Решение № 1455 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2015 г.

Решение № 1455 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Гълъбово срещу решение № 130 от 06.07.2015 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 136/2015 г. С него се отменя по жалба на Бояна Вълчанова Бонева от гр. Гълъбово заповед № 205 от 20.03.2015 г. на директора на ДСП гр. Гълъбово и върната преписката на органа за решаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Изразяват се в нарушение на чл. 8д, чл. 24б, ал. 4 и § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ППЗСПД и чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Ответникът, Бояна Вълчанова Бонева не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържат се доводи за нарушение на цитираните в касационната жалба материални норми съгласно които и доказателствата по делото обжалваното решение е неправилно. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството е образувано пред административния съд по жалба на Бояна Вълчанова Бонева от гр. Гълъбово чрез адвокат Диана Колева от АК Стара Загора против заповед № 205/20.03.2015 г. на директора на дирекция Социално подпомагане гр. Гълъбово. С тази заповед е отпусната на Бояна Вълчанова Бонева месечна помощ като майка на детето Валентин Кирилов Илиев парична сума по която не се спори и която да се изплаща от 01.02.2015 г. до 28.02.2017 г. По делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК от 16.02.2015 г. детето е преосвидетелствано с отбелязване на състояние до експертизата 44% и с оценка на работоспособността от експертизата 68% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок от две години и посочване на дата на инвалидизирането 12.09.2005 г. Молбата декларация е подадена на 09.03.2015 г. Спорен е въпросът за периода на отпусната помощ като жалбоподателката счита, че това е периода от 12.06.2012 г. до 15.01.2015 г. а не както е посочен в заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта поради нарушение на приложимите материални норми на ЗСПД и правилника за приложението му. Решение е неправилно вследствие нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗСПД право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18 годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по късно от 20 г. възраст имат родителите. Според § 1, т. 2 ПЗР на ППЗСПД дете с трайни увреждания е дете на възраст до 16 г. с определен 50 и над 50% вид и степен на увреждане или дете на възраст от 16 г. до 20 г. с определена 50 и над 50 % степен на ТНР. Степента на увреждане се определя въз основа на медицинска експертиза съдържанието на която според чл. 61 НМЕ включва определянето на степента на увреждането, срока на инвалидността, началото на инвалидността и др. Това решение на ТЕЛК е задължително съгласно чл. 113 от ЗЗ за всички лица и органи в страната. Това решение се представя пред административния орган - директора на дирекция социално подпомагане по постоянен адрес като приложение на заявлението/молба - декларация/ по образец за отпускане на помощта съгласно чл. 24а от ППЗСПД. Това решение се прилага и към документите по молбата за възстановяване на помощта след преосвидетелстване от ТЕЛК когато тази помощ е била прекратено поради ниския процент на степен на увреждане. Настоящият случай е в хипотезата когато предишното преосвидетелстване е било с 44% ТНР поради което не са били налице предпоставките за отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД. Това право възниква отново с представеното решение с което се определя 68 % вид и степен на увреждане. В този случай съгласно чл. 24, б, ал. 4 ППЗСПД месечната добавка се отпуска от първо число на месеца през който е отпаднало основанието за получаването й. В случая решението на ТЕЛК е постановено на 16.02.2015 г. и помощта е отпусната считано от 01.02.2015 г. за срока на решението на ТЕЛК - 2 г. При тези установени факти и законови разпоредби не се установява нарушение при издаване на обжалваната заповед съставляващи основания за отмяната й като незаконосъобразна а решението на съда като неправилно следва да бъде отменено. Не се споделят мотивите, че след като посочена началната дата на инвалидизирането само това е определящия факт за правото на месечната помощ за деца. Освен този факт е от значение като материална предпоставка и степента на това увреждане изразена в проценти, които се определят от специализиран орган на медицинската експертиза. Тези предпоставки в чл. 8д, ал. 1 ЗСПД и в § 1, т. 2 от ДР на ППЗСПД са законово определени и проверката от административния орган за наличието им е извършена в съответствие със закона. Целта на закона не е нарушена тъй като законно предоставената възможнст за получаване на семейни помощи за деца е поставена в зависимост от тези материални предпоставки. Предходното решение на ТЕЛК не е било обжалвано и влязло в сила и също е задължително за органите и организациите имащи отношение към прилагането му за срока на действието му. Воден от горното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора с което се отхвърли жалбата като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, ВАС шесто отделение