Решение № 3896 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Русе чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 158/5.06.2023г. на Административен съд Русе по адм. дело 194/2023г. С него се отменя Решение 2153 17-41 от 29.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ Русе, с което е отхвърлена жалба на А. Абдилев против разпореждане 2/протокол N01025 от 19.01.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе в частта, относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Алиев. Със същото решение е върната преписката на органа за ново произнасяне. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа съображения по съществото на спора, поддържани и пред административния съд, вече като касационни основания. Ответникът, А. Абдилев поддържа доводи за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Абдилев против Решение 2153-17-41 от 29.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ Русе. С него се потвърждава разпореждане относно началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателят счита, че датата не следва да е 2.11.2022г. а 20.10.2020г. във връзка с експертно решение на НЕЛК 0448/25.02.2021г., по повод подадено заявление за възстановяване на пенсията от 15.07.2021г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Установил редица издадени актове на ТЕЛК и НЕЛК относно неработоспособността и при преценката относно инвалидността на жалбоподателя приел, че правното основание за получаване на пенсия за инвалидност е загубата на работоспособност в размер на 50 и повече от 50 процента, а не самото експертно решение, което е удостоверителен документ. Решението е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 97, ал. КСО определя началната дата на възстановяване на прекратена пенсия. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена в случая, поради установяване на трайно намалена работоспособност/ТНР/ от 46% с експертно решение на ТЕЛК, на основание чл. 96, ал.1, т. 4 КСО. Основанието за отпускането й е била установена ТРН от 50 и повече процента, установени с решение та ТЕЛК. В настоящият случая се установява с решения на ТЕЛК и НЕЛК намаляване на този процент и впоследствие повишаването му до 100 процента с новоустановено заболяване в процес на издаване на решение на ТЕЛК за преосвидетелстване. Спорен е въпросът в настоящият случай за началната дата на възстановяване на отпусната пенсия и кога възниква основанието за това в хипотезата на чл. 97, ал. 2 КСО. Съдът е приел, че ТНР е обективно състояние и то е основанието за възстановяване на пенсията, но този обективен факт обаче се превръща в юридически факт когато бъде установен от органите на медицинската експертиза, в случаят това е решението на ТЕЛК/НЕЛК. С това решение се установява начална дата и процент ТНР, с който процент се свързват правните последици за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Практиката на ТЕЛК и НЕЛК е да се постановяват решения, установяващи ТНР в проценти, с определяне на срок за в бъдеще или пожизнено, като се посочва начална дата на инвалидност. Това е стандартно установяване на ТНР, когато се посочва такава за първи път с решение на медицинската експертиза. Когато през периода преди постановяване на решение на ТЕЛК/НЕЛК има други решения с установена ТНР в различни проценти в различни периоди, не се посочва процентът ТНР как се е променял до постановяване на решението. Посочва се процент ТНР, установен с предишното решение на ТЕЛК, като се определя нов процент ТНР, считано от издаване на решението на ТЕЛК, след влизането му в сила. Ето защо, въпросът дали има промяна в здравословното състояние в периода между две решения на ТЕЛК се разбира с влязлото в сила решение на ТЕЛК, но считано от датата на постановяването му. При това положение промяната в ТНР, без да е установена в решението на ТЕЛК преди датата на постановяването му е въпрос, който не намира отговор в решенията на ТЕЛК, този период не се обжалва от освидетелстваните лица, за които правните последици произтичат само от установеното в решението. В настоящият случай обаче е налице решение, в мотивите на което е посочено, че междувременно, през м. 08.2020г. след [заличен текст], посочват се доказателствата за това в мотивите на решение на НЕЛК 1981 от зас. 208 от 12.11.2021г., като се посочва по нататък в мотивите, че това определя 100 процент на ТНР от м. 10.2020г. до 1.10.2022г. във връзка с това установено влошено здравословно състояние доказано през м. 8. 2020г. следва да се постанови отделно решение като се произнесе за всички заболявания. С това решение се отменя решение на ТЕЛК и се връща за ново произнасяне. Това решение е посочено само за пример, че в решенията на ТЕЛК/НЕЛК и в това конкретно е посочено състояние до експертизата в ТЕЛК 46% ТНР, но не и настъпила промяна между постановяване на решението на ТЕЛК. В приложените решения на ТЕЛК по делото се посочва дата на инвалидизация през 1984г. и никъде не се сочи друга дата на по тежка/респективно полека инвалидизация, когато е настъпило влошаване на здравословното състояние, определило 100%ТНР, а това е моментът през месец август 2020г. Поради това се споделят мотивите на съда, че ТНР е обективно състояние, което в мотивите на решение на ТЕЛК/НЕЛК се посочва, но не се отразява, кога е настъпила преди датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. Тази практика поставя в освидетелстваните лица в зависимост от констатациите на медицинската експертиза, които, както се посочи са противоречиви. Независимо от посочването в решението на ТЕЛК, че забавянето не е по вина на освидетелстваното лице, в него не се отразява с валидните правни последици кога е възникнало заболяването, влошаването на здравословното състоянието, довело до ТНР 100%. В настоящият случай посочването на дата на инвалидизиране през 1984г. има за последици непрекъснато състояние на ТНР, което следва да се вземе предвид от административния орган при постановяване на решението в съответствие със закона и се съобрази искането на А. Абдилев, както и актовете на медицинската експертиза. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение