Решение № 10654 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2016 г.

Решение № 10654 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" в Столична община, гр. С., ул. "Г. Б." №... срещу Решение № 4696 от 4.07.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7855/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя Акт за установяване на задължения по декларация № 71 от 9.04.2015 г. на орган по приходите в Столична община, с който на А. Н. И. за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2015 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 43,49 лв. и лихви - 6,80 лв. и за такса върху битови отпадъци в размер на 23,24 лв. и лихви - 3,73 лв. за собствената му 1/20 ид. ч. от имот с идентификатор 68134.507.5117.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Общински приходи" в Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приема, че процесният имот попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Позовава се на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) и счита, че по отношение на имота са налице поне две от законовите предпоставки, за да не се третира като земеделска земя: имотът се намира в строителните граници на населеното място, попада в обхвата на общия устройствен план, в застроителния регулационен план на местността Научно-производствена зона "Военна рампа - Изток", устройствена зона "Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути" и в имота са изпълнени предвидените електропроводи, като в него попадат четири стълба за високо напрежение, т. е. е зает с енергийни съоръжения за общо ползване по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. Това значи, че в имота са изпълнени мероприятия на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ.

С оглед на горното процесният имот не представлява земеделска земя, а даденото от съда тълкуване допуска заобикаляне на закона, защото само по волята на собствениците, при влязъл в сила подробен устройствен план за цялата територия, част от която е и процесният имот, и изпълнени мероприятия на техническата инфраструктура, имотът да не е урегулиран и за него да не се дължи данък и такса.

Като е направил неправилен извод относно недължимост на данъка върху недвижимите имоти съдът неправилно е приел, че не се дължи и такса.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт И. И..

1. Ответниците по касационната жалба - А. Н. И., И. Н. И., А. Й. Й., А. Й. Б., Ц. Й. Ц., М. Ц. Й., А. Н. П., В. В. К., Н. В. Й., Б. С. С., И. С. К., М. К. Т., Е. К. Ч., Ц. С. Г., Г. Д. Г., В. Д. Г., Ц. С. С., С. Д. Д., считат същата за неоснователна. Обстоятелството, че процесният имот попада в строителните граници на населеното място и в общия устройствен план не изключва възможността да представлява земеделска земя. Позовават се на Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2014 г.

Сочат, че имотът отговаря на дефиницията на чл. 2 ЗСПЗЗ, което е видно и от Решение № 175 от 14.01.2015 г. на Общинската служба земеделие - О. Н. И.. Имотът попада в устройствена зона "Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали, сервитути", но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в подробен устройствен план, какъвто е случаят.

Факта, че в имота има изградени четири електрически стълба не изключва възможността да бъде земеделска земя. Налице е не имот, зает от съоръжения за общо ползване, а в имота има възникнал сервитут за прокарване на въздушни електропроводи по смисъла на чл. 64, ал. 2 ЗЕ. В такива имоти забраната е за извършване на застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения и други, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Сочат, че ако имотът е зает с енергийни съоръжения трябва да бъде освободен от местен данък на основание чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗМДТ.

Неоснователни считат и доводите досежно инициативата за създаване и изменение на подробен устройствен план с оглед на чл. 134, ал. 1 ЗУТ. Сочат, че няма нормативна разпоредба, която да задължава собствениците на земеделски земи да провеждат процедура за промяна на предназначението на земеделската земя.

Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. Ответниците се представляват от адв. Т. З., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. От анализа на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е видно, че изискванията за промяна на предназначението на земята на имоти, имащи предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, е относимо към втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. При съвместното тълкуване на чл. 2 ЗСПЗЗ с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е видно че изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се отнася за поземлени имоти, които се намират в строителните граници на населените места. Неоснователно е позоваването от съда на чл. 8 и 16 от Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО).

Съдът не е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза заедно с всички доказателства по делото. Неправилен е и изводът на съда за недължимост на таксата за битови отпадъци в компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, защото услугите са предоставяни.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. А. Н. И. и останалите наследници на Х. К. П. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.507.5117, част от стар имот № 2010446, с площ от 4 716 кв. м., придобит по силата на Решение № 133 от 16.03.2011 г. на Общинска служба по земеделие - О. Н. И.. Имотът е в строителните граници на гр. С., съгласно Общия устройствен план на Столична община и попада в "Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути".

1. На 15.12.2014 г. А. Н. И. подава декларация, вх. № 7220008943, по чл. 14 ЗМДТ за имота като декларира притежаваните от него 1/20 ид. ч. от имота. Декларира собствеността и на останалите наследници. За имота е образувана данъчна партида № 7220Н52701.

1. На 21.03.2015 г. А. Н. И. подава заявление до началника на отдел "Местни данъци и такси" - Столична община, Район "Сердика", с която иска да бъде уведомен за дължимите данък и такса за имота, деклариран с данъчна декларация, вх. № 7220008943 от 15.12.2014 г.

1. На 09.04.2015 г., орган по приходите в Столична община, издава Акт за установяване на задължения по декларация № 71, с който установява на А. Н. И. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 43,49 лв. и лихви - 6,80 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 23,24 лв. и лихви - 3,73 лв. за притежаваните от него 1/20 ид. ч. от имот с идентификатор 68134.507.5117. Данъчната оценка на имота е земя - 99 389,70 лв.

1. На 27.04.2015 г. А. Н. И. и останалите наследници на Х. К. П. оспорват Акт за установяване на задължения по декларация № 71 пред директора на Дирекция "Общински приходи".

1. В срока по чл. 155, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) директорът на дирекцията не се произнася.

1. На 7.07.2015 г. А. Н. И. и останалите наследници на Х. К. П. оспорват Акт за установяване на задължения по декларация № 71 пред съда.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че:

а) за процесния поземлен имот няма одобрен отделен подробен устройствен план, имотът попада в м. Научно-производствена зона "Военна рампа - Изток", за която има действащ подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-213 от 22.04.1998 г., съгласно който имотът е отреден за озеленяване и електропроводи;

б) имотът е възстановен като земеделска земя, не са установени документи за промяна на предназначението на имота;

в) имотът не е застроен, в него има четири стълба на мрежата за високо напрежение;

г) имотът попада в устройствена категория "Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути" с максимална плътност на застрояване - 0%.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в редакция до и след Д. вестник, бр. 39 от 20.05.2011 г., и приема, че за целите на данъчното облагане правопораждащ за промяна на предназначението на земеделска земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Процесният имот е земеделска земя, попада в урбанизирана територия, за него няма приет подробен устройствен план и не е проведена процедура по промяна на предназначението по реда на Закона за опазване на земеделската земя. С оглед на това съдът прави извод, че процесният имот попада в изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и за него не се дължи данък.

По отношение на установеното задължение за такса съдът приема, че процесният имот попада в границите на район, в който общината не предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поради което за тези услуги не се дължи такса. По отношение на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци съдът приема, че органът не е доказал фактическо предоставяне на двете услуги, въпреки дадените указания, поради което задължението за такса е недължимо.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения Акт № 71 и го отменя.

Крайният извод на съда за незаконосъобразност на Акт № 71 е правилен.

V. По съществото на спора:

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на тези пороци. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

1. По задължението за данък върху недвижимите имоти:

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има поне едно от предвидените в чл. 8 ЗУТ конкретни предназначения.

От така съществуващите на територията на страната категории територии, на които са разположени поземлени имоти с конкретно предназначение, за целите на данъчното облагане законодателят е приел за релевантно само предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Имотите с предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ могат да бъдат в урбанизирана територия, т. е. в населени места и селищни образования, но могат, с оглед на чл. 8, т. 1 ЗУТ, да бъдат и отделни поземлени имоти извън тях. Именно поради това законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение. Първата група са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образования. Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образования. Но и за двете групи поземлени имоти е налице изискването да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 108, ал. 1 ЗУТ.

Безспорно е, че поземлените имоти в строителните граници на населените места, т. е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Но определеното с подробния устройствен план предназначение на един поземлен имот не значи, че това предназначение е фактически осъществено. Подробният устройствен план е предвиждане, а не нареждане за незабавно изпълнение на установеното в него предназначение на имота, т. е. планът е правна възможност, която се реализира тогава, когато собственикът реши, а той може и никога да не реши да реализира възможността.

Освен предвижданията на плана, които могат да се, но могат и да не се реализират, налице е и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Именно поради това законодателят с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ от 2011 г. постави и допълнителния критерий за определяне на облагаемост на имотите - да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По отношение на земеделските земи това изменение бе съпроводено с въвеждането на срочност на действието на решението за промяна на предназначението на земеделските земи. Съгласно чл. 24, ал. 3, т. 2 и 3 ЗОЗЗ решението губи действие ако в тригодишен срок от влизането в сила на решението не е поискано издаването на разрешение за строеж за обекта или в шестгодишен срок изграждането на обекта не е започнало. Следователно, право на собственика е да реши кога и дали да промени предназначението на земеделска земя, която попада в строителните граници на населеното място и има по подробен устройствен план предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Но едва тогава, когато и двете кумулативни предпоставки са осъществени - имотът има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и предназначението на земята е променено, той става годен за данъчно облагане обект.

От доказателствата по делото е видно, че процесният имот е възстановен като земеделска земя. Имотът безспорно попада в строителните граници на гр. С.. По общия устройствен план на Столична община имотът попада в урбанизирана територия - в строителните граници на гр. С., и в терен за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути - Тзв 34 по Общия устройствен план на Столична община. С оглед на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) имотът е част от зелената система на Столична община. Като част от зелената система на общината предназначението на поземления имот, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, може да се променя само в устройствена зона или самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО. Съгласно чл. 12, т. 1 ЗУЗСО в устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система се допуска изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

За процесния имот действително няма одобрен самостоятелен подробен устройствен план, но по силата на одобрения със Заповед № РД-09-50-213 от 22.04.1998 г. на главния архитект на Столична община застроителен и регулационен план на местността Научно-производствена зона "Военна рампа - Изток" имотът попада в парцел II, кв. 7, отреден за озеленяване и електропроводи. Следователно, имотът е част от урегулиран поземлен имот, който има конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ - за озеленени площи и озеленени връзки между тях и територии за природозащитна.

По делото е безспорно, че отреденото по плана мероприятие "електропроводи" е осъществено - през имота е прокаран въздушен електропровод като за целта са изградени четири елемента на електропреносната мрежа - стълбове.

Но провеждането на отреждането "електропроводи" в случая не води до промяна на основното конкретно предназначение на имота - "за озеленяване" по подробния устройствен план, съответно за терени за озеленявана на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути по Общия устройствен план на Столична община, защото съгласно чл. 12, т. 1 ЗУЗСО в терените за зелената система се допуска изграждането на обекти на техническата инфраструктура. В случая, изграждането на елементите на електропреносната мрежа е в съответствие с чл. 64 ЗЕ, т. е. учреден е сервитут за прокарване на въздушния електропровод. Този сервитут, с оглед на чл. 64, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 9 ЗЕ във връзка с Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, води до ограничения в правото на ползване на процесния имот. Но тези ограничения са в съответствие с конкретното предназначение на имота - за озеленяване. Следователно, в случая процесният имот не е отреден основно за обекти на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ЗУТ.

Отреденото мероприятие "озеленяване" не е провеждано.

С оглед на този устройствен статус на имота за имота би могло да се одобри отделен подробен устройствен план, но той - поради забраната на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, няма да доведе до промяна на конкретното предназначение на имота. До тогава, докогато по Общия устройствен план на Столична община имотът попада в терени отредени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути, т. е. е част от зелената система на Столична община, неговото предназначение на може да бъде променяно.

Изложеното сочи, че по отношение на процесния имот са налице първите две от трите кумулативни предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които определят облагаемост на имот с данък върху недвижимите имоти - имотът попада в строителните граници на населено място и за него е налице установено с подробен устройствен план конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ.

Но за да е процесният имот облагаем с данък върху недвижимите имоти обект трябва земята да е с променено предназначение.

От доказателствата по делото е безспорно, че на ответниците е възстановен имот, представляващ земеделска земя. Безспорно е също, че процесната земеделска земя не е със сменено предназначение - не е проведена процедура по реда на чл. 17 и сл. ЗОЗЗ нито от касаторите, нито от Столична община до възстановяването на имота.

Дали собствениците на процесната земеделска земя - обособена в процесния имот, ще проведат или няма да проведат процедура за промяна на предназначението на земята е въпрос на лична тяхна преценка, която не зависи от никакви административни органи. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗОЗЗ само собственикът на земеделската земя може да иска промяна на предназначението й.

Впрочем, в случая, собствениците нямат никакъв интерес да променят предназначението на земята, защото отреждането на имота е за озеленяване, т. е. и да променят предназначението на земята няма как да бъде одобрен подробен устройствен план, който да предвиди конкретно предназначение на имота, различно от "за озеленяване". А това конкретно предназначение на имота не допуска използване на имота за нещо различно от озеленяването. Единственото строителство, което с оглед на т. 34 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО е допустимо е за инженерни мрежи и алеи, като в сервитутите на инженерните съоръжения не се допуска и засаждане на висока растителност. По принцип, тези терени би следвало да бъдат публична общинска собственост, по аргумент за противното от чл. 10, ал. 4 ЗУЗСО, но съгласно чл. 17, ал. 1 ЗУЗСО сроковете за започване на отчуждителните процедури за изграждане на обекти на зелената система е 15 години, което значи, че в този период общината би могла да ги отчужди.

Следователно, за собствениците на процесния имот от една страна, не съществува възможност, с оглед на чл. 11 ЗУЗСО, за промяна на предназначението на имота, а от друга, с оглед на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУЗСО, отчуждаването на имота им от Столична община е твърде малко вероятно, поради което за тях не е налице абсолютно никакъв интерес да променят предназначението на земеделската земя.

С оглед на безспорния по делото факт, че земята на процесния имот не е с променено предназначение за имота не е налице третата от кумулативните предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята. Това прави мотива на органа за определяне на процесния имот като подлежащ на облагане с данък върху недвижимите имот противоречащ на материалния закон.

Първоинстанционният съд, като до стигнал до този краен извод, постановил в тази част правилен като краен резултат, съдебен акт.

1. По задължението за такса за битови отпадъци:

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Тъй като процесният имот не е облагаем с данък недвижими имоти собствениците му не са задължени за данъка лица, което значи, че не са задължени и за такса за битови отпадъци лица.

Всички доводи на съда, свързани с недължимостта на таксата за битови услуги са неотносими към конкретния правен спор, защото собственика на процесния имот не е задължено за таксата лице.

С оглед на горното, крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт в частта досежно задължението за таксата за битови отпадъци, макар и по други мотиви, е правилен.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение като краен резултат са неоснователни. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № 71 от 9.04.2015 г. е правилен.

С оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита за необходимо да посочи следното:

За валидността и допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. Обжалваното съдебно решение е валидно, постановено е от функциониращ в надлежен състав съд, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Но решението е недопустимо по отношение на ответниците с изключение на А. Н. И..

Безспорно е, че процесният имот е собственост на всички ответници. Безспорно е, че с оглед на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ подаването на данъчна декларация от един съсобственик ползва останалите съсобственици. Но тази разпоредба значи само и единствено, че другите съсобственици не са задължени да подават данъчна декларация. В случая предмет на оспорване е Акт за установяване на задължения № 71, който установява задълженията само и единствено на А. Н. И.. Актът няма за предмет установяването на задълженията на останалите наследници на Х. К. П.. Факта, че установените задължения на А. Н. И. би следвало по своя размер да са съответни на притежаваната от всеки съсобственик идеална част - с оглед на определената данъчна оценка на имота и на "принципното" разбиране на органа за дължимост на задълженията, не формира за всички тях правен интерес от оспорване на акта, адресиран единствено и само до А. Н. И..

За да е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК е необходимо оспорващият да има пряк, личен и правен интерес. Т. интерес се поражда от индивидуален административен акт, който засяга субективни права или законни интереси на адресата или който създава за него задължения. В случая, оспореният акт нито засяга субективни права, нито засяга законни интереси, нито създава задължения на ответниците с изключение на А. Н. И.. Последното е очевадно и от диспозитива на съдебното решение, с който се отменя акт, имащ за адресат само и единствено А. Н. И..

Съдът, като не е установил, че всички жалбоподатели в първоинстанционното съдебно производство с изключение на А. Н. И. нямат право на оспорване по отношение на Акт за установяване на задължения по декларация № 71 на практика постановил по отношение на тях недопустимо съдебно решение. Недопустимото съдебно решение следва да бъде обезсилено и съдебното производство прекратено. Вярно е, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, ако оспореният акт бъде отменен, съдебното решение има действие по отношение на всички. Но освен действието на съдебното решение за отмяна на обжалвания акт, налице е и осъждане със съдебното решение на Столична община да заплати направените по делото разноски на всички жалбоподатели, не само на А. Н. И.. При прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на оспорването органът не дължи разноски, ако не е станал причина за завеждане на делото. В случая, органът не е станал причина за завеждане на делото по отношение на жалбоподателите в първоинстанционното съдебно производство с изключение на А. Н. И..

С оглед на горното съдът следва да обезсили Решение № 4696 по отношение на ответниците в касационното производство: И. Н. И., А. Й. Й., А. Й. Б., Ц. Й. Ц., М. Ц. Й., А. Н. П., В. В. К., Н. В. Й., Б. С. С., И. С. К., М. К. Т., Е. К. Ч., Ц. С. Г., Г. Д. Г., В. Д. Г., Ц. С. С., С. Д. Д. и да прекрати производството по отношение на тях. В останалата част - по отношение на А. Н. И. съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника А. Н. И. искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Върховният административен съд следва да осъди Столична община - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на А. Н. И. направените по делото разноски в размер на 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 635026 от 23.05.2017 г.

Що се отнася до присъдените с първоинстанционното съдебно решение разноски то определените разноски в размер на 810,00 лв. са дължими от Столична община на А. Н. И., тъй като са направени единствено от него, видно от доказателствата по делото: вносна бележка за държавна такса, за заплащане на възнаграждението на вещото лице и на адвокатското възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд