността да представи доказателства за допустимост на жалбата. Твърди, че е лишен от пълноценна възможност за участие в процеса и лишаването му от достъп до съд. Моли да се отмени влязлото в сила определение. Ответникът - кметът на община Трън, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиев, оспорва искането за отмяна като неоснователно и иска да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателя, намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. С определение № 42 от 28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 37/2011 г. Административен съд - Перник с първи диспозитив е оставил без уважение молба с вх. № 528/25.02.2011 г. от Кирил Спасов Танчев за освобождаване от внасяне на държавна такса, както и за предоставяне на безплатна правна помощ и с втори диспозитив е оставил без разглеждане жалба от Кирил Спасов Танчев срещу неустановен по предмет административен акт на община Трън, община Перник, област Перник и е прекратил производството по адм. дело № 37/2011 г. описа на Административен съд - Перник. За да постанови този резултат в първата част първоинстанционният съд се е мотивирал, че не са налице законовите предпоставки за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ, а във втората част, че обжалваното писмо № 0851000005/4.01.2011 г. е с уведомителен характер, което го лишава от белези на ИАА, а са изтекли и всякакви срокове за обжалване, като жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани и посочените нередовности на жалбата, което ангажира като последица прекратяване на производството на основание чл. 158, ал. 3 АПК При последвалото обжалване на това определение, Върховен административен съд, тричленен състав с определение № 4899/7.04.2011 г. по адм. дело № 4500/2011 г. го е оставил в сила. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите в искането за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, за основателни. В производството пред първоинстанционния съд са допуснати няколко нарушения на съдопроизводствените правила, които като краен резултат са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото. От доказателствата по делото се установява, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Кирил Спасов Танчев от гр. София, против административен акт № 0851000005/4.01.2011 г. на Община Трън. С разпореждане съдията-докладчик е дал указания жалбоподателят освен всичко друго и да внесе държавна такса. Впоследствие с молба по делото, Танчев е направил искане да бъде освободен от държавна такса, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ, което е мотивирал с липсата на финансови средства за това и в подкрепа на доводите е представил писмени доказателства. Съдът не е уважил исканията и с определение № 42 от 28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 37/2011 г. в първи диспозитив е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса и за предоставяне безплатна правна помощ и е прекратил производството на редица основания, едно от които е било, че не са изпълнени указанията на съда да бъде внесена дължимата държавна такса. Тук именно съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Към този момент за жалбоподателя въпроса за освобождаването от такса е бил висящ, той се е надявал че ще бъде освободен от такса е да му бъде предоставена безплатна правна помощ на претендираните от него основания. При положение, че съдът не уважава исканията за освобождаване от държавна такса и безплатна правна помощ, е следвало да съобщи това на жалбоподателя и отново да му предостави възможност да плати дължимата такса и евентуално да ангажира по друг начин защитата си, с което щеше да гарантира участието на страната в процеса, включително да обоснове исканията си и да представи съответните доказателства. Едва след това е следвало да обсъди другите основания, на които е прекратено производството, евентуално ако все още са налице. За пълнота на изложението следва да се съобрази и следното: Основните права са неразделна част от общите принципи на правото, чието спазване съдът следва да гарантира. За целта съдът се ръководи от общите за държавите конституционни традиции, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите са се присъединили или в чието изготвяне са участвали. В това отношение Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧОС) има особено значение. Едно от основните права е правото на справедлив съдебен процес (чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС) и правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13 от ЕКПЧОС). Съгласно чл. 13 от ЕКЗПЧОС всеки, чийто права и свободи предвидени в тази конвенция са нарушени трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция. С чл. 13 от ЕКПЧОС се гарантира наличието на национално равнище на средство за защита на същността на правата и свободите по конвенцията в каквато и форма тези права и свободи да са закрепени във вътрешния правов ред. Обхватът на задължението по чл. 13 също така варира в зависимост от характера на оплакването на жалбоподателя. При все това, средството за защита по чл. 13 трябва да бъде ефективно както на практика, така и по закон. С оглед фундаменталното значение на правото на защита (респективно на правото на жалба) чл. 13 налага без да изключва другите средства за защита, предвидени от вътрешната правна система задължение на държавите да проведат обстойно и пълно разследване при което жалбоподателят да има ефективен достъп до производството. С това се гарантира достъп до предвидено в националния закон средство, което да е годно да наложи спазването на гарантираните от конвенцията права и свободи в такава форма, в каквато те са осигурени от вътрешния правов ред. По този начин се изисква осигуряването на вътрешноправно средство, по силата на което да е възможно разглеждането по същество на едно защитимо оплакване по конвенцията. Видно от мотивите на определението, решаващият състав е игнорирал горецитираните норми на общностното право и е подходил формално, тълкувайки "буквално" нормата на чл. 158, ал. 3 от АПК. Всичко това е довело до един незаконосъобразен акт, който противоречи на основните принципи на административния процес, визирани в чл. 4 - 10 от АПК и принципите на европейското право. Като не е установил тези нарушения, тричленният състав на ВАС също е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до окончателното лишаване от възможност за участие на жалбоподателя в производството по делото. По въпросите за предоставяне за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ първоинстанционният съд в съответствие с приложимото право обосновано се е произнесъл, че не са налице положителните предпоставки за уважаване искането на жалбоподателя, но като не е предоставил отново възможност жалбоподателя да участва в производството по образуваното дело са допуснати нарушения в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, обуславящи отмяна на постановените актове в частта им, относно нарушеното право на защита. Предвид горното, искането за отмяна на постановеното определение на Административен съд - Перник, оставено в сила с определение № 4899/7.04.2011 г. по адм. дело № 4500/2011 г. на Върховен административен съд, тричленен състав в частта, с е отхвърлена молбата освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а определението на Административен съд - Перник, оставено в сила с определение № 4899/7.04.2011 г. по адм. дело № 4500/2011 г. на Върховен административен съд, тричленен състав в частта с която е оставена без разглеждане жалбата против писмо № 0851000005/4.01.2011 г. от Община Трън и е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено на основание чл. 239, т. 5 АПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на уведомяване на жалбоподателя, че молбата му за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия