Решение № 3697 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16451/2009 г.

Решение № 3697 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16451/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Митов Петров от гр. София против решение № 6 от 30.10.2009 г. по адм. д. № 1973/2009 г. на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата против Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община (Приложение № 1 към докладна записка № 93-01-180 от 28.04.2004 г., доп. - Решение № 465 по Протокол № 82 от 22.06.2006 г., изм. и доп. - Решение № 45 по Протокол № 30 от 29.01.2009 г.) Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се уважи жалбата срещу акта. Ответникът - Столичен общински съвет не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу обжалвания Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община, приет от Столичния общински съвет, включително и актовете за изменение и допълнение на същия, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган на местно самоуправление, в пределите на предоставената му от закона компетентност - чл. 21а, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно който се предоставя правомощие на общинския съвет да издава правилник, с който да регламентира организацията и дейността на обществения посредник, в предписаната от закона специална форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решенията за неговото изменение и допълнение са приети при необходимия кворум и при спазване на законовите изисквания. По възраженията за материална незаконосъобразност на чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 10, ал. 3, чл. 1 и чл. 14, чл. 4, чл. 12 и чл. 14, а. 6, чл. 15, ал. 1, чл. 15а чл. 16, чл. 18, чл. 20 и чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от Правилника съдът е изложил подробна аргументация за неоснователност на същите. Решението е правилно. Правилни са изводите за валидност на обжалвания акт, като издаден от компетентен орган в правомощията му, определени по закон, в необходимата специална форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Валидни актове са и решенията за изменение и допълнение на Правилника, както правилно е приел първоинстанционния административен съд. По законосъобразността на оспорените разпоредби съдът е изложил подробни мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция, както и изводите за липса на основания за отмяна на Правилника в обжалваните части, поради недоказаност на жалбата за незаконосъобразност. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на цитирани от Правилника текстове, но по съдържанието си възраженията представляват предложения за промяна на текстове в редакционно отношение, несъгласие с редакция на текстове, които касатора счита, че следва да отпаднат или да бъдат допълнени. Съдържат се предложения за изменение и допълнение на текстове от Правилника. Неоснователно е твърдението на касатора за предубеденост на съдебния състав при постановяване на решението което се обосновава от даденото интервю за в. "24 часа" на съдия Лозан Панов - Председател на АССГ и председател на съдебния състав, постановил обжалваното съдебно решение. Интервюто е дадено след постановяване на съдебното решение, което потвърждава вътрешната убеденост на председателя на състава в постановеното решение, поради което възражението за предубеденост е неоснователно. Представеният пред касационната инстанция писмен отговор от Омбудсмана на РБългария по повод жалба на Иван Петров, потвърждава, че местните обществени посредници не са в административната система на националния омбудсман и законодателно редът за избирането на местни обществени защитници е уреден в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Обсъдени, разпоредбите от ЗМСМА при съпоставка с оспорените разпоредби на Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община, не налагат извод за противоречие на подзаконовия нормативен акт с акт от по-висока степен - закон. Несъгласието на жалбоподателя с наименованието на акта, с приетите клаузи от подзаконовия нормативен акт, несъгласие с формулировките на текстовете, не формират извод за нарушение на конкретни законови разпоредби, за да се обоснове незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл. 21а, ал. 3 от ЗМСМА делегира правомощие на общинските съвети да избира обществения посредник и във връзка с това е издаден правилника, поради което изключително в прерогативите на този колективен орган е да издаде подзаконовия нормативен акт, който е приет и оповестен при спазване на административнопроизводствените правила. Обществените посредници не са част от административната система на националния омбудсман и Закона за омбудсмана е неприложим за обществените посредници, за да се съпоставят текстове от Правилника с текстове от Закона за омбудсмана. От друга страна, не съществува пречка за възпроизвеждане на аналогични разпоредби в Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община, но единствено в прерогативите на колективния орган - общинския съвет на Столична община е да редактира текстовете на Правилника. Съобразно изложеното, възраженията на жалбоподателя по текстове на Правилника, предвиждащи заместник на обществения посредник и мандатност на обществения посредник, поставящи изисквания към кандидата за обществен посредник да бъде български гражданин с висше образование, както и редакционна непълнота на текстове от Правилника, не обосновават незаконосъобразност на същите, тъй като не се установи противоречието им с нормативен акт от по-висока степен. Неотносими са възраженията, свързани със съпоставка на текстове от Правилника с разпоредби от Закона за местните избори. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,