Решение № 572 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2008 г.

ВАСVII отделение14.01.2009 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 435/31.01.2008 год., постановено от Окръжен съд - гр. Благоевград по адм. дело № 20071200700027/2007 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на община - Кресна против Заповед № РД 14-1550/ 20.12.2006 год. на заместник-началника на ДНСК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 572 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от "Кресна - Електрик" ООД, гр. Кресна чрез управителя на дружеството и от началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуалния й представител - юрк. Узунова, против Решение № 435/31.01.2008 год., постановено от Окръжен съд - гр. Благоевград по адм. дело № 20071200700027/2007 год., с което е отменена Заповед № РД 14-1550/20.12.2006 г. на заместник-началника на ДНСК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на кмета на община - Кресна срещу административния акт. Ответната страна кметът на община Кресна не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за основателна. С атакуваното решение Благоевградският окръжен съд е отменил като незаконосъобразна оспорената пред него Заповед № РД 14-1550/20.12.2006 г. на заместник-началника на ДНСК, с която е наредено възложителите на строежа - община Кресна и "Кресна Електрик" ООД, в присъствието на представител на ДВ и К" ЕООД, гр. Кресна в срок до 15.01.2007 г. да прекъснат връзката между стария етернитов и новоизградения водопровод чрез затапване на етернитовия водопровод в облекчителна шахта (ОШ) 9, като задължително се осигури захранване с питейна вода на "Градешки минерални бани" и като се гарантира нормална и безопасна работа на съществуващия водопровод за "Градешки минерални бани" и водоснабдяването на община Кресна; при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 1 на заповедта, ще се извърши принудително премахване на строежа по възлагане на ДНСК за сметка на възложителите по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. За да постави този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че се касае до изграждането на отделен самостоятелен обект - нов водопровод със стоманени тръби и паралелното му съществуване със стария етернитов водопровод, а не за реконструкция на част от стария етернитов водопровод в съответния участък, описан в издаденото за целта разрешение за строеж № 13/ 4.06.2002 г. Въз основа на това е направен изводът, че изложените в оспорената заповед факти не се обхващат от приложното поле на посочената като правно основание за издаването й разпоредба на чл. 53а ЗУТ, тъй като същата се отнася до временните строежи по чл. 49 и 50 ЗУТ, какъвто според съда етернитовият водопровод не е. Освен несъответствието между установените факти и правна норма на закона, под която същите са подведени, в мотивите за незаконосъобразност на акта окръжният съд се е позовал на разминаване между диспозицията на правната норма на чл. 53а от ЗУТ, предвиждаща премахване на строежи при осъществяване на визирания в хипотезата й фактически състав и формулирания в заповедта диспозитив, обективиращ нареждане за прекъсване на връзката между двата водопровода чрез затапване на ОШ. Видно от скица - виза № 9400-58/13.06.2000 год. и разрешение за строеж № 13/04.06.2002 год. на главния архитект на община Кресна, издадени на "Кресна - Електрик" ООД, е предвидено изграждане на обект "Микро-ВЕЦ" питейно външен водопровод - реконструкция от ОШ 6 до резервоар 5580 м., находящ се в местността "Подината", общ. Кресна. Издадено е и разрешение за ползване № СТ-12-432/25.10.2004 год., съгласно протокол, изготвен от приемателна комисия. Обектът е реализиран от стоманени тръби, без подмяна на конструктивни елементи на съществуващия етернитов водопровод и успоредно на него. На 26.05.2006 год., въз основа на § 16 от ПР на ЗУТ, главният архитект на община - Кресна е издал удостоверение за търпимост № 506 на целия довеждащ етернитов водопровод, а със Заповед № 01/27.11.2006 год. е отменил строително разрешение № 13/4.06.2002 год. Административното производство, в рамките на което е издадена процесната заповед е образувано по сигнал от "Кресна Електрик" ООД за смесване на питейна вода от стария етернитов водопровод и новия стоманен водопровод - реконструкция на съществуващия в участъка от ОШ - 6 до резервоара в м. "Подината", землището на гр. Кресна, с което се създава опасност за здравето на ползвателите на питейна вода. След извършена проверка по случая с писма от началника на ДНСК, изх. № БД-2570-03-057/ 9.05.2006 г. и № БД-2570-06-390/18.09.2006 г., на възложителите е разпоредено незабавно предприемане на действия за недопускане на връзка между стария етернитов и новоизградения стоманен водопровод в посочения участък чрез затапване или премахване на етернитовия водопровод. Разпореждането не е изпълнено, поради което с процесната заповед, издадена на основание чл. 53а във вр. с чл. 221, ал. 4 от ЗУТ, зам. началникът на ДНСК, оправомощен със Заповед № РД-13-536/05.12.2006 г. на началника на ДНСК, е наредил прекъсване на връзката между стария етернитов и новоизградения водопроводи чрез затапване на етернитовия водопровод в облекчителна шахта (ОШ) 9, с оглед недопускане влошаване на качествата на питейната вода и застрашаване здравето на водоползвателите. Съобразявайки наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност, касационната инстанция счита, че в конкретния случай не се касае до изграждане на нов водопровод и паралелната му експлоатация заедно със съществуващия етернитов такъв, както неправилно е заключил първоинстанционният съд. Видно от приложените строителни книжа, изграждането на обекта е утвърдено именно като "реконструкция" на част от стария етернитов водопровод (в съответния участък, описан в издаденото разрешение за строеж № 13/2002 г.) във връзка с необходимостта от цялостна подмяна на разглежданото етернитово съоръжение. Фактическият резултат от извършената реконструкция - нов стоманен водопровод поставен до и паралелно на съществуващия етернитов в процесния участък, е обоснован от икономическа целесъобразност и обективните технически специфики на конкретното съоръжение, тъй като практическата подмяна на елементи (етернитови тръби със стоманени) би означавала прекъсване на захранването с питейна вода на общината за продължителен период от време. Начинът на реконструиране на трасето чрез успоредно изграждане на нов водопровод обаче не променя факта, че същият е предназначен да замени стария етернитов водопровод в тази отсечка и да бъде ползван вместо съществуващия, чиято експлоатация от своя страна следва да бъде преустановена, поради опасност за здравето на водоползователите на община - Кресна, като завареният строеж бъде съответно премахнат, респективно - като се прекъсне връзката между двете съоръжения. Постановеното в обжалваната заповед затапване в ОШ-6 цели да се прекрати ползването на стария етернитов водопровод, за да се ползва въведения в експлоатация нов участък, с каквато цел в крайна сметка е разрешено и извършено изграждането му. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението за съществуването на два отделни самостоятелни обекта с едновременна, паралелна експлоатация. Подобно заключение противоречи на издадените и влезли в сила строителни книжа и е логически необосновано, тъй като е безпредметно наличието на две почти успоредни (идентични) линейни трасета едно до друго, предназначени да доставят питейна вода до една и съща крайна точка за едни и същи потребители. Съгласно чл. 53а от ЗУТ заварените строежи, невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. Ако възложителят не изпълни това, завареният строеж се премахва за сметка на възложителя въз основа на заповед на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице. При това положение се налага изводът, че старият етернитов водопровод в разглеждания участък се явява заварен строеж по смисъла на чл. 53а ЗУТ, чиято формулировка в случая би следвало да се тълкува разширително за постигане целите на закона. Тези заключения се потвърждават и от приложеното разрешение за ползване № СТ - 12 - 432 от 25.10.2004 год., издадено въз основа на протокол на ДПК, (подписан без възражения от участвалите представители на Община - Кресна и от управителя на "В и К" ЕООД, гр. Кресна), досежно разрешеното ползване на изградения обект по предназначението му. С оглед изложеното, първостепенният съд в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че констатираните от административния орган факти в процесната заповед не се обхващат от приложното поле на чл. 53а от ЗУТ. Касационната инстанция застъпва становището, че съществуващото етернитово съоръжение, след въвеждането в експлоатация на новоизградения участък, има характеристиката на заварен строеж по смисъла на чл. 53а ЗУТ, чието използване следва да бъде преустановено като бъде премахнат, в какъвто смисъл правилно се е произнесъл зам. началникът на ДНСК с атакуваната заповед. Незаконосъобразна се явява и преценката на съда за несъответствие между предвидените в приложената законова норма правни последици ("премахване") и постановеното в диспозитива на акта ("прекъсване на връзката"). Терминологичният спор е несъстоятелен. Видно от § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, премахването на строеж представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. Предвид изтъкнатите по-горе особености на конкретното съоръжение, с нареденото в заповедта прекъсване на връзките между двата водопровода чрез затапване, завареният строеж се привежда в негодно за ползване състояние, което се отъждествява с премахването му по смисъла на специалната нормативна уредба. След като в настоящия случай това е начинът за премахване на обекта използваната от органа в диспозитива на заповедта формулировка не сочи на закононарушение. Следователно налице е законосъобразен административен акт, който съдът неправилно е отменил. Изложеното води на извод за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт. При така констатираните касационни основания решението на Окръжен съд - гр. Благоевград следва да бъде отменено като неправилно, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция. При установените фактически обстоятелства и направените правни изводи Върховният административен съд, касационен състав на седмо отделение, намира, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен държавен орган, в предписаната от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки за това. Видно от материалите по делото, при издаването й не са били допуснати нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Релевираните от първоинстанционния жалбоподател пороци на акта не се подкрепят от събраните по делото доказателства и не намират опора в закона. Досежно развитите пред окръжния съд доводи за наличие на акт за отмяна на строителното разрешение (Заповед № 01/27.11.2006 год. на гл. архитект на община - Кресна) и за приложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно императивното правило на чл. 156 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, поради което действието им следва да бъде зачетено. По изложените съображения жалбата на кмета на община - Кресна срещу заповедта на зам. началника на ДНСК следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1