Решение № 562 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 454/2009 г.

Решение № 562 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 454/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на присъда № 18 от 12.02.2009 г. постановено по НОХ дело № 185/2002 г. на Л. районен съд. Искането касае частта от присъдата, с която по реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с присъда от 27.03.2000 г. по НОХ дело № 76/2000 г. Твърди се, че присъдата в тази й част е постановена при особено съществено нарушение по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се излагат съображения, че съдът не е обсъдил данните по приложеното свидетелство за съдимост и е привел в изпълнение присъда, касаеща осъждането на друго лице. По същество се иска в тази част да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му з. изразява становище, че е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 18 от 12.02.2009 г. постановена по НОХ дело № 185/2002 г. Левченският районен съд е признал подсъдимия П. П. Й. за виновен в това, че на 28/29.10.2002 г. в с. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след предварително сговаряне с П. И. Й. иГ. И. М., чрез използване на МПС и на техническо средство, отнел от владението на Б. А. Б. вещи на обща стойност 300 лв, собственост на земеделска кооперация "Единство", без съгласието на управителния орган на кооперацията и с намерение противозаконно да ги присвоят, като е извършил деянието повторно, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,4, 5 и 7 във вр. с чл. 28 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното му с присъда от 27.03.2000 г. по НОХ дело № 76/2000 г. на РС - Левски наказание от една година лишаване от свобода. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: В разпоредбите на чл. 301 НПК изчерпателно са изброени въпросите, които съдът следва да реши при постановяване на присъдата. Решението си потях следва да вземе по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, като при необходимост има задължение служебно да попълни делото с доказателства. При решаването на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 8 НПК налице ли са условия за привеждане в изпълнение на предходно осъждане следва да обсъди данните съдържащи се п приложеното свидетелство за съдимост. Левченският районен съд не е изпълнил това си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 14 НПК, като не е обсъдил данните съдържащи се в приложената справка за съдимост № 2946/4.11.2002 г. В нея са отразени четири осъждания: по НОХ дело № 122/97 г.; НОХ дело № 123/97 г.; НОХ дело № 115/99 г. и НОХ дело № 76/99 г., като за първите две са наложени наказания глоба, а за останалите две - наказания лишаване от свобода. В нея не е отразено осъждане по НОХ дело № 76/2000 г., както е прието от съдебния състав. Вместо да обсъди тези данни и въз основа на тях да реши какво наказание да изтърпи подсъдимия и налице ли са основание за привеждане в изпълнение на някое от наложените с тези присъди наказания, съдът е привел в изпълнение наказание наложено с присъда, която липсва в кориците по делото. Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 2 НПК и е основание за възобновяване производството по делото в тази му част. Допуснати са и други процесуални нарушения, които макар да не са посочени в искането, са от категорията процесуални нарушения за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Преди всичко съдът не е взел мерки за изясняване актуалното съдебно минало на подсъдимия. Приложеното по делото свидетелство за съдимост касае осъждания за периода преди издаването му през месец ноември 2002 год, а съдът е преценявал съдебното минало на подсъдимия след период по-дълъг от шест години. По делото са налице данни /л. 256-257/ от Интерпол Виена за последваща присъда от три години лишаване от свобода. Изясняването на този въпрос има значение и при вземане на решението по чл. 301, ал. 1. т. 3 НПК. При извършени множество престъпления, както е в настоящия случай, съдът следва да извърши пълно и цялостно групиране на наложените за тях наказания и едва след това да реши какво наказание да бъде изтърпяно и налице ли са основания за привеждане в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК на някое от тях. В тази си дейност не е обвързан от предходно групиране на наказанията, защото новото осъждане може да доведе до промяна на вече формираната съвкупност По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че присъдата на Левченския районен съд в частта, с която по реда на чл. 68, ал. 1 НК е решено подсъдимият да изтърпи отделно наказание от една година лишаване от свобода, наложено му по присъда по НОХ дело 76/2000 г. е постановена при наличието на основание за възобновяване на производството. Нарушението може да бъде отстранено посредством връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере актуални данни за съдебното минало на подсъдимия и съобразно тях да извърши групиране на наложените му с присъдите наказания и да реши въпроса налице ли са основания за привеждане в изпълнение на някое от тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение