Решение № 14522 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2018 г.

Решение № 14522 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, със седалище гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 15/15.01.2018 г. по адм. д. № 299/2017 г. на Административен съд – Кърджали. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Регионалния отдел "Национален строителен контрол" – Кърджали при Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район (РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – ЮЦР), чрез своя пълномощник, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу заповед №ДК-19-К-5 от 19.09.2017 г. на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – ЮЦР Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 5, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 14 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредена забрана за ползване на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: "Захранващ кабел от разпределително табло на "Теленор България" ЕАД до разпределително табло на базова станция на "Мобилтел" ЕАД KRZ 0073", находящ се в поземлен имот (ПИ) № 071015 по картата на възстановената собственост (КВС) на с. Мост, община Кърджали, с ползвател "Мобилтел" ЕАД. Определен е двудневен срок от датата на връчване на заповедта, в който ползвателят на строежа да предприеме мерки по охраната и обезопасяването му, както и за опразването му от всички видове малотрайни, взривоопасни, пожароопасни материали, стоки, продукти, химически вещества и др. и е определен 3-дневен срок от датата на получаване на заповедта, в който "ЕВН България Електроразпределение" АД - Пловдив, КЕЦ Кърджали, да прекъсне захранването му с електрическа енергия, като при неизпълнение на посочените разпореждания от страна на "Мобилтел" ЕАД се забранява и достъпа до гореописания строеж. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява захранващ кабел, положен в изкоп от разпределително табло на базова станция на "Теленор България" ЕАД до разпределително табло на базова станция на "Мобилтел" ЕАД и същия се използва по предназначение. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно са определили като трета категория, се осъществява без да е бил въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация, като такива не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Първоинстанционният съд в решението си е определил относимите към предмета на спора въпроси, които е обсъдил подробно. Тези въпроси в случая са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред; ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Наведените в касационната жалба възражения са били изложени и в жалбата пред административния съд, като изводите на съда и мотивите за тяхната неоснователност се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Строежът представлява обект от трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" от ЗУТ, за които обекти, компетентен да издава заповеди за забрана на тяхното ползване съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай. Неоснователен е доводът за липса на компетентност на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – ЮЦР. С т. 5 от приложената заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК са предоставени правомощия на началниците на РО "НСК" към РДНСК "Да забраняват ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред", а с т. 6 от същата заповед – "Да забраняват достъпа" до такива строежи. Ето защо в компетентността на началника на РО "НСК" – Кърджали при РДНСК – ЮЦР е да издава заповеди със съдържание на процесната, а твърденията на касатора за липса на компетентност са неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касаторът следва да бъдат осъден да заплати на ДНСК гр. София сумата от 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,