Решение № 12246 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Димов, от гр.Елхово, област Ямбол, подадена чрез пълномощника адв. П. Марков, против Решение 134 от 22.06.2021г. по адм.дело 66/2021г. на Административен съдЯмбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-28-18/09.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 281-00-84-4/15.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Ямбол. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли се решението да бъде отменено изцяло, както да бъде отменен и административния акт. Излага, че административният акт не е мотивиран и не са налице предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Ямбол, чрез юрисконсулт А.Стоянова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Ямбол е отхвърлил жалбата на Х. Димов срещу Решение 2153-28-18/09.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 281-00-84-4/15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Ямбол. С последното на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на Димов е разпредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 08.03.2017г.-07.09.2017г. в размер на 1513,26 лева главница и 4875,65 лева лихва. Съдът е приел, че жалбоподателят, с оглед на събраните доказателства, не е упражнявал дейност съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 от КСО и същия не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от доказателствата по делото, че на 27.03.2017г. Х. Димов е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, в което декларирал, че правоотношението му с ЕТ "И. 50 И. Митева" е прекратено на 07.09.2017 г. Въз основа на заявлението и представените документи, с Разпореждане 281-00-84-1/05.04.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 12,01 лева дневно за времето от 08.03.2017г. до 07.09.2017г. С Разпореждане 281-00-84-2 от 06.03.2020 г., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол е отменил разпореждане 281-00-84-1/05.04.2017 г., с което е отпуснато паричното обезщетение за безработица. С последното Разпореждане 281-00-84-3 от 06.03.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на Димов с мотива, че за последният не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност. Позовал се е на подадено от ЕТИ.-50-И. Митева Заявление 4005-28-31#1 /29.03.2019г. в ТП на НОИ-Ямбол, от което е видно, че за периода 01.01.2017г. до момента на подаване на заявлението лицата, назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа. За лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, и същите са заличени за 99 лица, между които и Х. Димов. С Разпореждане 281-00-84-4/15.12.2020 г., на основание чл. 54ж, ал.3 и във вр. с чл.114, ал.1 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол е разпоредил на Димов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 08.03.2017 г. до 07.09.2017 г. в размер на 1513,26 лева главница и 487,65 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите е посочено, че за Димов не е възниквало осигуряване, тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност. Разпореждането е потвърдено с Решение 2153-28-18/09.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния административен съд Димов не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност като "метач" с месторабота ЕТ "И.-50-И. Митева. След като Димов не е упражнявал дейност, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Ямбол е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В случая жалбоподателят не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесното разпореждане е издадено след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Димов не е полагал труд във фирмата на ЕТ "И.-50-И. Митева, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. С оглед на изложеното неоснователни са наведените в обратната насока оплаквания, че на основание чл.54а, ал.1 от КСО Димов има право на парично обезщетение за безработица. Неоснователни са и оплакванията, че Димов е получил сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение. От изложеното по-горе е видно, че Димов не е полагал реално труд, което обстоятелство е било известно на същия. Оттук и извода, че е налице недобросъвестност у жалбоподателя при получаването на процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Текстът на чл. 114, ал. 3 от КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 от КСО. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искате, Х. Димов следва да заплати на ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът определя на 100,00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,