Решение № 7431 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2015 г.

Решение № 7431 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Б. Е." ЕООД със седалище и адрес на управление П. е подало касационна жалба против решение № 1917/19.10.2015 г. по адм. дело № 1501/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 550 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1902/2014 г. по описа на Районния съд-П.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 16-1603031 от 12.07.2013 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - П. на "Б. Е." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. Наказателното постановление било отменено с решение № 1744/07.07.2014 г. по НАХД № 1902/2014 г. по описа на Районния съд- П., оставено в сила с решение № 2232/23.10.2014 г. по КНАХД № 2181/2014 г. по описа на Административния съд-П.. За процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд "Б. Е." ЕООД упълномощило Адвокатско дружество "Йотова и Сие"-П., представлявано от управителя А. Й.. За осъществената по НАХД № 1902/2014 г. дело правна защита и съдействие "Б. Е." ЕООД заплатило с кредитен превод от 17.06.2014 г. сумата 400 лева съгласно фактура № 125/25.03.2014 г. за 300 лева и фактура № 131/02.06.2014 г. за 100 лева, издадени от Адвокатско дружество "Йотова и Сие". За процесуално представителство пред Административния съд-П. "Б. Е." ЕООД отново упълномощило Адвокатско дружество "Йотова и Сие" - П., за което заплатило сумата 150 лева с преводно нареждане от 19.09.2014 г., с получател Адвокатско дружество "Йотова. И пред двете съдебни инстанции за дружеството се е явила адвокат Йотова. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според съда, заплащането на възнаграждение на адвокат за осъществено процесуално представителство произтича от облигационно отношение, възникнало от сключен договор за правна защита и съдействие. Поради това направеният разход нямал характер на увреждане за страната, а представлявал изпълнение на задължението по договора за правна защита. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от "Б. Е. " ЕООД срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" иск за заплащане на обезщетение в размер на 550 лева за имуществена вреда, настъпила във връзка с наказателно постановление № 16-1603031 от 12.07.2013 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - П.. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се приеме, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 550 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. С оглед констатираното отменително основание решението на административния съд, с което е отхвърлен предявения иск, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на "Б. Е." ЕООД обезщетение за имуществена вреда в размер на 550 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В исковата молба се претендира законната лихва върху исковата сума от завеждането на исковата молба. В тази част предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Разходът за възнаграждението на упълномощения адвокат представлява съдебни разноски, а съгласно действащата нормативна уредба относно възлагането на разноските във всички съдебни производства, разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Съгласно представения списък на разноските, претендираните разноски са в общ размер на 775 лева - 50 заплатена държавна такса пред административния съд, 350 лева адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство, 25 лева заплатена държавна такса и 350 лева адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция. От доказателствата по делото е видно, че са заплатени държавните такси и 350 лева заплатен адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство по делото на административния съд. Пред касационната инстанция не е представен документ, удостоверяващ разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева, поради което на "Б. Е." следва да се присъдят разноски в размер на 425 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд