Решение № 8080 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2014 г.

Решение № 8080 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби, подадени от Държавен фонд "Земеделие" гр. София и "Неделина РВ" ЕООД с. Конаре, обл. Стара Загора срещу Решение № 3497/23.05.2014 г., постановено по адм. д № 11720/2013 г. по описа на Административен съд София град. Държавен фонд "Земеделие" обжалва решението в частта му, с която са му присъдени разноски. Счита, че същите, изразяващи се в дължимо му се юрисконсултско възнаграждение неправилно са определени на сума в размер на 300 лева, определено по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при дължима се такава при приложението на чл. 10, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ в размер на 10 839.28 лева. "Неделина РВ" ЕООД с. Конаре, обл. Стара Загора обжалва решението, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДФ "Земеделие" и неоснователност на касационната жалба на "Неделина РВ" ЕООД с. Конаре, обл. Стара Загора. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни: Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на от "Неделина РВ" ЕООД против ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявило иск за претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи, за сумата от 519 464 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до изплащането и. Искът се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" от 06.10.2010 г., с която се отказва финансиране на заявление за подпомагане по мярка "Подкрепа за създаване на и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за изграждане и пускане в експлоатация на фотоволтаична централа с мощност 43.2 kWp. Исковата сума се основава на вреди, представляващи пропуснати ползи, съставляващи разликата между сумата, която дружеството ще получи от сключения през 2013 г. договор за изкупуване на електрическа енергия от централата за 20 години и тази, която би получило, ако проектът е реализиран своевременно и договор за изкупуване на енергията би бил сключен през месец март 2011 г. За установяване основателността и размера на твърдяните вреди от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като след посочването им от страните и събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният иск за причинени имуществени вреди, като е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са доказани претендираните вреди, като пряка и непосредствена последица от отмененият акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора "Неделина РВ" ЕООД с. Конаре, обл. Стара Загора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая не е установено наличието на всички законови предпоставки, което основава неоснователността на предявеният иск. Освен безспорно установената отмяна на административен акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по делото не са доказани останалите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказана пряка причинна връзка между отменения акт и настъпване на претендираните вреди, пропуснати ползи, произтичащи от разликата в цената на електроенергията, подлежаща на задължително изкупуване от централата на дружеството в посочения в исковата молба период и тази, която би получило при изграждане на централата през 2011 г. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Сочените в исковата молба обстоятелства, че при постановяване на позитивен акт в законоустановените срокове, дружеството ищец е щяло да реализира проекта за изграждане на фотоволтаична централа най-късно до месец март 2011 г. не е подкрепено от нито едно доказателство по делото, както правилно е прието в обжалваното решение. Изграждането на централата в последващ момент, за определен период от време не основава идентичност на срока за изграждане в предходен период. Твърденията относно това, в какъв срок би била изградена и въведена в експлоатация централата, съответно сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от нея и то за определен срок и цена са недоказани. Претендираните последици не може да се презумират в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Несъстоятелно е позоваването в жалбата на относимата и приложима нормативна уредба относно сроковете, в които е следвало да бъде изпълнен проекта за изграждане на централата, както и определяща задължението за изкупуване на произведените количества енергия от обществен доставчик на фиксирана цена. Претенцията се основава не на приложимата нормативна уредба а на конкретно изложени обстоятелства, които са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото комплексна експертиза не налага друг извод, тъй като е основано на базата на предположения, а не на реално доказани факти. Предявеният иск, като неоснователен, правилно е отхвърлен с обжалваното решение. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, при надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Жалбата на ДФ "Земеделие" против решението в частта му, с която са присъдени разноски по делото в размер на 300 лева също е неоснователна. Искането в касационната жалба, да бъде присъден претендираният пред първата инстанция размер от 10 839.28 лева не намира опора в доказателствата по делото. Такова искане до първоинстанционния съд не е отправяно и не е скрепено със списък на направените разноски, изискуем се от чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципа на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент и доказано с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски. Извеждането едва пред настоящата инстанция на основанието и размера на претендираните разноски е недопустимо. Предвид изложеното решението и в тази му обжалвана част е правилно. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение