Решение № 9988 от 25.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез ст. юрк. П. Маршавелска, против Решение 425 от 27.06.2023 г., поставено по адм. дело 241/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АС Пазарджик), с което по жалба на П. И. А., е отменено Уведомително писмо с изх. 02-130-6500/2064 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021, в частта в която са извършени намаления по заявена схема за обвързано подпомагане за плодове (СП основна) в размер на 4 434,40 лв., както и в частта за наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по схема (СП основна) в размер на 4 434,40 лв., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. Предявена е претенция за разноски за две инстанции и при условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът- П. И. А., чрез адв. Ч. Чавдаров, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на административния акт в оспорената му част не са посочени конкретни правни и фактически основания за издаването му, съответно липсват изложени мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. С оглед събраните по делото доказателства съдът е извел извод, че не е установено действителното наличие на фактическото основание за извършеното намаление и наложената санкция на земеделския производител. Първоинстанционният съд е приел, че е налице и нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби поради липса на последваща проверка от страна на органа преди издаването на оспорения административен акт, тъй като при направената проверка на място на 04.11.2021 г. служителите на административния орган са отразили в графа Забележки необходимостта от последващи проверки и установявания с оглед да бъдат проверено дали крушовите насаждения по заявените площи са плододаващи. По тези съображения, АС - Пазарджик е отменил административния акт в обжалваната му част като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него. Така постановеният съдебен акт, макар и с изложени крайно оскъдни мотиви за първоинстанционно решение, е правилен, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-130-6500/2064 от 13.01.2023 г. , не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е направено намалението и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. По делото от ДФЗ е представено становище с изх. 02-130-6500/2064 от 23.02.2023 г. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата преди обжалването на акта пред съд, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Предвид констатациите на служителите на административния орган, последния е следвало да извърши допълнителна проверка, вкл. да изисква от земеделския производител представяне на документи и информация. Действително констатациите, отразени в доклада от извършената проверка, имат характера на предположения. Административния орган, извършил намаленията на заявената субсидия и наложил санкция за бъдещи плащания, е издал оспорения административен акт въз основа на предположения за неспазване на законовите изисквания във връзка с поетите по схема за обвързано подпомагане за плодове, без безспорни доказателства в подкрепа на изводите на административния орган, което е в противовес с материалните разпоредби. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност и нарушение на административнопроизводствените правила на оспореният пред него административен акт, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на делото навременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция е неоснователно поради непредставени доказателства за направени такива разноски. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,