Решение № 15677 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2019 г.
ВАСIV отделение19.11.2019 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 150/2018 г. на Административен съд Видин. ОСЪЖДА "Деметра 91" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Връшка чука" № 2, ЕИК 201381606, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Деметра 91" ЕООД за присъждане на разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15677 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Деметра 91" ЕООД, гр. Видин, представлявано от управителя М. Милчев и процесуален представител адвокат Д. Милчев. Жалбата е срещу решение № 2 от 11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 150 по описа за 2018 г. на Административен съд Видин. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо /УП/ изх. № 02-050-2600/476 от 3.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФЗ). С жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за ново произнасяне на органа. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Йорданова, с отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е било образувано по жалба на "Деметра 91" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 02 - 050 - 2600/476 от 3.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София. С него на "Деметра 91" ЕООД е отказано изцяло финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и частично такова по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда–зелени директни плащания /ЗДП/, както и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 14511,36 лв. С обжалваното решение № 2 от 11.01.2019 г. по адм. дело № 150/2018 г. по описа на АС – Видин, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Деметра 91" ЕООД против уведомителното писмо и е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - София сумата от 350 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е също, че по заявлението на жалбоподателя са извършени задължителните административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в резултат на които са установени основания за отказ за подпомагане на заявени площи по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Съдът е приложил разпоредбите на ЗПЗП и е приел, че площите не отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Съобразил е в тази връзка и ТР № 8/11.12.2015 г. на ВАС, според което при условията на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност. Тя няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства и указаната доказателствена тежест на жалбоподателя, следва да се приеме, че по отношение на него заповедта, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", е влязла в сила. А от назначената по делото експертиза се установявало, че изключените за подпомагане площи не са включени в одобрения слой като административният орган е работил по същия. Съдът се е позовал на чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. и е приел, че законосъобразно от административния орган не са оторизирани суми за подпомагане по СЕПП и е наложена санкция в размер на наддекларирането. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че административния орган е следвало да извърши проверка на място и да състави контролен доклад. На това възражение съдът е дал подробен отговор въз основа на събраните по делото доказателства. По заявлението на жалбоподателя са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. Установеното от административния орган е потвърдено и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Двадесет и осем от описаните в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед №РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, допустим слой. Както правилно е приел и съда, проверката по заявлението на жалбоподателя е извършена съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Според тази разпоредба Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по заявленията за подпомагане. Съобразно това ДФЗ - РА е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел проверка изпълнени ли са условията за допустимостта на подпомагането. Размерът на недопустимата площ е определен имено въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. От друга страна, обосновано и в съответствие с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран слой, ДФЗ процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза установява, че в настоящия случай ДФЗ правилно е приложил окончателния специализиран слой. Както и правилно е определен размерът на санкцията по СЕПП, а именно - тъй като наддекларираната площ спрямо установената площ за подпомагане в процентно отношение надхвърля 50 %, не се изплаща субсидия за годината, а санкцията за бъдещ период е сума, която отговаря на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на Регламент № 1122/2009 г., тъй като той е отменен с Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че дружеството е било лишено от правото да обжалва заповед №РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 166, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 /изм., в относимата му редакция/, всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните одобрява със заповед проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", която се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), чрез съответните Областни дирекции "Земеделие", завършваща със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16 г, ал. 4 от Наредбата, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Заповедта се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавен фонд "Земеделие". В настоящия случай, е установено че касационният жалбоподател не е подавал възражения относно обхвата на специализирания слой в определения за това срок, като при това положение, както и при липса на каквито и да било ангажирани доказателства за причините за необжалване на заповедта, при изрично разпределена доказателствена тежест, съдът правилно е приел, че заповедта е влязла в сила по отношение на дружеството. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова касатора "Деметра 91" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 150 лв. за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,