Решение № 9421 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8572/2010 г.
ВАСV отделение27.06.2011 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОБЯВЯВА нищожността на заповед № РД-26-702/22.06.2010 г. на министъра на отбраната. ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на Красимира Андонова Пейчева, с ЕГН **********, от гр. Гоце Делчев направените деловодни разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 9421 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8572/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Красимира Антонова Пейчева от гр. Гоце Делчев против заповед № РД-26-702/02.06.2010 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателката е била държавен служител, като е заемала длъжността "младши експерт" в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване - Гоце Делчев", отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция София в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. С чл. 2 от ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на министерството на отбраната се установява, че от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" с предвидени 8 щатни бройки. Жалбоподателката твърди, че дейността, която е осъществявала по длъжностна характеристика е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и заеманата от него длъжност е продължила да съществува като в сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен". Административният орган не е ангажирал доказателства, че новосъздадения отдел "Социална политика" в дирекция "Управление на човешките ресурси" на министерството на отбраната е поел дейността, правата и задълженията на сектора, ръководен от жалбоподателката съгласно на чл. 2, ал. 3 на Постановление № 54 на МС от 01.04.2010 г. От приетата по делото експертиза се установява, че длъжността, заемана от Пейчева след 25.05.20101 г. преминава като система от функции, задължения и дейности в Изпълнителна агенция "Военни и военно-почивно дело", като утвърдената численост на персонала за ВК Гоце Делчев към тази дата е 4 щатни бройки - 1 за "главен специалист" и 3 за "изпълнител администратор". Според вещото лице има съвпадение между функциите, задълженията и изискванията на заеманата от жалбодателката длъжност и тези на длъжността "главен специалист" във Военен клуб Гоце Делчев. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. От фактът, че в длъжностното разписание на министерството на отбраната в сила от 25.05.2010 г. в дирекция "Управление на човешките ресурси" е създаден отдел "Социална политика" не следва извод, че дейността изпълнявана от Пейчева е преминала в тази дирекция. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че дейността на сектора, в който е заемал длъжност жалбоподателката е преминала към преобразуваната агенция, поради което служебното му правоотношение е преминало по реда на чл. 87а от ЗДСл към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея в това число и с жалбоподателката. С оглед на изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. Предвид изхода на делото следва министерство на отбраната да бъде осъдено да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски в размер на 450 лв. представляващи хонорара за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2