Решение № 3468 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2013 г.

Решение № 3468 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано по касационна жалба на Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Боянска, против решение № 3070 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4649/2012 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 22 състав. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. началният момент на изискуемост е 11.06.1981 г., поради което искът е погасен по давност. В съдебно заседание, касаторът поддържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответниците - Георги Йорданов Лютаков, Димитър Йорданов Лютаков и София Георгиева Константинова, не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на изтекла давност за предявяване на исковата претенция. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е осъдил Столична община да заплати на Георги Йорданов Лютаков, Димитър Йорданов Лютаков и София Георгиева Константинова обезщетение за причинените им имуществени вреди в размер на 111 651 лева за периода от 01.02.2010 г. до 23.01.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 23.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Постановил е и да бъдат заплатени направените от ищците разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заповед № РД-35-1913/11.06.1981 г. Председателят на ИК на СГНС на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) е определил в обезщетение апартамент № 10, ет. 5, вх. А в бл. 27а в ж. к. "Иван Вазов", състоящ се от две стаи и кухня с площ от 58.92 кв. м. на Йордан Стоянов Лютаков поради отчуждаване в полза на държавата на имот за изграждане на блок. Също така съгласно становището на съдебно-почеркова експертиза е доказано, че подписът под "Председател на ИК на СГНС" в горецитираната заповед не е положен от Петър Междуречки, който в периода от 07.06.1981 г. до 04.12.1983 г. е бил Председател на ИК на СГНС. На основание казаното по-горе и поради това, че за да е законосъобразен административният акт на първо място той следва да е издаден от компетентен орган, административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 146, т. 1 АПК - основание за прогласяване нищожността на административния акт по чл. 100 ЗТСУ (отм.), поради и което е прието, че ищците са претърпели твърдените от тях имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност същите да придобият правото на собственост върху имота. Определеното обезщетение е в размер на 111 653 лева, като тази сума е средната пазарна цена към дата 01.02.2010 г. на недвижимия имот - апартамент № 10, ет. 5, вх. А в бл. 27а в ж. к. "Иван Вазов", състоящ се от две стаи и кухня с площ от 58.92 кв. м. и е изчислена въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспореното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца (ищците). Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца (ищците) с необходимите за това доказателства. В настоящия случай ищците са се справили с доказателствената тежест по установяването на имуществените щети. Правилно съдът е посочил, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между постановения от Столична община нищожен административен акт и претърпените имуществени вреди в размер на исковата сума от 111 651 лева за периода от 01.02.2010 г. до 23.01.2012 г. Настоящата инстанция напълно споделя позоваването на административния съд на посочените в т. 4 от обстоятелствената част мотиви на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че исковата претенция е погасена по давност. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Следователно за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. В настоящият случай безспорно е установено, че заповед № РД-35-1913/11.06.1981 г. на Председателят на ИК на СГНС е нищожна - т. е. ищците имат право да искат обезщетение за обезвреда едва след като вече е налице незаконен акт, действие или бездействие, в конкретния случай нищожен акт, иначе исковата молба би била неоснователна. Чак след постановяването на решението на съда, в което заповедта е обявена за нищожна започва да тече и общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, чието единствено изискване е наличието на отменен административен акт или както е в конкретния случай - нищожен административен акт. Спазвайки принципа на справедливостта и въз основа на заключението на допуснатата по делото експертиза, правилно съдът е определил размера на обезщетението. По изложените съображения, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,