Решение № 10743 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез пълномощника юрк. И. Велева, срещу Решение 7973/22.12.2022 г., постановено по адм. дело 5624/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Е. Карамфилова е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/4127#1 от 25.06.2020 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради нередовно уведомяване на адресата. Отделно счита, че първоинстанционната жалба е недопустима, което обуславя недопустимост на съдебното решение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. Карамфилова, чрез пълномощника адв. Момчилов, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 01-6500/4127#1 от 25.06.2020 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който по отношение на Е. Карамфилова е установено публично държавно вземане в размер на 7 719,44 лв., представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/03.04.2008 г. Като фактическо основание за издаване на АУПДВ органът е посочил, че Карамфилова не е подала заявление за подпомагане за 2015 г., което налага изключване на бенефициента от подпомагане по мярката и възстановяване на част от получените до момента плащания. В акта е посочено, че бенефициентът е уведомен за откриване на административното производство по издаване на АУПДВ с писмо с изх. 01-6500/4127/09.07.2019 г. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Установено е, че уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, съгласно обратна разписка (л. 29), е връчено на 30.07.2019 г. на лицето И. Манчев. АУПДВ е връчен на П. Ангелов на 16.07.2020 г. според обратна разписка (л. 32). Въз основа на тези фактически установявания и при съобразяване с мотивите, дадени с Определение 3567/13.04.2022 г., постановено по адм. дело 3188/2022 г. по описа на ВАС, е прието, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда липсват доказателства относно представителната власт на двете лица, на които органът е връчвал актове в хода на административното производство, поради което актът е издаден при неспазване на задължението за уведомяване, предвидено в чл. 26, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По възраженията на касатора във връзка с допустимостта на първоинстанционното решение настоящият състав не счита за нужно да се произнася, доколкото по процесния случай има влязло в сила Определение 3567/13.04.2022 г., постановено по адм. дело 3188/2022 г. по описа на ВАС, чиито мотиви са съобразени от административния съд. По съществото на спора правилен е изводът на решаващия съд, че АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като лицето не е уведомено за започване на производството по издаване на акта, нито същият му е връчен, което го е лишило от възможност да участва и да представя доказателства, т.е. от каквато и да е защита. Административното производство по издаване на АУПДВ е започнало с издаване на писмо по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. 01-6500/4127/09.07.2019 г. Съгласно действащата към момента на издаване на писмото разпоредба на чл. 26, ал. 2 от АПК (ред. към ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила до 09.10.2019 г.) ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3. Текстът на чл. 61, ал. 3 от АПК (ред. към ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.), отменен понастоящем, е предвиждал, че когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В процесния случай, от една страна, липсват доказателства органът да е пристъпил към уведомяване на Карамфилова по който и да е от посочените начини съгласно приложимата нормативна уредба. От друга въпреки предоставената процесуална възможност, не са представени доказателства относно представителната власт на И. Манчев, който съгласно обратната разписка е получил писмото за откриване на производството. Аналогично АУПДВ е издаден на 25.06.2020 г., към който момент е действала вече разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) и съгласно която съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. Отново органът не е спазил уредения ред за връчване, като същевременно не е представил доказателства относно представителната власт на П. Ангелов да получава пратки от името на Карамфилова. Нещо повече противно на доводите на касатора, по делото не се съдържа пълномощно за П. Ангелов, поради което е безпредметно и обсъждането на формата за оттеглянето му. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Принципно, при този изход на спора и навременната претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски. Такива обаче няма да бъдат присъждани с настоящото съдебно решение, тъй като страната е представила единствено списък по чл. 80 от ГПК, но не и доказателства за реалното им извършване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,