Решение № 174 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2019 г.

Решение № 174 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Враца (РЗОК - Враца), против Решение № 184/22.04.2019 г. на Административен съд - Враца по адм. дело № 186/2019 г., с което по жалба на Едноличен търговец с фирма "Д-р О. Димова" е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-09-77/14.02.2019 година. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът – Едноличен търговец с фирма "Д-р О. Димова" изразява писмено становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед №РД-09-77/14.02.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Враца, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на Едноличен търговец с фирма "Д-р О. Димова", който е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, е наложена санкция - "прекратяване на договор" № 060119/2018 г. по отношение на изпълнителя на ПИМП д-р О. Димова. Пред първоинстанционния съд е установено, че с договор № 060119/9.05.2018 г. сключен между Национална здравноосигурителна каса като възложител от една страна и ЕТ "Д-р О. Димова" като изпълнител от друга страна, последният се е задължил да оказва първична извънболнична помощ (ПИМП) в полза на здравноосигурените лица съгласно приложение № 1 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, а възложителят се задължава да закупува и заплаща ПИМП съгласно НРД за МД за 2018 г., в обхвата, който е посочен в чл. 1 от него. Със Заповед №РД-09-21/9.01.2019 г. директорът на РЗОК - Враца е наредил да се извърши проверка в лечебното заведение на изпълнителя на медицинска помощ ЕТ "Д-р О. Димова", със задача - изпълнение на клаузите на НРД за медицинските дейности за 2018 г., с период на проверката от 10.01.2019 г. до 25.01.2019 година. Резултатите от проверката, която е осъществена от контролните органи по реда на чл. 72 ЗЗО, са обективирани в Протокол от дата 25.01.2019 година. От съдържанието му е видно, че в медицинското досие на ЗОЛ Г. Цекова се съхранява на хартиен носител амбулаторен лист № 001994/21.12.2018 г., от диспансерен преглед с основна диагноза I 11-9–"Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност" и с придружаващи заболявания и усложнения I 20-8–"Други видове стенокардия" и I 69. 8"Последици от други неуточнени мозъчносъдови болести", на базата на които д-р Димова е издала медицинско направление БЛ. МЗ-НЗОК № 3 с № 000479/21.12.2018 г., за консултация с лекар специалист по пакет "нервни болести". В протокола е обсъдено писменото становище, което е подадено от лекаря, който е заявил, че се касае за допусната техническа грешка, като прегледът се отнасял за друг пациент - Ц. Градинарска със сходно ЕГН. От това лице е било изискано съдействие по чл. 383 от НРД за МД за 2018 г., което е заявило, че през месец декември 2018 г. не е посещавало д-р О. Димова, както и лекар специалист "нервни болести". При тези фактически установявания е прието от органите, че лекарят е документирал дейност, която реално не е извършена. Правното основание на нарушението, посочено в протокола, е чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 133, ал. 1 НРД за МД за 2018 г. и чл. 7, т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор. Установените по-горе факти са били възприети от директора на РЗОК – Враца, който е издал заповедта, с която постановил прекратяване на договора частично, по отношение на лекаря. С обжалваното решение, след извършения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е извел въз основа на относимите доказателства, извод за нейната незаконосъобразност. В развилото се съдебно производство е установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, който съобразно чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, има право да налага предвидените на основание ЗЗО и НРД за МД за 2018 г. санкции, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но същата е материално незаконосъобразна. Изводите на съда за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК се изразяват в обстоятелството, че със заповедта по същество се прекратява изцяло договор № 060119/9.05.2018 г., което било неправилно, защото не била констатирана повторност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО. Отделно от това, директорът на РЗОК – Враца е следвало да прекрати договора с изпълнителя на първичната извънболнична помощ, в частта по отношение на неизвършената дейност/пакет по отношение на лекаря, в който смисъл е и нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. Решението е правилно. По делото не е спорно, че д-р О. Димова е осъществявала първична извънболнична помощ, като изпълнител по договора е Едноличен търговец с фирма "Д-р О. Димова", както, и че същата е отчела осъществена дейност за ЗОЛ Г. Цекова, която не е извършена реално спрямо това лице. В този смисъл правилно административният съд е изложил мотиви, че се касае за нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а" ЗЗО. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и чл. 13 ЗЗО. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В конкретната хипотеза и видно от съдържанието на чл. 1 от индивидуалния договор, едноличният търговец го е сключил не само за предоставяне на дейностите от пакета ПИМП по Наредба № 3 от 2018 г. и приложение № 9а към НРД за МД за 2018 г., но и по изброените в още шест пункта дейности. На основание чл. 99, ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. в случаите по чл. 59, ал. 11, т. 1 и 2 ЗЗО договорът с изпълнителя се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК по реда на глава двадесет и първа - "Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ". При проверка на медицинските дейности на лечебното заведение, не се спори, че установеното нарушение е за първи път. Видно от съдържанието на процесната заповед директорът на РЗОК – Враца е разпоредил прекратяване на договора спрямо изпълнителя на ПИМП д-р О. Димова, без да посочи съответния пакет или дейност, по отношение, на който се прекратява действието му. Констатираното в заповедта е в противоречие с текста на относимата материалноправна норма на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, според която при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, договорът се прекратява частично по отношение на изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет. Установеното нарушение е в хипотезата на частично прекратяване на договора, поради което е недопустимо да има за последица прекратяване на договора изцяло. Ето защо, правилно е изведен извод от административния съд за незаконосъобразно приложение на материалноправните норми на ЗЗО. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, което възлиза на 500 лева и съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.05.2019 г., приложен по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение