Решение № 7672 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2019 г.

Решение № 7672 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13475/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен, чрез гл. юрк. Цветков срещу решение № 544/18.10.2019 г. по адм. д. № 633/2019 г. на Административен съд-Плевен. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба Н. Илиева, чрез адв. Христова, изразява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество по чл. 218, ал. 1 АПК - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. Илиева заповед № РД-12-128/19.03.2019 г. на зам. кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "пристройка за стълбище към съществуваща жилищна сграда" в УПИ I-267, кв. 164 по плана на [населено място]. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при надлежно делегирани правомощия по изрична заповед на кмета от 23.11.2015 г., без допуснати съществени процедурни нарушения и в унисон с изискванията на на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като фактическите основания на заповедта сочат категорично на изграждане на незаконния строеж без строителни книжа по т. 2, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ. Изложени са мотиви и за предходно проведеното производства по чл. 224 а ЗУТ, като е прието, че с издадената в това производство заповед № РД-12-16/24.01.2017 г. за спиране изпълнението на строежа, са дадени задължителни указания /т. 4/ по чл. 224 а, ал. 3 ЗУТ, в тримесечен срок да се представи от Н. Илиева проектна документация за строежа за издаване на разрешение за строеж. Съдът е установил, че и двете заповеди са издадени на едно и също основание /изграждане на процесния строеж без изискуемите по чл. 148 ЗУТ строителни книжа/ и след като е обвързал издаването на втората заповед за премахване на незаконния строеж с дадените указания в т. 4 на първата заповед и обстоятелството, че Илиева е внесла инвестиционен проект за съгласуване и издаване на разрешение за строеж в указания тримесечен срок, е отменил заповед № РД-12-128/19.03.2019 г. на зам. кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен като незаконосъобразна само на това основание. Прието е, че при наличие на влязла в сила заповед за спиране на строежа и изпълнение от Илиева на дадените указания, ЕСУТ е следвало да разгледа представения проект и да вземе решение за одобряването му и издаване на разрешение на строеж или да постанови отказ, а не да отлага разглеждането, за да се извърши нова проверка от строителен контрол, т. е. издаването на заповедта за премахване на процесния строеж е поставено в зависимост от изпълнение на указанията по предходната заповед за спиране на строежа. Изложени са подробни мотиви за вида на производството по чл. 224 а ЗУТ и целта на спирането на строителството, което се извършва без влязло в сила разрешение за строеж, като е прието, че "констатираните нарушения следва да бъдат своевременно отстранени, за да се предотврати довършването на започнатото незаконно строителство и да се осигури законосъобразното му приключване в съответствие с всички правила и строителни норми". В тази връзка е прието, че контролните органи със заповедта за спиране на строежа са длъжни да дават указания и срок за изпълнението им, включително и в хипотезата на започнат строеж преди издадено и влязло в сила разрешение за строеж, като заповед за премахване на строежа е допустимо да се издава само ако указанията не бъдат изпълнени. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл. 224 а във вр. с чл. 225 а от ЗУТ. Оспорената заповед № РД-12-128/19.03.2019 г. на зам. кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен е отменена на формално основание, без да са обсъдени фактическите обстоятелства по същество. Възприемайки безрезервно указанията по т. 4 на предходно издадената заповед за спиране на строителството заповед № РД-12-16/24.01.2017 г., административният съд е достигнал до погрешен извод, че законосъобразността на процесната заповед за премахване на незаконния строеж е в пряка зависимост от изпълнението на заповедта по чл. 224 а ЗУТ. Нормативна уредба в тази насока в ЗУТ не е налична, като производството за установяване и премахване на незаконен строеж не е обусловено от предходно такова за спиране на строежа. Действително основанията по т. 1, ал. 1, чл. 224 от ЗУТ за спиране на строежа и по т. 2, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ за неговото премахване като незаконен са идентични – липса на изискуемите строителни книжа. Това обаче не води до взаимна обвързаност на двете производства, още повече, че съгласно изричната разпоредба на ал. 5, чл. 224 а ЗУТ при установен незаконен строеж в производството по чл. 224 а ЗУТ не се дават указания за отстраняване причините, довели до спиране на строежа по реда на ал. 3, чл. 224 ЗУТ. Това е продиктувано от неизпълнимост на каквито и да било указания за изправяне нередности по строежа /напр. снабдяване с липсващите строителни книжа/, тъй като издаването на разрешение за строеж е недопустимо до премахването на незаконния – чл. 148, ал. 7 ЗУТ, т. е. в тази хипотеза причините за спирането на строежа, който се изгражда без строителни книжа, не са отстраними като предпоставка за продължаване на строителството. С оглед на горното решаващият правен извод на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед се явява неправилен. Събраните в производството доказателства безспорно сочат на законосъобразност на процесната заповед, тъй като параметрите на незаконния строеж са безспорни, както и липсата на строителни книжа. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж е изграден в груб строеж /недовършен/ през 2016 г., от което следва, че не попада в нито една от хипотезите на търпимост по ал. 1, ал. 2, ал. 3, § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайния времеви период на изграждане на евентуално търпим незаконен строеж е до 2001 г. В процесната заповед от правна страна са посочени и правните основания по т. 1 и т. 3 на ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, за които няма фактически установявания и мотиви. Изложените фактически основания за издаване на заповедта, обаче, по т. 2 на същата разпоредба са безспорно установени и сочат на съответното правно основание за издаване на заповедта по т. 2, ал. 2, чл. 225 а ЗУТ. Следователно заповедта се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с изискванията на чл. 59 АПК, по отношение на безспорно установен незаконен строеж "пристройка за стълбище към съществуваща жилищна сграда" и по отношение на надлежен адресат – извършителя и собственик на строежа. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отхвърли оспорването на заповед № РД-12-128/19.03.2019 г. на зам. кмета по "Териториално развитие" на Община Плевен С оглед изхода на спора и надлежно заявената претенция за разноски от касатора, ответникът дължи разноските, съставляващи юрк. възнаграждение за съдебните инстанции, определено по реда на чл. 78, ал. ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение