Решение № 10505 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2015 г.

Решение № 10505 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Д., против решение № 2490 от 9.04.2015 г., постановено по адм. д. № 6353/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е обявена нищожност на Уведомително писмо изх. № 01-6500/5020 от 24.04.2013 г. за приключила обработка на заявление по Схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е намерил основание за прогласяване на нищожност на оспореното уведомително писмо, при положение, че то не е засегнато от тежки пороци, обуславящи такъв извод, още повече, че липсвала пълна идентичност между това писмо и отменения с влязъл в сила съдебен акт АУПДВ. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - И. И. С., чрез процесуалния си представител адв. Даскалова и в писмено становище, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за нищожност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК, по съображения, че оспорваният административен акт е издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо и че обосновано съдът е приел, че след като дадените от съда указания и обективираните в съдебното решение изводи не са съобразени при издаване на повторното уведомително писмо, то същото е постановено в противоречие със съдебното решение . Намира, че съдът правилно съобразил, че по силата на чл. 173, ал. 2 АПК, при изпращане (връщане) на преписката на административния орган за ново произнасяне, указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган и че администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. И тъй като с действията си след влизане в сила на отменителното решение, административният орган е решил спора относно парични задължения - недължимо платена субсидия за недопустими за подпомагане площи в размер на 8776.75 лв. и е определил санкция за бъдещ период, незачитайки постановеното съдебно решение, той е процедирал по недопустим от закона начин. Преценява за обоснован извода на съда, че след приключване на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяна на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платена субсидия, е недопустимо последващо прилагане на санкция за бъдещ период. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. И. С. против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по Схемите и мерките за директни плащания на площ с изх. № 01-6500/5020 от 24.04.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, "с цел да се уредят окончателно отношенията със земеделския стопанин за кампания 2009 г.". С него в табличен вид са посочени определените площи за подпомагане на база временния допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", установени въз основа на извършени теренни проверки от МЗХ -Таблица 1 и окончателната база данни, представляваща допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП" в резултат на новополучените данни - Таблица 2. и е посочено, че поради установените съгласно двете таблици разлики, оторизираната за кампания 2009 г. субсидия в размер общо на 8776.77 лв. се явява недължимо изплатена поради недопустимост на площите за подпомагане, а с оглед процентното изражение на наддекларираните площи по СЕПП - 100%, е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г, в размер на 7783.54 лева. Неразделна част от писмото е и Приложение № 1, с подробна информация за декларираните и установени площи по парцели и схеми. С назначената и кредитирана съдебно-техническа експертиза съдът установил "разминаване" в общия размер на недопустимата площ от определената в оспореното уведомително писмо. Съдът съобразил, че в резултат на корекции на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", след изплащане на сумите административният орган е приел, че същите са недължимо платени, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24328 от 13.04.2011 г. - за недължимо платена сума във връзка с подаденото от оспорващия заявление вх. № 15/010709/35268 по първоначално изплатеното финансово подпомагане, както и че с влязло в сила на 27.09.2012 г. Решение № 704/14.12.2011 г. на Административен съд - П., е отменен този АУПДВ, като решението е оставено в сила с решение № 11849/27.09.2012 г. по адм. дело № 2002/2012 г на ВАС, трето отделение. При така установената по делото фактическа обстановка съдът в обжалваното решение е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е нищожно . Развил съображения, че с оглед отмяната на посочения по-горе АУПДВ, във връзка с която е последвало обективираното в процесното уведомително писмо волеизявление, отпада и съдържащото се в него разпореждане за възстановяване на недължимо платена сума и че чрез това УП - за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., ответникът цели да постигне правно положение, при което обявената за недължимо платена субсидия в общ размер на 8776.77 лева да бъде възстановена/прихваната и по този начин да преодолее ефекта от отмяната на АУПДВ, което преценил за недопустимо. Приел и че обжалваното уведомително писмо е постановено при несъобразяване с нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съгласно която наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Развил съображения, че последващото установяване недължимост на част от оторизираната сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на част от изплатената субсидия сами по себе си не водят до възможност за възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК, а и такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли. Така обосновал решаващ правен извод за нищожност на оспореното писмо, което преценил че съставлява повторно издаден АУПДВ, в противоречие с влязло в сила съдебно решение - с оглед извършеното посочване в мотивите на писмото, че при отмяната на АУПДВ съдът се е позовал на "допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, но не и противоречие с материалния закон". Допълнил изводите си със съпоставката на на чл. 58, чл. 60 - от една страна, и на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 - от друга, обуславяща извод за недопустимо последващо прилагане на т.н. "санкции за бъдещ период", в който смисъл посочил и съдебна практика - решение № 12132/14.10.2014 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 3113/2014 г. Съдебното решение е правилно. Обжалваното уведомително писмо е постановено от административния орган след като вече е налице произнасяне от негова страна по подаденото заявление на земеделския производител за оторизиране на сума за подпомагане, която сума е изплатена. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Последващото установяване на недължимост на оторизираната сума, съответно издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия не водят до възможност за възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство в случая е недопустимо, тъй като тримесечният преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, считано от влизането на административния акт в сила е изтекъл. Изпълнителният директор на ДФЗ не притежава компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, постановявайки нов, с различно съдържание, както неоснователно твърди в касационната жалба. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива и последователна - така напр. в решение № 2502 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 6110/2014 г., III отд. на ВАС и решение № 7206 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 4925/2015 г., IV отд. на ВАС. Вторият наведен довод в касационната жалба - за възможност и основание за налагане на санкции за бъдещ период е също неоснователен. Тук следва изрично да се посочи, че налагането на такива, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключване на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяна на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платена субсидия, е недопустимо последващо прилагане на санкции за бъдещ период, който извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга. Съгласно нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от регламента. От друга страна, възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е настоящият случай, се урежда от чл. 80 от регламента, съобразно който при недължимо плащане земеделският производител възстановява сумата заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2, но задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Иначе казано, след като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е отречена възможността за възстановяване на отпуснатата субсидия, правилно първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се определят като недължимо платени и да се приложат санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. В този смисъл напр. решения № 7760 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 12841/2014 г., № 2383 от 6.03.2015 г. по адм. д. № 6469/2014 г. и № 2263 от 4.03.2015 г. по адм. д. № 4552/2014 г. - всички на III отд. на ВАС. С оглед горния анализ, изводът на АС - СГ за нищожност на оспорения акт, е законосъобразен. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено, но недоказано. Не е представен договор за защита и правно съдействие, а този, приложен на л. 78 от делото, касае заплатено възнаграждение за адвокат само за първата, не и за настоящата съдебна инстанция., поради което и това искане следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение