Решение № 5838 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2008 г.

Решение № 5838 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Национална спортна академия "Васил Левски" - София срещу решение № II-6/08.02.08 г. по адм. д. № 1340/06 г. по описа на Бургаския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Илия Иванов Деевски, Румяна Иванова Деевска, Вяра Кирилова Георгиева, Нели Теоклиева Бояджиева, Агатоника Николова Коларова, Матьо Николов Бояджиев, Горица Костадинова Бояджиева, Матю Щерев Бояджиев и Величка Щерева Харизанова чрез адв. Маринчев, редовно упълномощен, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответниците Богдан Желев Богданов, Радка Желева Димитрова и Мария Христова Тончева, представлявани от адв. Кънева, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Атанас Стоянов Рапов, София Стоянова Чернева, Веселин Преславов Маринов, Тодор Георгиев Ангелов, Нестор Иванов Тулев, Лиляна Иванова Тулева и Тодорка Иванова Тулева-Попова в писмена защита, изготвена от пълномощника им, адв. Статев, излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Матю Теоклиев Бояджиев, Милена Георгиева Ангелова, Дорина Преславова Великова, Марина Желева Сагаева и община Несебър не са взели становище. Ответникът, Агенция по геодезия картография и кадастър чрез процесуалния си представител, юрк. Енчев поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на преценка за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РДI18-46/108.06 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра (сега Агенция по геодезия, картография и кадастър) с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас. Въз основа на фактическите твърдения в жалбата незаконосъобразността на оспорената заповед е претендирана на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗКИР. Легитимиран с актове за държавна собственост №№ 382 и 383 от 20.01.1974 г. като ползувател на поземлените имоти, посочени в тях, оспорващият е поддържал, че същите имоти без основание са вписани в кадастралния регистър като собственост на община- Несебър и физически лица. С постановеното по делото решение, въз основа на данните по административната преписка и събраните в съдебната фаза писмени доказателства, вкл. неоспорено и прието по надлежния ред писмено заключение на съдебно техническа експертиза, окръжният съд е отхвърлил жалбата с решаващия извод, че оспорващият не се е легитимирал като собственик на процесния терен, предоставен от държавата на ВИФ "Г. Димитров" за студентска спортна база. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗКИР границите на поземлените имоти се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 , удостоверяващи правата на собственост върху имота. Представените актове за държавна собственост съдържат записване за актуван сграден фонд, предвид което изводът за неоснователност на оспорването е обоснован и в унисон с материалния закон. Висящите съдебни спорове за собственост не променят този извод, като следва да се има предвид, че успешното им провеждане би дало основание на касационния жалбоподател да инициира процедура по чл. 53 ЗКИР. С оглед възражението на част от ответниците по касационната жалба за недопустимост на решението съдът извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, при която констатира, че това възражение е неоснователно. От констатациите на назначената по делото съдебно техническа експертиза и приложената на л. 191 скица е установено по категоричен начин, че м. "Акротирия" като част от землището на гр. Несебър се намира в обхвата на оспорената заповед, предвид което съдебноадминистративното производство се явява надлежо (по допустимо оспорване) учредено и постановеното в това производство, подложено на касационна проверка решение не носи порока, визиран в чл. 209, т. 2 АПК. По изложените мотиви оспореното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на адв. Маринчев за разноски се явяват основателна и следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 350 лв, която сума се присъди в полза на упълномощилите го лица. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение