Решение № 7994 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 162/2020 г.

Решение № 7994 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 162/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на В. Ангелова, подадена чрез пълномощник – адвокат И. Димитрова, против Решение № 5381/14.08.2019 г., постановено по административно дело № 3442/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № 20-6709/04.02.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, за изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти за имот с идентификатор 68134.904.2418. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право. Твърди се, че електроразпределителното дружество е собственик само на трафопоста, находящ се в поземления имот, представляващ отделен обект в кадастъра, но не и не земята. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Димитрова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. От страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител е постъпил писмено отговор, с който се оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Със заявлението, сезирало административния орган е било поискано от страна на В. Ангелова да се измени кадастралния регистър относно поземлен имот с идентификатор 68134.904.2418, относно неправилно вписан собственик на имота. За този имот в кадастралния регистър като собственици са вписани както В. Ангелова въз основа на нотариално завещание от 03.11.2015 г., така също и "Електроразпределение – Столично" ЕАД, чийто правоприемник е "ЧЕЗ Разпределение България" АД, въз основа на Акт за частна държавна собственост № 04278/23.12.2004 г. за площ от 72 кв. м. от правото на собственост. За да постанови процесния отказ, с който е отказал да измени кадастралния регистър, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, след като е приел, че се касае за спор за материално право. Верен е изводът на съда за материална законосъобразност на постановения отказ. В съдебното производство са събрани доказателства, които действително обосновават наличието на спор за материално право относно собствеността на земята в поземлен имот с идентификатор 68134.904.2418, като всеки от вписаните в кадастъра собственици представя противопоставим документ за собственост. Жалбоподателката твърди, че е собственик на целия имот, докато енергоразпределителното дружество твърди, че е собственик на 72 кв. м. идеални части от имота. Приложима е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съгласно която когато непълнотата или грешката в кадастъра е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на гражданския спор по съдебен ред. Именно този спор се явява преюдициален спрямо инициираното административното производство, поради което законосъобразно е отказано изменение в кадастралния регистър. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,