Решение № 3414 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 64/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Бързакова, подадена чрез пълномощника адв. Т. Радуцов, против Решение 5567 от 12.09.2023 г., постановено по адм. дело 8133/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-21-266/05.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/87/ от 03.11.2015 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София - град. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че първоинстанционният съд допуснал изслушването на съдебно счетоводна експертиза във връзка с установяване на действителен осигурителен стаж за спорните периоди от време, но не обсъдил в мотивите на постановеното решение заключението на вещото лице и относимостта му към спорния предмет на делото. На това основание моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд, както и обжалвания административен акт, евентуално след отмяната на порочното съдебно решение да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София - град, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д. Петрова, в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касатора адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-266/05.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него разпореждане [номер]/87 от 03.11.2015 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване, с което е отменено Разпореждане 4 от 07.11.2013 г. на ръководител ПО като неправилно и е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО. С разпореждане [номер]/4 от 07.11.2013 г. на ръководител ПО, на Р. Бързакова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 22.04.2013 г. През 2015 г. пенсионният орган е извършил нова преценка на правото на ЛПОСВ на Р. Бързакова. При проведеното административно производство по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО, вр. с § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган приема, че не следва да зачита осигурителния й доход по представените от нея документи, издадени от ДФ Строймашинженеринг, тъй като същите са неистински.Установено е, че към датата на заявлението 09.09.2013 г. Р. Бързакова има навършени 57год. 11 мес. и 17 дни и зачетен осигурителен стаж по представените редовни документи от II-ра категория труд - 09 год. 01 мес. и 2 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 и са навършили 47 години при първа категория труд и 52 години при втора категория труд за жените за календарната 2013 г. Бързакова не изпълнява законовите изисквания, поради липса на необходимите 15 години осигурителен стаж при втора категория. Органът се е позовал на констатацията, че в представеното УП-3 от 19.03.2001 г. е вписан БУЛСТАТ - 176091441, а ДФ Строймашинженеринг е била служебно пререгистрирана на 15.06.2011 г., когато е получила ЕИК. До датата на служебна пререгистрация фирмата не е имала БУЛСТАТ/ЕИК номер, а е съществувала под ЕФН, получен още при регистрацията и в Единния регистър на държавните фирми, създаден по реда на Указ 56 за стопанска дейност. Също така, в УП-2 от 19.03. 2001г. фигурират реквизити, за които не е имало нормативно задължение за се изписват през 2001 г., както и в удостоверението е посочено, че за невярно вписани данни длъжностните лица, подписали удостоверението, носят отговорност по чл. 349 и чл. 350 КСО. Посочените разпоредби са обнародвани в ДВ, бр. 67/29.07.2003 г. и към датата на издаване на образеца 19.03.2001 г. не са част от посочения нормативен акт. Констатираните нередовности разколебават доказателствената сила и на удостоверение обр. УП 13 с изх. ОАС-АС-16-9406#1/21.10.2013 г., в което е отразен, стаж положен в ДФ Строймашинженеринг за същия период. След обжалване на разпореждането от 03.11.2015 г. е постановено процесното Решение 2153-21-266/05.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, в което са споделени доводите на пенсионния орган и е прието, че обсъдените документи са нередовни от външна страна по смисъла на чл. 40, ал. 3 АПК и не могат да бъдат приети като годно доказателство за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход при преценяване правото на пенсия. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Бързакова, като е приел, че не е доказано наличие на следващия се осигурителен стаж по §4, ал.1 от ПЗР на КСО за периода 01.08.1990 г. 31.12.1996 г., за да й бъде признато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд приема, че са налице условията на чл.99, ал.1, т.2, б.а КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане по инициатива на органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, поради което обжалваният административен акт е законосъобразен и не са налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В открито съдебно заседание по делото, проведено на 15.05.2023 г. съдът по първоинстанционното дело е приел заключение на единична съдебно-счетоводна експертиза От заключението на вещото лице В. Боева и поясненията дадени от нея на зададените от страните въпроси, се установява, че е изготвила същото на базата на предоставените й ведомости за заплати от 1990 г. до 1996 г. вкл. за ДФ Строймашинженеринг . Вещото лице е приело, че при проверката на ведомостите на държавната фирма за периода от 01.08.1990 г. до 31.12.1996 г., посочените данни от ведомостите отговарят на отразения осигурителен стаж и осигурителен доход в оспорваните УП - 3 70/ 19. 03. 2001 г. и образец УП - 2 71/ 19. 03. 2001 г., както в неоспореното УП-13 / 21.10.2013 г., което е издадено от органите на ТП на НОИ - София - град. Проверката на ведомостите на ДФ Строймашининженеринг за периода от 01. 08.1990 г. до 31.12.1996 г. от вещото лице е установила, че информацията в хартиените формуляри е оригинална, а те са оформени по надлежен ред. В графите нямало попълнени данни за обезщетения и други парични плащания, удръжки за ДОО, били посочени удръжки за данък общ доход. Вещото лице заключава, че от месечните по години ведомости за периода 01.08.1990 г. - 31.12.1996 г. се събира осигурителен стаж в размер на 6 години пет месеца и нула дни, равен на изчисления по реда на чл. 38 и чл. 39 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В подкрепа на изложеното посочва, че оригиналната ведомост е разделена на две, поради сканиране на информацията. При тези данни съдът е следвало да съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и да го обсъди съобразно правилото на чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и в настоящото съдебно административно производство. Според предвиденото в чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, но е длъжен да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. При това положение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото обсъждането на неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото, би могло да доведе до различни фактически установявания, релевантни за спора и до различни правни изводи за претендираното от касаторката право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид на изложеното, първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне при условията на чл. 222, ал.2, т.1 АПК за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град, който следва да обсъди заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съвкупно с представените от страните доказателства по спора. Предвид на горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,