Решение № 337 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 799/2010 г.

Решение № 337 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 799/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба на Станимир Кръстев Станчев от гр. Русе срещу Заповед № К-7557/23.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 246, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Велев се поддържа незаконосъобразност на заповедта за уволнение. По-конкретно жалбоподателят оспорва от фактическа страна, че на 10.02.2009 г. около 22,30 ч. в гр. Русе е предизвикал ПТП при управление на л. а. "Рено Клио" и е напуснал произшествието, както и това, че е отказал да изпълни разпореждане на орган от ПП-КАТ за установяване обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Също така поддържа, че заповедта не е мотивирана, както и че извършената в хода на дисциплинарното производство служебна проверка е проведена при съществено нарушение на законоустановените правила. Моли заповедта да се отмени и претендира съдебни разноски. Ответникът - Министър на вътрешните работи чрез юриск. Цонева и Петкова оспорват жалбата като неоснователна по подробно изложени в хода по същество съображения. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на посоченото по-горе правно основание е наложено дисциплинарно уволнение за това, че жалбоподателят на 10.02.2009 г. около 22.30 ч. в гр. Русе при управление на л. а. "Рено Клио" е предизвикал ПТП и в нарушение на т. 7 и 17 б. в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с министерска заповед № Iз-2013/08.11.2006 г. след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество е напуснал местопроизшествието и след като е бил открит у дома му е отказал да изпълни разпореждането на компетентен орган на ПП-КАТ за установяване управлението на МПС след употреба на алкохол. Деянието на жалбоподателя е определено от административния орган като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижът на службата - станало е достояние на други служби на МВР и на местната общественост. Административният орган е приел за установено деянието въз основа на проведено дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка рег. № 22853/19.08.2009 г. на ОДВР Русе и приетите писмени обяснения на служителя Станчев-разузнавач V степен към отдел "Противодействие на престъпността" при Областна дирекция Русе-категория Г-II степен. Оспорената заповед е законосъобразна. Жалбоподателят на първо място оспорва да е извършил визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина - твърди, че на посочената дата не е предизвикал ПТП, както и че не е получавал разпореждане от КАТ за извършването му на проверка за установяване обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, което той е отказал да изпълни. За това си твърдение се позовава на обясненията на свой познат - Ивайло Тошев, разпитан и като свидетел по делото пред състава на ВАС в съдебното заседание на 18.10.2010 г., който е заявил, че поддържа обяснението си дадено на 11.03.2009 г., но не поддържа това, че жалбоподателят е употребил алкохол, когато той /свидетелят/ му е бил на гости. Това твърдение на жалбоподателя е неоснователно и не намира опора в доказателствата по делото - писмените обяснения на свидетелите на инцидента Н. Ковачев, Н. Стоянов и Пламена Илиева /л. 19, 20 и 21/ категорично установяват случилото се на 10.20.2009 г., както и това, че двамата-водачът-жалбоподател и свидетелят Тошев са видимо употребили алкохол. От разпита пък пред съда на св. Георги Йорданов Игнатов също категорично се установява визираната в заповедта фактическа обстановка, а именно, че "през м. февруари 2009 г. вечерта Станчев е имал съприкосновение с автомобил на гражданин-ф. л., за който инцидент този свидетел бил уведомен в качеството му тогава на зам. директор на ОД на МВР Русе. Той отишъл с личния си автомобил пред дома на жалбоподателя, където вече били началникът на икономическа полиция, началник група и началник КАТ, като жалбоподателят Станчев първоначално отказал да слезе долу и да бъде изпробван за употреба алкохол, но след идването на св. Игнатов жалбоподателят слязъл долу". Свидетелят разпоредил на колегите си да се състави акт и да бъде издаден талон за кръвна проба, както му е редът, като впечатленията му били, че както Станчев, така и свидетелят /Тошев/ са употребили алкохол. Самият този свидетел Тошев казал тогава на св. Игнатов, че са пили ракия със Станчев. Свидетелят Игнатов ръководил тогава тази проверка, а от 15.05.2009 г. се пенсионирал и проверката била възложена на негов колега. В талона за медицинско изследване за употреба на алкохол-л. 82 от делото водачът на МПС - Станимир Станчев е записал "отказва" да се яви на медицинското изследване. Следователно, жалбоподателят не е изпълнил /отказал/ разпореждане на компетентните органи - ПП - КАТ за изследване за употреба на алкохол при управлението на личното си МПС на датата на инцидента. Инцидентът станал достояние на свидетелите, а също така бил отразен в средствата за масово осведомяване - приложено ксерокопие от страница на местен вестник - л. 24 от делото - със заглавие "Наказват полицай за катастрофа и заплахи". Следва да се посочи, че в писмените обяснения от 11.03.2009 г. на Ивайло Тошев /л. 30/ се установява същата фактическа обстановка по инцидента, с уговорката като разпитан вече пред съда свидетел, че не поддържа, че Станчев е употребил алкохол, защото Игнатов му наредил "да напише това, което трябва". Съдът не кредитира показанията на свидетеля Тошев в тази им част, защото явно те не кореспондират на цялостния доказателствен материал по делото. В жалбата се поддържа също, че обжалваната заповед не е мотивирана, както и че извършената в хода на дисциплинарното производство служебна проверка е проведена при съществено нарушение на законоустановените правила. За конкретния случай неоснователно е както първото възражение, така и второто. В заповедта ясно са посочени конкретните етични правила на поведение на служителя в МВР, които са нарушени и с които е уронен престижът на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител в МВР представлява, каквото поведение за конкретния случай безспорно е установено от административния орган, мотивирал фактически и правно оспорената заповед. Не се потвърждава и второто възражение - за допуснато съществено нарушение на законоустановените правила при извършената в хода на административното производство служебна проверка. От доказателствата по делото безспорно се установява, че заповедта е издадена в съответствие с императивната разпоредба на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и е изпълнена административната процедура по същия правилник. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство е участвал в производството на основание чл. 230 ППЗМВР, видно от представените писмени обяснения с рег. № 22753/18.08.2009 г. до дисциплинарно разследващия орган, определен със Заповед № К-831/20.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи. От приложената обобщена справка рег. № 22853/19.08.2009 г. относно образуваното със заповед № К-831/20.02.2009 г. дисциплинарно производство срещу държавния служител Станимир Станчев-разузнавач V степен в група "Престъпления" към сектор "Икономическа полиция" при отдел ПП на ОД на МВР Русе се установява, че дисциплинарно разследващият орган, въз основа на извършеното разследване е приел за установено, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина - на 10.02.2009 г. около 23 ч. в гр. Русе, управлявайки личен автомобил е предизвикал ПТП, след което е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство или чрез лабораторни изследвания на кръвта. С обобщената справка служителят се е запознал срещу подпис на 19.08.2009 г. в 16,30 ч. При тези установени и безспорни обстоятелства по административния спор, съдът намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което императивно се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" за случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основание по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР, Върховният административен съд - трето отделение,