Решение № 986 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2012 г.

Решение № 986 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ) против решение № 952 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 11483 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 709 от 15.12.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Али Хамид Шихаб за предоставяне на хуманитарен статут. Поддържат се доводи за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 63а от ЗУБ, тъй като по силата на ал. 3 от същата разпоредба допълнителни интервюта се провеждат при необходимост, а в конкретния случай са били проведени три такива, като са били изяснени мотивите за търсената защита. Неправилно е позоваването и на разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. последно от ЗУБ, тъй като в конкретния случай тя е неприложима - чл. 63а, ал. 5 касае случаи, в които чужденецът не може да даде устни или писмени изявления поради слабоумие, душевна болест и др. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Али Хамид Шихаб - гражданин на Ирак, чрез адв. Димов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че правилно е предоставен хуманитарен статут, след като са налице лични причини за това - бил е охрана на сина на Садам Хюсейн и това е основанието да напусне страната си. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа подробни мотиви за липса на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и за необоснованост на съдебното решение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците във връзка с чл. 145 от АПК е отменил по жалба на Али Хамид Шихаб решение № 709 от 15.12.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията на съда по прилагането на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният орган избирателно се е позовал на отразеното в справка рег. № 5145 от 18.10.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд", въпреки че в нея е отразено, че обстановката в Багдад е несигурна и непредсказуема. Налице са и данни в интервюто на бежанеца, че е бил преследван, тъй като баща му е бил чиновник в партията БААС, а лично той е бил охрана на един от синовете на Садам Хюсейн. Съдът е приел, че в административния акт не се съдържат мотиви от къде е прието, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Счетено е, че е допуснато нарушение на материалния закон, не е проведено ново интервю в съответствие с изискването на чл. 63а от ЗУБ и че по силата на чл. 75, ал. 2 липсата на достатъчно данни за преследване не е основание за отказ, а също така е допуснато нарушение на чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, което е препятствало правото на защита на ответника по жалбата. Решението е неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу живота и личността му. Според § 1а от ДР на ЗУБ в закона са въведени разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, като чл. 15б, б. "в" от същата изцяло е транспортиран в чл. 9 от ЗУБ. Според даденото тълкуване на цитираната норма от директивата от СЕО съществуването на тежки и лични заплахи следва да се преценява от националните власти с оглед степента на безогледно насилие над гражданите на съответната страна в резултат на протичащ въоръжен конфликт. Съобразно критериите на Женевската конвенция (от 1949 г.) в Ирак не съществува международен въоръжен конфликт. Вътрешното положение в страната също не се определя като вътрешен такъв по смисъла на международното хуманитарно право, независимо от извършваните спорадични терористични нападения и актове на насилие спрямо цивилни лица от отделни групировки в страната. Необосновано съдът е приел, че административният орган не е обсъдил фактите, отразени в актуалните официални източници за обстановката в Ирак, съпоставени с изявленията на Шихаб за съществуващия риск от преследване поради принадлежност на близки роднини към партията БААС. Правилно от страна на председателя на ДАБ е счетено, че фактите, заявени от молителя в проведените интервюта, са противоречиви, поради което основателно не са кредитирани като достоверни. Приложената справка от компетентната дирекция на агенцията датира от м. октомври 2011 г., което опровергава становището на съдебния състав за ползването на неактуални данни за вътрешното положение в Ирак. Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, но при наличието на противоречия и непоследователности в заявеното от молителя и при преценката им с другите събрани доказателства изводът на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут е обоснован. От данните за ситуацията в Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак не може да става дума за наличие на война, а по-скоро за частични въоръжени конфликти. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават, както бе посочено, спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Освен това неправилно съдът е приел наличие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно - непровеждане на ново интервю с кандидата след частичната отмяна на предходния административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне относно поискания хуманитарен статут. В случая нормата на чл. 63а от ЗУБ е неотносима. Това е така, тъй като от данните по делото е видно, че с чужденеца са проведени интервюта. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба допълнителни такива се провеждат при нужда, т. е. необходимостта от такива е по преценка на административния орган. Основателно е възражението на касатора, че в конкретния случай липсват и такива указания в отменителното съдебно решение, за да се приеме, че е допуснато соченото нарушение. Що се касае до срока по чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, следва да се посочи, че същият е с инструктивен характер и неспазването му не води до опорочаване на произнасянето на административния орган, което да обуславя отмяна на обжалвания отказ. Предвид изложените съображения съдебното решение е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на иракския гражданин. Поради това същото следва да бъде отменено и делото да се реши по същество, при което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,