Решение № 12394 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Никбилд груп ЕООД, ЕИК 2041217633,представлявано от управителя Н. Я. и действащо чрез пълномощника адвокат Велинова, срещу решение 1460/28.11.2023 г., постановено по адм. дело 333/2022 г. по описа на Административен съд София област. С процесното решение е отменено решение 1040-21-57/21.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане 22674 от 04.02.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е призната настъпила трудова злополука по отношение на лицето П. С.. Изпраща преписката на административния орган за издаване на акт в едномесечен срок от влизането в сила на решението при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение и осъжда ТП на НОИ-София град за разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и да се присъдят направените деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София град не изразява становище по касационната жалба. Другият касационен ответник П. А. С., действащ чрез пълномощника адвокат Михайлов в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага същото да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С разпореждане 22674 от 04.02.2019 г., длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО не е приело за трудова злополука по реда на чл. 55, ал. 1 от КСО, станалата на 19.07.2018 г. с П. С.. С решение на Директора на ТП на НОИ София град 1040-21-57 от 21.02.2019г.разпореждането е потвърдено. За да уважи жалбата на П. С., съдът приел за формално извършеното от органа разследването на злополуката. Установена е следната фактическа обстановка: Към 19.07.2018 г. лицето работи по Трудов договор 144/06.03.2018 г. във фирма Никбилд Груп ЕООД, на длъжност Общ работник, строителство на сгради . Инцидентът е станал на 19.07.2018 г., когато лицето отишло на работа около 7.55 ч., заедно с колеги. Получили нареждания да извършват декофриране на поставен дървен кофраж. Към 11.30 ч. при един от ударите, които нанасял с чука върху козия крак , за да се отдели дървения кофраж, усетил болка в областта на дясното око, след което установил, че имам следа от ударено на долния клепач на окото, и кървене в същата област. Колегите му не установили наличието на чуждо тяло в окото и той продължил работа. Установено е по делото, че на следващия ден /20.07.2018 г./ отишъл отново на работа, като от време на време чувствал някакви леки болки в окото, които отдавал на външната травма на този ден негов колега, му дал капки за очи и С. си поставил. Отишъл на работа и на следващия ден 21.07.2018 г. В почивния му ден - неделя 22.07.2018г. обаче, започнал да чувства по- сериозни и по-постоянни болки в окото, влошило се и зрението му на това око - започнал да вижда много черни точки, поради което в понеделник 23.07.2018 г., посетил личния си лекар в Ботевград и специалист - офталмолог, ,който след прегледа го изпратила в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ АД -София, за прием по спешност в очно отделение. Установено било наличието на чуждо тяло в [заличен текст] и бил хоспитализиран в УМБАЛ Света Анна София, където му била извършена операция за изваждане на чуждото тяло. Установено било, че вследствие на травмата е получил [заличен текст], което следва да се отстрани оперативно през пролетта на 2019 г., а към настоящия момент имал [заличен текст]. През м. декември 2018 г, получил Заповед 223/09.11.2018 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с осигурителя. Съдът приел, че административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства по случая, провел превратно разследване на инцидента с участието на работодателя. Като неоснователни са приети доводите на заинтересованата страна, че жалбоподателят не е бил на работа по това време и е могъл да посети лекар, а посещението на клиника е извършено едва четири дни след инцидента. Изложени са мотиви, че неправилно административният орган приел, че тъй като С. изпълнява трудовите си задължения в периода от 19.07.2018 г. 21.07.2018 г., то травмата не възпрепятства изпълнението на служебните задължения. Съдът изложил правни изводи за неправилност на административния акт за липса на настъпила временна неработоспособност поради липсата на издаден болничен лист по Наредба за медицинската експертиза специално към датата на злополуката. Представената медицинска документация с по- късна дата четири дни след инцидента, не е основание според съда да се приеме, че инцидентът не е станал по време на работа. Съдът приел в мотивите си, че времето на настъпване на трудовата злополука е удостоверено не с болничния лист, а с обяснения на очевидци, непосредствено възприели настъпването й. Административният акт бил издаден единствено и само на данни изходящи от осигурителя, като не били обсъдени писмените обяснения на посочените от лицето свидетели очевидци, които според съда били особено важни за установяване на спорните обстоятелства. Управителят на осигурителя участвал в това разследване във всички възможни качества, като свидетел, дал писмени обяснения, издател на Служебна бележка 97/05.12.2018 г., в която е посочено, че пострадалият не е бил на работа на датата, когато е станала злополуката; член на комисията, извършила разследването на злополуката, назначена със заповед на Директора на ТП на НОИ. По основния спорен между страните въпрос съдът е приел за доказани всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието "трудова злополука" съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинено увреждане на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като страдащо от порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила (основание за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК). Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че фактите по отношение на спорния въпрос са установени категорично, т.к. приложените по делото доказателства не били обсъдени в тяхната съвкупност. Неправилни били и изводите за процесуални нарушения, допуснати от НОИ при разследване на трудовата злополука, както и необсъждане на възражението за недопустимост на жалбата. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение след като е постановил съдебния си акт без да обсъди и събере доказателства по възражението, направено от осигурителя за недопустимост на жалбата. Единственият правен извод за допустимост на жалбата направен от съда се изразява в това, че жалбата е подадена на 01.03.2019г. до ТП на НОИ София град и незнайно защо е постъпила в ТП на НОИ-София град на 21.03.22 г., от надлежна страна и е процесуално допустима. По делото е приложен пощенски плик адресират от П. С. до ТП на НОИ София град, без данни какво е съдържанието на този плик. Липсват данни и по въпроса какво е движението на пощенската пратки, като отговорът на Български пощи ЕАД за липса на съхранена информация по случая очевидно е задоволил съда да приеме, че жалбата е подадена в срок. Съдът не е изследвал въпроса защо една жалба подадена на 01.03.2019г. е заведена в деловодната система на НОИ три години по-късно на 21.03.2022г.. Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, Решение 1040-21-57 от 21.02.2019г. ,с което е потвърдено разпореждане за липса на трудова злополука, е съобщено на С. на 26.02.2019г. Административният орган е следвало да бъде задължен да изясни това забавяне на какво се дължи. Съдът е обсъдил писмени доказателства представени поделото и изложил аргументи по оборване на тяхната достоверност със свидетелски показания, без да бъдат оспорени по надлежния ред и без да е открито производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК. В случая представената от работодателя Служебна бележка 97/05.12.2018 г., в която е посочено, че пострадалият не е бил на работа на датата, когато е станала злополуката е обсъдена в съдебното решение и съдът сам е оборил нейната достоверност в нарушение на съдопроизводствените правила визирани в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Подобен е и случаят с представените от работодателя копия от инструктивна книга, видно от която на дата 19.07.2018г. С. се фигурира сред лицата, на които е извършен инструктаж. Съдът не е дал вяра на това доказателство, без то да е оспорено от жалбоподателя в момента на неговото представяне,/чл.193 ГПК/, както и служебно не е изискал допълнителни доказателства, които потвърждават достоверността му. Неправилни са и изводите на съда за допуснати процесуални нарушения в процедурата по разследване на трудовата злополука с оглед участието в комисията по установяването и на представител на работодателя. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като членове на комисията се включват: представители на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", по един представител на работодателя и на работещите от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай". Цитираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано възприетата фактическа обстановка са довели до произнасяне с решение преди разясняване на спора от фактическа страна. Делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства, което е пречка касационната инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. В обжалваното решение не се съдържат мотиви по всички съществени възражения, направени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Съдът е формирал правен извод, представляващ предположение, че характерът на злополуката е трудов, както и установеното 4дни след инцидента влошаване на здравословното състояние на лицето е в пряка причинна връзка с този инцидент, без да е взето компетентно мнение от специалист чрез съдебно медицинска експертиза. В този контекст се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво съдът приема за установено относно фактическа страна, като посочи доказателствата, от които извежда установената фактическа обстановка. Когато по делото са събрани противоречиви по своето естество доказателства, съдът следва да посочи, кои от тях възприема и кои отхвърля, както и да обоснове причините за тези изводи. В мотивите на съдебния акт следва преценката на доказателствата да бъде обвързана с приложимата материално правна разпоредба. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл по всички заявени от страните доводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на П. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ София град. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Не на последно място съдът следва по категоричен начин да изясни и въпросът с допустимостта на жалбата, постъпила чрез административния орган до съда 3 години по-късно, след редовно уведомяване на лицето за постановения административен акт. При този изход на спора, макар страните да са направили своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за съдебното производство, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,