Решение № 114 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2011 г.

Решение № 114 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9970/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби: 1) От Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1217/20.05.2011 г. по адм. дело № 2945/2010 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен РА № 1000967/28.05.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 565/30.07.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2) От Надежда Михайлова Иванова, от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Балачев, против същото Решение, в отхвърлителната му част, с искане за изменение на решението, поради нарушение на материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи: С обжалваното решение Административен съд - Варна е уважил частично жалбата на Надежда Михайлова Иванова, като е отменил оспорения от нея РА № 1000967/28.05.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 565/30.07.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частите, в които на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) спрямо същата са определени задължения за данък за д. п. 2006 г. върху данъчна основа 24 668.70 лева и за д. п. 2007 г. също такива задължения върху данъчна основа 6885.27 лева, ведно с лихвите върху тези суми, като е определил друга данъчна основа за облагане доходите на това физическо лице за 2006 г., в размер на 22 317.50 лева и е отменил задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с лихвите върху него. Съответно на това е отхвърлил жалбата на Надежда Иванова срещу гореописания РА, за установените спрямо нея задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. върху приетата от съда данъчна основа в размер на 22 317.50 лева, ведно с лихвите, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите е отказал да признае наличието на средства за извършване на разходите през м. март 2006 г. в размер на 7 035 лева и през м. юни 2006 г. в размер на 37 600 лева, с произход заемни средства от пет физически лица, тъй като последните не са представили доказателства за наличието на финансови възможности за даването на тези суми. Същевременно, по подробно изложени мотиви, съдът е направил обратни на органа по приходите изводи, че в приходната част на движението на паричните средства на сем. Иванови, след м. октомври 2006 г., следва да бъде отразен приход в размер на 107 465 лева, представляваща частично върната парична сума на съпруга Диян Иванов от сумата платена като цена на закупения от семейството недвижим имот по нот. акт № 50, т. III, д. № 402/2006 г. от "Майт" ЕООД. Изводът е въз основа на представени от ревизираното лице и съпруга му писмени доказателства: анекс от 30.10.2006 г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот, данъчна фактура № 1537/05.10.2006 г., кредитно известие № 1549/30.10.2006 г. към фактура № 1537/2006 г., фискална касова бележка за сторниране на аванса по ф-ра № 1537/2006 г. за сумата 107 465 лв. и счетоводна справка. От анализа им, както и от съдържанието на нот. акт № 50/2006 г. и нот. акт за поправка № 5, т. I дело № 5/2010 г., съдът е установил, че действителната воля на страните по договора за продажба, оформен с нот. акт № 50/2006 г. е, че цената на закупения имот възлиза на 130 000 евро, включваща изграждането на обекта в завършен вид, а не на фаза "груб строеж". Поради отказът на купувача от довършителните работи, оформен с подписания анекс, продавача-"Майт" ЕООД е върнал част от платената цена обратно на купувача, в размер на 107 465 лева, което е станало към момента на издаване на сторно касовата бележка № 33/30.10.2006 г., поради което тази сума се явява приход на семейството за 2006 г. и неправилно не е взета предвид от ревизиращите органи за 2006 г., а също така и за 2007 г., тъй като след месец октомври приходите на сем. Иванови надвишават разходите и с остатъка са могли да посрещнат и разходите за 2007 г. По тези съображения съдът е приел, че оспорения РА е правилен, в частта му, с която са определени данъчни задължения на ревизираното лице Надежда Иванова за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), върху данъчна основа в размер на 22 317.50 лева (изчислена като 1/2 от превишената сума на разходите спрямо приходите за м. 03. и за м. 06.2006 г., в размер общо на 44 635 лв.) и за неправилен в останалата му част, с която са определени данъчни задължения на същото лице за 2006 г. и за 2007 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 47 от ЗДДФЛ върху данъчна основа над сумата от 22 317.50 лева, като съобразно това е постановил и обжалваното решение. По жалбата на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП: Жалбата е основателна. С нея се оспорват изводите на съда относно извършената промяна в приходната част на изготвения баланс за движението на парични средства на сем. Иванови и по-конкретно за признатата като приход сума за 2006 г. в размер на 107 465 лева, въз основа на писмени доказателства, които са кредитирани неправилно. Настоящият състав споделя доводите в касационната жалба за незаконосъобразно извършена корекция на приходната част на изготвения от ревизиращите органи баланс на паричните средства за 2006 г. с посочената сума. За същата ревизираното лице Надежда Иванова и съпругът й са представили писмени доказателства - предварителен договор, анекс към предварителния договор, нот. акт за поправка на нот. акт за продажба № 5/2010 г., кредитно известие № 1549/30.10.2006 г. към данъчна ф-ра № 1537/2006 г., касова бележка № 33/30.10.2006 г. и счетоводна справка на "Майт" ЕООД, от чиято съвкупна преценка съдът е направил незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Същите са направени без да е отчетена доказателствената стойност на кредитното известие и на сторно касовата бележка, спрямо констатацията в РД, че в счетоводството на "Майт" ЕООД не е отразено намалението в цената на продадения апартамент, нито връщане на суми от нея. Съдът не е съобразил, че сторно касовата бележка не отговаря по реквизити на изискванията на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/16.02.1999 г. (отм.) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, за извършване на корекция при връщане на стока, рекламация или при грешно натрупване. По съдържание същата не отговаря на изискванията за фискална касова бележка по чл. 23, ал. 2, с надпис "сторно", с подпис на МОЛ, номер, дата и час на издаването й, причината за сторно операцията и данни за клиента (Булстат, наименование, седалище и адрес) когато последния е ЕТ или ЮЛ. Според чл. 26, ал. 5 от същата наредба за сделки, документирани с данъчна фактура сторно операцията се извършва с данъчно кредитно известие, което освен задължителните реквизити по ЗДДС трябва да съдържа и двата индивидуални номера на фискалната памет и на фискалното устройство, от което е издадена данъчната фактура, по повод на която е съставен сторно документът. Видно от фактурата за плащане на част от цената на апартамента № 1537/5.10.2006 г. в нея е посочено като предмет "авансово плащане по договор", който предмет при издаден нотариален акт на 29.09.2006 г. за прехвърляне на собствеността върху апартамент в груб строеж е смислен само, ако договорената цена обхваща и извършването на довършителни работи, които още не са осъществени. Във фактурата е посочено, че плащането се извършва в брой като не е представен фискален бон за осъществено плащане на посочената сума. Съставено е данъчно кредитно известие № 1549/30.10.2006 г. за намаление на цената по фактура № 1537/5.010.2006 г. със 107 465,04 лв., без да е посочено основанието за намалението на данъчната основа по фактурата в нарушение на чл. 96, т. 3 ЗДДС (отм.). В нарушение на чл. 26, ал. 2 от цитираната по-горе Наредба е и кредитираната от съда сторно касова бележка, написана на ръка, без дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която е издаден сторно документът и причината за сторно операцията, а също така не съдържа реквизитите по чл. 23, ал. 2, т. 6 - наименование и количество на услугата, по т. 7 - обща стойност на покупката, по т. 9 - текст "фискален бон". След като не е издаден фискален бон за плащане в брой по фактурата, издаването на сторно касова бележка е лишено от основание и положеният върху нея подпис на Иванов за получател на 107 465,04 лв. не установява това обстоятелства, поради липсата на достоверност на сторно касовата бележка. Документът не е отразен в счетоводството на издателя, съставен е в нарушение на цитираните чл. 23 и 26 от наредбата и по чл. 51 ДОПК като неотговарящ на изискванията на счетоводното законодателство е следвало да бъде преценен от съда като недостоверен. Основателно е и оплакването, че не е доказано връщане на тази сума на съпрузите Иванови за неосъществени довършителни работи. При това положение законосъобразно в РА сумата 1/2 от 107 456,04 лв. не е включена в определяне на годишната облагаема основа за 2006 г. и е определен данък за довнасяне по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 4 892.08 лв. с 1963.86 лв. лихви, както и данък за довнасяне по чл. 47 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 228.19 лв. с 59.57 лв. лихви. Като не е съобразил горното и е отменил РА в частта му на определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. над данъчна основа, в размер на 22 317.50 лева и изцяло за 2007 г. ведно с лихвите върху тях, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Това означава, че при определяне на данъчната основа за облагане на ревизираното лице за 2006 г., съдът е следвало да вземе предвид всички облагаеми приходи и разходи за цялата година, а не само разликата между приходите и разходите за първите шест месеца (до м. 06.2006 г.), при които разходите превишават приходите с 44 635 лева, 1/2 от които неправилно са признати за съпругата Иванова. Като неправилно, в посочената част, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Надежда Иванова срещу РА, в частта му, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. върху данъчна основа над 22 317.50 лв. ведно с лихвите и са определени данъчни задължения по чл. 47 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с лихвите, бъде отхвърлена, като неоснователна. Поради този резултат следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените на Надежда Иванова разноски, които следва да се преизчислят поради промяната в резултата. По изложените по-горе съображения касационната жалба на Надежда Иванова срещу обжалваното решение, в отхвърлителната му част, се явява неоснователна. Съдът правилно е установил фактите и въз основа на тях законосъобразно е отказал да признае наличието към 2006 г. на заемни средства от пет физически лица, обосноваващи извършени разходи през същата година в размер на 7035 лв. и 37 600 лв. Поради това и изложените доводи за недоказаност на върнатата сума от 107 465 лв., респ. на 1/2 от нея по отношение на ревизираното лице, като негов приход за 2006 г., констатациите на приходните органи в РА относно дължимостта на начисления данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 47 от ЗДДФЛ за 2007 г. се явяват правилни. Поради това обжалваното решение в отхвърлителната му част, също като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,