Решение № 4205 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2010 г.

Решение № 4205 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс е образувано по касационна жалба на Диана Людмилова Минова против решение № 1353 от 10.05.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 2314/2009 г. по описа на съда, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РД-09-097/25.03.2009 г. на кмета на район "Връбница" при Столична община. В касационната жалба е направено искане за отмяна на оспорваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложен материален закон. Ответната страна - кмета на район "Връбница" при СО не е представил отговор на касационната жалба и не се ползва от правото си на участие в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият състав, като разгледа подадената касационна жалба, счита същите за процесуално допустима, но неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване законосъобразността на заповед № РД-09-097/25.03.2009 г. на кмета на район "Връбница", с която е наредено изземването на общинско жилище - гр. София, ж. к. "Обеля", бл. 244, вх. Б, ет. 6, ап. 40, от Диана Людмилова Минова и членовете на нейното семейство поради това, че владеят без правно основание имота след изтичане на даденият им 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповед № РД-09-014/6.01.2009 г., с който е акт е прекратено наемното им правоотношение. Съдът приел за установено, че към 06.02.2009 г. наемното правоотношение между страните е прекратено с влизане в сила на необжалваната заповед № РД-09-014/6.01.2009 г. на кмета на район "Връбница". Установено е също така, че към датата на издадената от кмета заповед за изземване по чл. 65 от ЗОС, Минова и членовете на нейното семейство са продължили ползването на общинското жилище въпреки даденият срок за доброволно освобождаване. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по чл. 65, ал. 2 от ЗОС и НРУУРОЖТСЖ, в изискуемата от закона форма по чл. 56, ал. 3 от АПК, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на чл. 65 от ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно като настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви като счита, че същите да изведени при надлежно извършена проверка по чл. 168 от АПК, след изясняване на релевантните за делото факти и обсъждане на представените по делото доказателства и възраженията на страните. Не могат да бъдат споделени касационните възражения на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното съдебно решение. Следва да се отбележи, че аргументите относно момента и начина на получаване на писмо № ЖН-02-1021/20.10.2008 г. са неотносими към предмета на делото. Това е така, тъй като посоченото писмо има своето значение в административното производство по издаване на заповедта по чл. 46 от ЗОС - под № РД-09-014/6.01.2009 г., с което е прекратено наемното правоотношение. При условие, че касатора Минова не е се е възползвала от правото си на оспорване на цитирания административен акт и вследствие на което същия е влязъл в сила респ. е придобил изпълняемост, то не следва да бъдат обсъждани направените възражения. Независимо от горното, дори да се приеме, че възражението е относимо, то същото е неоснователно. Жалбоподателят не е оспорил автентичността на представения по делото и ползван то административния орган документ - известие (обратна разписка), свидетелстващ за направено изявление на Миланова, че на 29.10.2008 г., лично е получила писмо № ЖТН-02-1021/20.10.2008 г. В тази връзка и при установена доказателствена пасивност, направеното възражение следва да бъде прието като неоснователно. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,