Решение № 6759 от 22.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов от [населено място], обл. Видин, чрез представител по пълномощие адв. И. Венкова от Адвокатска колегия Видин против Решение 12/08.02.2023 год., постановено по административно дело 5/2023 год. по описа на Административен съд Видин. В касационната жалба е заявено твърдение, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тези доводи е заявено, че в случая жалбоподателя е заявил искане за продължаване на срока на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, докато административния орган е постановил отказ за издаване на ново, първоначално разрешително. С оглед на това е формиран извод, че така постановения отказ е необоснован, доколкото не се иска издаване на ново разрешение, а продължаване срока на вече издадено такова. По отношение твърдението за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в касационната жалба се твърди, че в административната преписка е налична докладна записка от мл.ПИ КОС А. Александров с дата 21.09.2022 год., в което е изразено становище за основателност на искането за издаване на разрешение. Върху същата докладна записка е поставена ръкописна резолюция от И. Дончев с текст: Не съм съгласен и дата 21.09.2022 год. Именно по отношение на тази резолюция се твърди, че съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото липсва яснота на каква длъжност е лицето Дончев, нито са посочени мотиви, относно неговото несъгласие. Твърди се, че по тези съображения на жалбоподателя, първоинстанционният административен съд не е изложил конкретни мотиви, поради което постановеното съдебно решение се явява необосновано. В съответствие с тези доводи е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото на друг състав от същия съд, който да даде отговор на всички доводи, обективирани в сезиращата жалба. По делото е постъпила писмена защита от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител адв. Венкова, в която е заявено че се поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като отново е заявено искане за отмяна на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът Началникът на РУ Видин при ОДМВР Видин, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Т. Тошев представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е образувано по повод жалба от С. Иванов срещу Отказ с рег. 1786з-291/04.10.2022 год. на началник на Районно управление Видин при ОДМВР Видин, с който, на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на С. Иванов от [населено място], обл. Видин. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Установено е, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в съответствие с относимите материалноправни норми. При формирането на този правен извод, съдът се е позовал на посочената от жалбоподателя причина за исканото разрешително, а именно нуждата от самоохрана. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел недоказаност на необходимостта от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя. В съответствие с този извод, съдът е приел, за законосъобразен постановения отказ, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна и е присъдил в полза на административния орган разноски в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, доколкото същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция, която по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане. Видно от оспорената заповед, административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Така формираните изводи съответстват на законовите разпоредби, доколкото в случая липсва елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Настоящият касационен състав приема за несъстоятелно възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като се притеснява за личния си живот и здраве, предвид обстоятелството, че стопанисва около 200 декара земя и животни, от които продава различни стоки, собствено производство, във връзка с която дейност, често е обект на заплахи и закани, насочени лично срещу него или срещу членовете на семейството му от конкурентни фирми или от уволнени служители. На първо място, така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Обосновани се явяват и доводите на административния съд, че по отношение на тези твърдения, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене. Липсват каквито и да са доказателства, че по отношение на твърдяните от заявителя заплахи или закани, същия е подавал жалби или сигнали пред надлежните правоохранителни органи с цел предприемане на законоустановени действия за преустановяване на тези противоправни действия. Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Твърдението на С. Иванов, че оръжието му е необходимо за охрана, по повод отправени закани или заплахи, не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана. Позоваването на мотив за осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на молителя. Без опора в доказателствения материал е обективираното в касационната жалба твърдение за необоснованост на административния акт, доколкото лицето е заявило искане за подновяване/продължаване на срока на вече издадено разрешение, докато административният орган е постановил отказ за издаване (първоначално) на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Така заявеното твърдение не кореспондира с приложеното на л. 16 от първоинстанционното дело заявление, подадено от С. Иванов, в което фигурира текста: Заявявам Ви, че желая да ми бъде издадено/и/ разрешение/я/ за: носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Видно от текста на цитираното заявление, в същото липсва формулирано искане за продължаване/подновяване на вече издадено разрешение, в какъвто смисъл са заявените в касационната жалба възражения. Несъстоятелно е и твърдението за наличие на допуснато в хода на административното производство съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като върху една от докладните записки, съставляваща част от административната преписка има поставена резолюция с текст Иво Данчев. Не съм съгласен и дата 21.09. В случая, оспореният административен акт отказ е постановен от материално компетентен орган по смисъла на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ К. Тренчев началник на РУ Видин. В жалбата липсва твърдение, а и основание за такова, че при постановяване на отказа, административният орган е бил повлиян по какъвто и да е начин от цитираната резолюция, доколкото в административния акт са изложени конкретни и обстойни фактически основания и мотиви, въз основа на които е приета липсата на основателни причини за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие. Липсват обективни данни, въз основа на които да се обоснове извод, че така поставената резолюция е повлияла върху крайния административен акт, поради което не е налице заявеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от страна на заявителя не са ангажираните писмени или гласни доказателства, които да обосноват и докажат заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на Началника на РУ - Видин е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на ОДМВР - Видин следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,