Решение № 5635 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Омега Айдиас ООД, гр.София, ул.Константин Фотинов 134 чрез управителя Г. Сандев против Решение 4409/02.07.2021 г., постановено по адм. дело 2342/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против РА Р-22220619006551-091-001/16.06.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 280,73 лв. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Минкова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22220619006551-091-001/16.06.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 280,73 лв. на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. Основателен е доводът на касатора, че за първото и единствено съдебно заседание, проведено на 14.06.2021 г., дружеството не е било редовно призовано, въпреки това съдът е дал ход на делото по събиране на доказателства, приключил е събирането на доказателствата и е дал ход на делото по същество. Призовката за това съдебно заседание, приложена на л. 217 от делото, е връчена на лицето К. Алексов заместник-управител. Доколкото в ДОПК е уреден начинът на връчване на съобщения само в административното производство, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, следва да намерят приложения правилата на АПК и ГПК. Според чл. 137, ал. 1 от АПК, страната се призовава на адреса, който е посочила по делото. Според чл. 50, ал. 1 от ГПК, на търговци и юридически лица призовките се връчват на адреса, посочен в регистъра. В случая, адресът за призоваване на жалбоподателя, посочен в жалбата му до АС е и адресът на управление, вписан в търговския регистър. Съгласно ал. 3 на чл. 50 от ГПК, призовката се връчва в канцеларията на търговците и на юридическите лица и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме призовката. От представените с касационната жалба доказателства се установява, че в дружеството - жалбоподател няма работник или служител по трудов или граждански договор, който се нарича К. Алексов, нито в тази призовка е отбелязано, че същият е упълномощен да я получи, нито същата е връчена на орган на дружеството, както това е направено в първата призовка, с която е съобщено, че производството по делото е оставено без движение /в случая на съдружник/. Нещо повече, така отбелязаната длъжност заместник управител, при нейното хипотетично съществуване в дружеството, би притежавала характеристиките не на негов работник или служител, а на негов орган на управление и представителство. Като такъв, той би следвало да бъде регистриран по надлежния ред в съответния търговски регистър, за което отново не са налице данни по делото, а и не се установяват при извършена справка в ТР при Агенцията по вписванията. С оглед на гореизложеното, АС - София-град е постановил обжалваното решение при допуснато съществено процесуално нарушение, което е възпрепятствало жалбоподателя да защити правата си като организира защитата си и направи доказателствените си искания, още повече, че с ненадлежно връчената призовка е изпратен препис от разпореждането на съда, с което се разпределя доказателствената тежест и се дават указания на страните в тази насока. Поради това решението следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение