Решение № 13241 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Е. Найденова, против Решение 1637/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 944/2023 г. на Административен съд - Варна. С решението съдът е отменил Решение 2-П/2023 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата по реда на Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, в това число и съвместната процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие за инвестиционни предложения /ИП/ "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на река Дунав в участък от км 381.900 до км 382.300 и "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на р. Дунав в участък от км.382.900 до км.384.000, в това число участък от км 384.300 до км 384.700 по внесени уведомления от "Поларис - 8" ООД гр. Варна с вх. ОВОС-31, ОВОС-32/21.06.2022 г. на МОСВ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Присъдени са съдебни разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с твърденията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, се сочи, че съдът не съобразил, че към момента на издаване на обжалваното решение на министъра на ОСВ са били налице основания за недопустимост на процедурата за ОВОС за ИП, поради представено отрицателно становище на Басейнова дирекция "Дунавски район" /БДДР/, съгласно чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, и е налице липса на съгласуване от Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав /ИАППД/. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/. Посочва също така, че за заявения участък не е предоставена схема с географски координати от ИАППД и в хода на процедурата не е предоставена изисканата допълнителна информация за предоставяне от вносителя на съгласувателна схема за участъка. Във връзка с релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът изтъква, че липсват мотиви и че съдът е обосновал съдебния акт единствено с изготвената съдебно-техническа експертиза, която е оспорена като некомпетентна, некоректна и неотносима към предмета на делото, а според касатора заключението по същата е неправилно и непълно. Поддържа се становище, че съдът неправилно не е допуснал допълнителна експертиза. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и се прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба Поларис-8 ООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адвокат С. Бабачев, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 2000 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С определение 3660/09.04.2024 г. по адм. д. 944/2023 г. на Административен съд Варна е оставена без уважение молбата на Министерство на околната среда и водите с искане за изменение на Решение 1637/16.02.2024г., в частта за разноските. Определението е обжалвано с частна жалба от Министъра на околната среда и водите чрез пълномощника гл. юрисконсулт Е. Найденова. Изложени са доводи за неправилност на определението. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и размерът на присъдените на Поларис-8 ООД разноски да бъде намален. Ответникът по частната жалба Поларис-8 ООД гр. Варна не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и основателност на подадената частна жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира касационна жалба за основателна. Административен съд - Варна е приел за установено от фактическа страна, че "Поларис-8" ООД е депозирало уведомления с вх. АО-2851 и вх. 2852 от 02.06.2022 г. за инвестиционно предложение "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на река Дунав в участък от км 381.900 до км 382.300" и "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на р. Дунав в участък от км. 382.900 до км. 384.000, в това число участък от км. 384.300 до км. 384.700. С писмо изх. И-2387/14.06.2022 г. Директорът на РИОСВ - Русе, предвид това, че ИП попада изцяло в акваторията на р. Дунав, на основание чл. 93, ал. 2, т. 6 ЗООС изпраща уведомленията по компетентност в МОСВ където са заведени с вх. ОВОС-31 и вх. ОВОС-32/21.06.2022 г. Съгласно становище на Басейнова дирекция "Дунавски район" с вх. ОВОС-31/23.12.2022 г. ИП "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на река Дунав в участък от км 381.900 до км 382.300" не е дейност за удълбочаване на фарватера и коригиране на речното корито за осигуряване/подобряване на безопасно корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав и не е дейност за защита от наводнения. Направено е заключение, че това ИП е недопустимо спрямо целите и мерките за опазване на околната среда, заложени в плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. и нормативните изисквания на чл. 118з, т. 2, б. "б. " и т. 4 от Закона за водите. Наред с това, част от заявения участък попада в границите на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие Защитена зона BG 0000534 "Остров Чайка". Становище на БДДР с вх. ОВОС-32/23.12.2022 г. е относно ИП "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на р. Дунав в участък от км.382.900 до км.384.000, в това число участък от км 384.300 до км 384.700. Прието е, че реализирането му е недопустимо спрямо целите и мерките за опазване на околната среда, заложени в Плана за управление на речните басейни 2016-2021 г. и попада под забраните на чл. 118з, т. 4 от Закона за водите. Заявеният участък попада в границите на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие - Защитена зона BG 0000534 "Остров Чайка". Въз основа на изложеното и на основание чл. 2а, ал. 2, вр. с, ал. 1 и, ал. 3 и чл. 5, ал. 5 от Наредбата за ОВОС с Решение 2-П/2023 г. на Министъра на околната среда и водите е прекратена процедурата по глава VI от ЗООС, вкл. съвместната процедура по чл. 31 от ЗБР за инвестиционни предложения "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на река Дунав в участък от км. 381.900 до км. 382.300 и "Изземване на наносни отложения с плаващо средство от коритото на река Дунав в участък от км. 382.900 до км. 384.000, в това число участък от км. 384.300 до км. 384.700. За изясняване на релевантните за правния спор фактически обстоятелства, съдът е допуснал изслушването на съдебно - техническа експертиза. Според установяванията на вещото лице за Защитена зона BG 0000534 "Остров Чайка" е издадена Заповед РД- 401/26.05.2020 г. на МОСВ, с която се обявява площ от 5 057 909 дка в землищата на [населено място] и [населено място], община Силистра. Вещото лице поддържа в заключението си, че при спазване на изискванията на Заповед РД-401/26.05.2020 г. на МОСВ дейността по добив на напоени отложения от р. Дунав по технологията използвана от "Поларис-8" ООД чрез кораб снабден с т.нар. кофова дълбачка и несамоходен плавателен съд / т.нар. "драгиране" / и съгласно уведомлението до РИОСВ - Русе за инвестиционно предложение, в което са приложени схеми, от които е видно, че предлагания за добив участък е отдалечен на повече от 20 м. от Защитена зона "Остров Чайка" няма да повлияе негативно на защитените местобитания в защитената зона "Остров Чайка" с BG 0000534. Добивът на наносни отложения от р. Дунав по технологията и с плавателни средства използвани от "Поларис-8" ООД, чрез кофови дълбачки не следва да засяга негативно състоянието на речното корито и водоупора на р. Дунав, както и не би довело до промяна в речното корито на р. Дунав. Технологията за добив на наносни отложения от р. Дунав с плавателни средства използвани от "Поларис-8" ООД не следва да оказва вредно влияние на бреговете на р. Дунав и на крайбрежните заливаеми ивици. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че експертизата опровергава изводите на издаденото решение за недопустимост на инвестиционното предложение, поради което съдът приема, че не е установено нарушението на чл. 118з, т. 4 от Закона за водите. Първоинстанционният съд е счел, че забраната, която съгласно посочената норма се визира в чл. 119а, ал. 1 т. 5 от ЗВ, не е абсолютна, доколкото със Заповед РД-401/26.05.2020 г. са определени конкретните забрани с цел опазване на защитената зона. Според първата инстанция от заключението на вещото лице, е установено, че забраните по т. 8.4 от посочената заповед не се нарушават, поради което съдът приема, че не е налице недопустимост на инвестиционното предложение на това основание. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на процесния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Становището на директора на БДДР е послужило като основание за издаване на оспореното решение от Министъра на околната среда и водите. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС, в т. ч и съвместната процедура по реда на чл. 31 от ЗБР на съответния етап. Правилно съдът е приел, че в този случай министърът на ОСВ действа в условията на обвързана компетентност, на основание нормата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, която го задължава при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Извън правомощията на административния орган е да продължи процедурата, при наличие на такова становище за недопустимост. В хода на производството пред Административен съд - Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, решаващият съд е назначил съдебно - техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение по поставените му задачи, като неговите констатации са възпроизведени в мотивите на съдебното решение. Съдът е кредитирал заключението като компетентно и обективо дадено. Въз основа на фактическите установявания на вещото лице съдът е достигнал до изводите, че не е установено нарушението на чл. 118з, т. 4 от Закона за водите и не са нарушени забраните по т. 8.4 от Заповед РД-401/26.05.2020 г, поради което не е налице недопустимост на инвестиционното предложение на това основание. В нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От друга страна, посочената от съда забрана по т. 8.4 от заповедта за обявяване на защитената зона касае депонирането и временното съхранение на отпадъци, като същата не е обсъдена нито в мотивите на оспореното пред съда решение на министъра на околната среда и водите, нито в заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза, в които се съдържат констатации единствено относно забраните по т. 8.2 и т. 8.3 от заповедта. Основателно е възражението на касатора, че неправилно съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на министъра на ОСВ за изготвянето на допълно заключение. Като основание за издаване на Решение 2-П/2023 г. на Министъра на околната среда и водите са посочени обсъдените по-горе писмо на ИАППД и становище на БДДР, като и в двете по отношение на известиционното предложение за участък от км. 382.300 до км. 381.900 на река Дунав е изрично посочено, че липсва отстояние от минимум 500 метра от изградени хидротехнически съоръжения в нарушение на изискването чл. 118з, т. 2, б. б от Закона за водите. Този въпрос е бил предмет на искането за изготвяне на допълнително заключение, което неправилно не е допуснато от съда. Както в съдебното решение, така и в експертизата липсват изводи и относно посоченото в обжалвания административен акт, в писмото на ИАППД и в становищата на БДДР, че реализирането на ИП за изземване на наносни отложения по отношение на участък от км. 382.300 до км. 381.900 и участък от км. 384.700 до км. 384.300 е недопустимо спрямо мерките и целите за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ 2016 2021 г., тъй като попадат под забраната на мярка с код HY_3 за добив на инертни материали на по-малко от 50 м. от бреговете на реките, като в процесния случай е установено, че разстоянието до десния бряг на река Дунав е по-малко от 50 метра. Освен това, съдът не е обсъдил представените писмо с изх. ВО-12#1/22.08.2022 г. и приложени към него несъгласувани схеми от Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав за участък от км. 382.300 до км. 381.900 и за участък от км. 384.700 до км. 384.300, както и липсата на схема за участък от км. 384.00 до км. 382.900. В тази връзка в решението липсват мотиви и относно приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, която също е посочена като правно основание за издаване на акта. Не е обсъдено от съда и обстоятелството, че съгласно писмото на ИАППД целият участък от км. 384.00 до км. 382.900, за който се отнася едното инвестиционно предложение на заявителя и по отношение на който поради липса на предоставени точни координати не е изготвено становище на БДДР, попада изцяло в границите на Защитена зона BG 0000534 Остров Чайка. Пропуските при установяване на правнорелевантните факти и тяхната относимост към материалноправните разпоредби, послужили като правно основание за издаване на оспорения акт, са довели до неправилност на обжалваното решение. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като липсата на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на касационната инстанция да извърши проверка на обосноваността и правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Предвид забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Основателно е и възражението на касатора, че доколкото част от спорните въпроси касаят установяване на влиянието, което би имало реализирането на ИП върху защитената зона и възможността ИП да повлияе негативно върху местообитанията в същата, то при изготвянето на съдебната експертиза е следвало да вземе участие вещо лице със специалност хидробиология. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички относими възражения и доводи на страните. Наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, обуславя приложението на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК, по силата на която след отмяната на първоинстанционния съдебен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По частната жалба: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Обжалваното определение подлежи на отмяна, но не на посочените в частната жалба основания. С оглед отмяната на съдебното решение относно спора по същество и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, следва да се отмени и решението в частта, с която са присъдени разноски, тъй като основанието за тяхната дължимост е постановената от първоинстанционния съд отмяна на обжалвания административен акт. Доколкото оспореното определение е последица от решението по съществото на спора и има акцесорен характер следва да бъде отменено и обжалваното Определение 3660/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 944/2023 г. на Административен съд Варна, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата с искане за изменение на Решение 1637/16.02.2024г., в частта за разноските. В контекста на изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен шесто отделение,