Решение № 6448 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2009 г.

Решение № 6448 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Таир Махди Джасем, гражданин на Ирак, против Решение № 13599/10.12.2008 г. по адм. д. № 12923/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение като неправилно. Изложени са съображения, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че подадената в срок касационна жалба е частично основателна предвид следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Таир Махди, гражданин на Ирак, против административно решение № 488/04.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за установено, че от изложената бежанска история и представените по делото доказателства, не може да се обоснове извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо жалбоподателя, въпреки наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход - Ирак. Съдът е отказал да обсъди приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО на съвета от 29.04.2004 г., тъй като били неотносими с оглед неустановената причина за молителя за напускане на страната си. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Тахир Махди, против отказа на административния орган за представяне на статут на бежанец, защото по делото не се установява основание по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведените интервюта, жалбоподателят не се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което решението в тази част следва да се остави в сила. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят Тахир Махди е мотивирал молбата си за предоставяне на закрила по чл. 9 ЗУБ с общата обстановка в Ирак и заплаха за неговия живот. С административното решение административният орган сам приема обстановката в страната на произход на чужденеца за "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици". От друга страна председателят на ДАБ е приел, че е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като за останалите предпоставки - тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие - административният орган не е събрал доказателства. Ситуацията в страната на произход не е била преценена с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗУБ и международното законодателство. В нарушение на чл. 36, ал. 3 АПК председателят на ДАБ не е преценил всички събрани по преписката доказателства, тъй като не е обсъдил приложените документи от Върховния комисариат на ООН за бежанците - Агенция на Организацията на обединените нации, която ръководи и координира дейностите за международна закрила и социалното подпомагане на бежанците. Документите съдържат информация, видно от която ситуацията в Ирак се характеризира "с прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред". От ВКБООН е изразено становище, че иракчаните от Южен и Централен Ирак, които търсят убежище, следва да се считат за бежанци, съгласно Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците, като се преценява индивидуално и бежанската история на кандидата. Констатацията на административния орган, че по отношение на чужденеца не са налице материалноправните предпоставки на чл. 9 ЗУБ, не запълва необходимостта от излагането на съответните мотиви по повод обстановката в страната на произход и наличието на опасност за живота и здравето на кандидата, в контекста на представените и необсъдени доказателства. При тези обстоятелства съдът намира, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, свързани с изясняването на фактите и обстоятелствата, както и с преценка на доказателствата. Освен това с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване, представено пред настоящата инстанция е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83 (ЕО, а именно: 1). съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2). съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Това решение обуславя принципът на единно тълкуване на общностното право, което задължава националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. Налице е несъответствие на формираните от съда изводи с установените по делото факти. Постановеното от председателя на ДАБ административно решение за отказ на хуманитарен статут не е основано на анализ на доказателствата по делото. Развитите от съда мотиви относно законосъобразността на административния акт в тази му част, не съответствуват на фактическата обстановка по делото - основание да се отмени съдебното решение в тази му част и съответно се отмени административното решение на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК и делото като административна преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав