Решение № 137 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2013 г.

Решение № 137 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Н. В. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд, след като с определение № 312 от 20.06.2012 г. по ч. гр. д. № 283/2012 г. I г. о. на ВКС е потвърдено връщане на касационна жалба. Атакува се решение, по което след частична отмяна на решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № 49374/2010 г. на Софийски районен съд, е бил отхвърлен предявен от молителя И. отрицателен установителен иск, че поради изтекла погасителна давност не е длъжник на Т. -София ЕАД за периода 30.10.2005 г. -30.10.2007 г. и за сумата над 646, 64 лева цена на топлинна енергия. Молителят се е позовал на основанията за отмяна чрез обжалването на решение, което не подлежи на обжалване, с няколко постъпили по делото молби в хода на производството по ч. гр. д. № 283/2012 г. I г. о. на ВКС, в което производство е решен въпроса за недопустимостта от касационно обжалване. Постъпили са и молби с уточнения по наведените основания, като въз основа на молба № 15510 от 11.02.2013 г. е образувано настоящето производство, съответно са постъпили уточнения и към нея, от 11.04.2013 г. Като ново обстоятелство, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят счита действията на председателстващата съдебния състав съдия в проведеното първо и единствено съдебно заседание, които са го подвели, че съдът е съгласен с изложеното от него, нарушени са чл. 267, ал. 1, чл. 268, ал. 2 и ал. 3, чл. 149, ал. 3 ГПК (в молба № 11455 от 28.11.2012 г.) Ответната страна не се е явила в това заседание. Същите обстоятелства по воденето на процеса, както и съдържанието на постановеното решение, се сочат и по основанията на чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 5 ГПК, които молителят счита за престъпни, сговор и вземане на страна в съдебния процес, съдебни трикове, измами и манипулации. Оплаквания и въпроси са формулирани в 12 точки. Приет е бил отговор на молителя по възражението на ответницата и същият е бил подлъган, че изложеното се споделя от съда, по тези причини не се е противопоставил на приключването и не е поискал неприсъствено решение. Нарушени са чл. 268, ал. 3 и чл. 149, ал. 3 ГПК. Налице е лишаване от участие в процеса, така приключил в едно заседание. Ищецът е третиран като ответник и е осъден, а ответната страна като ищец, което е престъпно действие, сговор в полза на другата страна. Съдът е определил молителя като "въззиваем -ищец" което е невярно и незаконно. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се иска поради порочно разрешения с атакуваното решение въпрос за прилагането на кратката погасителна давност. Решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд противоречи на първоинстанционното решение по делото, на тълкувателната практика на ВКС, която задължава съдилищата да прилагат кратката тригодишна погасителна давност и на решение № I-50-5 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 31569/2011 г. на СРС 50 състав, влязло в сила по друго дело с предмет отрицателен установителен иск между същите страни. Като взе предвид изложеното в молбата, по която срокът във връзка с наведените основания е спазен и молбата изхожда от легитимирано лице, Върховният касационен съд приема от правна страна следното: Посоченото в настоящата молба основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се основава на обстоятелствено твърдение, с което законът скрепва правната възможност за отмяна на влязло в сила решение. Нормата има предвид попълване на делото с факти от действителността, които не са били включени във фактическия или доказателствен материал, обстоятелства по изясняване фактическата страна на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му, а не процесуалните действия на съда или страните в проведеното по делото съдебно заседание, които не са обстоятелства в посочения смисъл. Съответно, при явяване на молителя в насрочено открито съдебно заседание пред въззивна инстанция, за което е редовно призован, е налице лично участие на страната в процеса, докато от значение за регламентираното в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отменително основание са процесуалните нарушения, довели до лишаване от възможност на страната да участва в делото. От протокола за провеждане на съдебното заседание по гр. д. 12705/2011 г. е видно, че същото е проведено редовно, на него като въззиваем се е явил настоящия молител, заявил че е получил призовка заедно с препис от разпореждането на съда за връщане на въззивната му жалба. Ход на делото е даден в съответствие с процесуалните правила, докладван е бил отговор на въззивната жалба на насрещната страна и молителят е заявил, че го поддържа, както и че няма искания по доказателствата. След даване ход на устните състезания е протоколирано становището му по същество. От съдържанието на съставения протокол е видно, че молителят е взел участие в делото, като лично е извършил процесуални действия по него. Видно е и че съдът е извършил дължимите процесуални действия на съответния етап от съдебното производство. Оплакванията, че изразено извън протокола становище по основателността на отговора на въззивната жалба на насрещната страна е подвело и заблудило страната да не направи искания, които счита че е могла да направи, нямат отношение към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това, оплакванията се основават и на твърдения, които нямат опора и в данните по делото, що се отнася до поведението и действията на съда. Не е налице и основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато страната изтъква единствено собствените си правни оценки за да твърди, че председателят на състава на съда и докладчик по делото е извършил престъпление при решаването му. Условие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, включително поради престъпно действие на чл. на състава на съда, е обстоятелството да е установено по надлежния ред, който е съдебен. Престъпен характер на действие на съдия по делото не може да бъде изтъквано като довод по субективна убеденост на молителя, в обосновка на молбата за отмяна. Без значение за състава по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е дали неговата убеденост се основава на някакви факти, или не, от съда в производството по отмяна не може да се иска преценка в този смисъл. Основанието по същество изисква престъплението да е вече установено, а редът за установяване е регламентиран от наказателното право, по изключение и в някои случаи редът за установяване на престъпното обстоятелство е гражданскоправен и установеността може да произтече от съдебно решение на гражданския съд. Тази установеност липсва в настоящия случай. Изложените в дванадесет точки доводи, възражения и въпроси преобладаващо се свеждат до процесуалните действия на съда и формиране на изразената в решението негова воля, като засягат правилността на решението. Подобни оплаквания биха имали значение на съображения за отмяна на едно невлязло в сила решение по пътя на обжалването му, които съдът обсъжда в това производство. В случая законът не допуска производство по обжалване, решението на Софийски градски съд е окончателно. Поради това в последователната си практика Върховен касационен съд не допуска и възможност подобни оплаквания на страната да се обемат от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК които основания са стриктно регламентирани. В една част молбата за отмяна е основателна. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК води до частична основателност на молбата за отмяна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея. Противоречие между постановените по настоящето дело решения на двете съдебни инстанции няма, тъй като първоинстанционното решение на СРС е потвърдено в една част, отменено в друга част и въззивната инстанция е постановила свое решение по същество в отменената част, като е искът отхвърлен. Условие за отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е двете решения да са противоречиви и същевременно влезли в сила, което се свежда до случаи на актове, постановени в производства по различни дела, но при субективен и обективен идентитет, т. е тъждество на страни и предмет При тези установени трайно в практиката на ВКС признаци на състава, основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изключва като общ довод противопоставянето с цел отмяна на решения от Тълкувателната практика на ОСГК и ОКГТК на ВКС и по- рано постановени от съдилищата, влезли в сила решения по конкретни дела, постановени по тълкувания въпрос в противен смисъл. Когато обаче, както е и в случая, доводът е обстоятелствено подкрепен с постановено между същите страни решение № I-50-5 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 31569/2011 г. на СРС 50 състав, влязло в сила на 27.04.2012г, и произнесено по отрицателен установителен иск за недължимост на погасено по давност вземане между страните за период от м. IХ 2007 г. до м. IV 2008 г., докато атакуваното решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд иск на същото основание е отхвърлен за период от 30.10.2005 г. до 20.10.2007 г., налице е не само субективен, но в една част и обективен идентитет - за периода на месеците септември и октомври 2007 г. В тази част е налице противоречие между двете влезли в сила решения и основание за отмяна на неправилното от тях, която неправилност, по аргумент от чл. 307, ал. 4 ГПК, настоящият съд е ограничен да преценява само в рамките на установеното противоречие между двата съдебни акта по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. При наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат в една част, тъй като оспорваното вземане е периодично и искове са разглеждани за съответни периоди, Върховен касационен съд не е ограничен от искането на страната, подала молба за отмяна, и може да отмени другото решение, на което не е искана отмяна, или пък да отмени и двете противоречиви решения ако са неправилни, но при отмяната Върховен касационен съд е ограничен от приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато не е обективирано противоречие по целия спорен предмет на двете дела и противоречието е частично. В случая неправилно е решението на Софийски градски съд, атакувано от молителя, тъй като с него решаващо е отхвърлен основателен довод за прилагане на кратката тригодишна погасителна давност по отношение на спорното вземане, което е периодично по естеството си, но на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустимо същото решение да се отмени само частично, за периода обхващащ месеците септември и октомври на 2007 г., по отношение на главниците и мораторните лихви за който период и до размера на установената по решение сума от 374,48 лева стойност на топлинна енергия и лихви за забава върху нея за топлоснабден имот - апартамент № 62 в [населено място], ул. В., основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице. В частта с която в решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение - за исковия период до 30.10.2005г и за сумата 646,64 лева, противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 не е налице, в тази част атакуваното решение също не подлежи на отмяна, независимо дали правилно е определен размерът на същата сума. Следва да се приложат и последиците, свързани с частичната отмяна на атакуваното решение, в частта по присъдените с решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд разноски, чието съответно на частичната отмяна намаляване следва да се извърши на основание чл. 81 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.